В два поредни дни трима души са пребити брутално, нагло, посред бял ден. Две беззащитни жени и един прекрасен журналист. Когато живееш в страна, управлявана в условията на същата такава наглост и брутална беззаконност, можеш да си го позволиш, нали?! На третия ден, също посред бял ден, е застрелян бизнесмен. Като в онези мутренски години, когато само брояхме труповете и дори ни се внушаваше как в тази бандитска война няма нищо лошо, защото точно лошите ще се избият помежду си. Сигурна съм, че сега ще се намерят и анализатори, които в следващите дни ще се явяват по сутрешните блокове, ще заговорят за „хаоса”, ще се наслагва постепенно мнението, че живеем в условията на пълна безнаказаност, а то си е така, нали… Ще се внушава страх, уплашените по-лесно се управляват, ще се намерят и представители на политически формации, които ще използват случая, за да пробутат отново теории на конспирацията, за да извлекат дивиденти, може дори и няколко протеста да се спретнат с лайтмотив – не на хаоса и беззаконието… А всъщност всичко, което се случва сега, е процес, наслагван с години. Процес, който започва с неизменното „те са си го заслужили” при всеки подобен случай на безподобна и неразбираема за нормалните хора агресия. И не, не те са си го заслужили, а ние. Това имат „горе“, това управляват, това бият…
Автор: Мария Николаева, ФБ
Зареждане ...
