Quantcast
Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Мнения » Мартин Улф: Популизмът като рожба на финансовата криза
Мнения Свят

Мартин Улф: Популизмът като рожба на финансовата криза

Мартин Улф
Мартин Улф

Неравенството и безработицата ще продължат да подхранват гнева на хората.

Защо в западните страни расте привлекателността на популизма? Дали това е временно явление? След Брекзит, избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, провала на традиционните политически партии на изборите във Франция, разцвета на движението „Пет звезди“ в Италия, да не говорим за вълната от авторитарен популизъм в Централна и Източна Европа, тези въпроси са много важни.

Преди всичко кои са популистите? Неизменна черта на популизма е делението на света на добродетелния народ от една страна и корумпирания елит и външните заплахи от друга. Популистите говорят с недоверие за институциите, особено за тези, които ограничават „волята на народа“, сред които съдилища, независими медии, бюрокрация и правила за бюджетната или паричната политика. Популистите отхвърлят признатите експерти. Те също така се отнасят с подозрение към свободния пазар и свободната търговия.

Популистите с десни възгледи смятат „народа“ за представител на определени етнически групи, а чужденците определят като врагове. Те подкрепят икономическия национализъм и традиционните социални ценности. Често те се доверяват на харизматични лидери.

Левите популисти смятат работниците за „народ“, а богатите – за врагове. Те вярват, че собствеността трябва да е държавна.

Защо силата на тези идеи расте? Роналд Ингълхарт от Мичиганския университет и Пипа Норис от Училището Кенеди в Харвард смятат, че реакцията на по-малко образованите бели мъже от по-възрастното поколение на културните промени, включително на мигрантския поток, по-добре обяснява бума на популизма, отколкото икономическата незащитеност. Това е част от истината, но не цялата. Икономическите и обществените феномени са взаимно обвързани. Това разследване разглежда миграцията като обществено явление, но е напълно уместно да се разглежда и като икономическо. По-важното е, че изследването не поставя въпроса какво се е променило последно време. Отговорът на този въпрос е финансовата криза и последвалите икономически сътресения. Те не само ни струваха скъпо. Те подкопаха доверието, а следователно и легитимността на финансовите и политическите елити. Тези крале се оказаха голи. Именно затова аз смятам, че Тръмп стана президент на САЩ, а британците гласуваха за Брекзит. Промените в нагласите и икономическият спад, от който страдаха трудещите се, засилиха недоволството. А финансовата криза откри пътя на популистската вълна. За да оценя това, събрах индикаторите на дългосрочните икономически промени и кризи за икономиките на страните от Г7 и Испания. Дългосрочните индикатори включваха загуби на работните места в производствения сектор, глобализацията на веригите за доставки, миграцията, неравенството, безработицата и показателя за икономическа въвлеченост на населението. В индикаторите на следкризисното развитие влязоха равнището на безработица, бюджетните ограничения, реалните доходи и кредитите на частния сектор. Четирите държави, чиито икономики пострадаха най-силно от кризата са както следва: Италия, Испания, Великобритания и САЩ. Следкризисната ситуация най-тежко се отрази на Испания, САЩ, Италия и Великобритания. Най-малко от кризата пострадаха икономиката на Германия, близо до нея се оказаха Канада и Япония. Така че няма нищо учудващо, че Канада, Германия и Япония се оказаха стабилни като цяло спрямо следкризисното разпространение на популизма за разлика от САЩ, Великобритания, Италия и Испания. Последните две държави успяват относително успешно да се противопоставят. Избликът на популизма може да бъде разбран. Но тази идеология е опасна, включително и за нейните привърженици. Както се отбелязва в неотдавнашния доклад на European Economic Advisory Group популизмът може да доведе до изключително безотговорна политика. Отрезвяващият пример е влиянието на политиката на Уго Чавес върху Венецуела. В най-лошия случай популизмът може да разруши независимите институции и гражданския мир, да доведе до разпространение на ксенофобия и до диктатура. Устойчивата демокрация е несъвместима с представата, че гражданите могат да бъдат „врагове на народа“. Трябва да разберем злобата, която поражда популизмът, и да се справим с нея. Но популизмът е враг на доброто правителство и дори на самата демокрация. Ние можем да си разказваме утешителни приказки за бъдещето. Политическите неуредици, които в момента преживяват редица големи западни демокрации, отчасти са още едно наследство от финансовата криза. Предизвиканата злоба и отчаяние също може да изчезне с постепенното възстановяване на икономиката и изчезването на кризисните явления. С времето може да се върне доверието към институциите, необходими за функционирането на демокрацията – законодателните органи, бюрокрацията, съда, медиите и дори политиците. Банкерите могат дори да открият, че са станали популярни. Но за подобен оптимизъм има две сериозни пречки. Първо, последствията от изминалите политически безумия още не са се проявили. Излизането на Великобритания от ЕС остава процес с непредсказуеми резултати. Както и президентството на Тръмп. Краят на световното лидерство на САЩ е потенциално разрушително събитие. Второ, много дългосрочни фактори на уязвимост, както обществени, така и икономически, са в сила и днес, например високото равнище на неравенство и ниската икономическа въвлеченост на трудоспособното американско население. Продължават да действат факторите, свързани с притока на мигранти. Вероятно, ще нарасне тежестта върху икономиката във връзка със застаряването на населението. По всички тези причини вероятността от запазването на вълните на популистки гняв е изключително висока. Тези, които искат да се противопоставян на популизма, трябва да се борят с опростяването и лъжата, които тази идеология предполага. Така постъпва Еманюел Макрон във Франция. Те трябва също така директно и открито да реагират на страховете, подхранващи популизма. Обществените въпроси малко зависят от политиката, с изключение на миграцията. Но с икономическите проблеми може и трябва да се занимаваме. Естествено, политиците могат да направят всичко на обратно. Именно това се случва в САЩ. Това няма да спре вълните на популизма, а ще съдейства за тяхното разпространение. Без съмнение, такива са техните намерения.

Източник: Мартин Улф, Financial Times

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

Защо „умря“ ремонтът на Околовръстното шосе на Пловдив?

  • Защото бившата власт, начело с ГЕРБ, заложи капан и парите за ремонти на пътища свършиха 40%
  • Защото този обект не е приоритет на новото правителство и няма да бъде финансиран скоро, както стана със свлачището над Храбрино 30%
  • Защото свършиха парите в държавата 19%
  • Въпросът е манипулация. Пловдивските депутати ще направят всичко възможно този обект да бъде финансиран с приоритет, защото е важен за развитието на Пловдив и региона. 7%
  • Заради рязкото поскъпване на строителните материали и войната в Украйна 4%
  • Не ме интересува, аз не карам по Околовръстното. 1%

Начална дата: 11.04.2022 @ 10:16 | Крайна дата: 11.05.2022 @ 10:16

Зареждане ... Зареждане ...