Неизбежната отбрана – въпрос №1 и по делото за убийството в Правище

Ваня ДРАГАНОВА

Кога едно убийство е извършено при неизбежна отбрана? Този въпрос е централен в казуса с д-р Иван Димитров, който в нощните часове на 2 март простреля рецидивиста Жоро Джевизов, нахлул в дома му да краде. По този случай все още има въпроси без отговор – чие е оръжието, с което е произведен изстрелът, защото докторът няма разрешително да е въоръжен, кой е съучастникът на Джевизов и т. н. Но общественото мнение е категорично – докторът не само е имал право да стреля, защото се бранил честта на семейството си, а и е бил длъжен да го направи. Показват го петициите, фейсбук групите в негова защита и протестите – вече не само в Пловдив.

Стар принцип гласи, че когато общественото мнение влиза в една съдебна зала, правото излиза през прозореца. За конкретния казус с д-р Димитров все още е рано да се каже дали ще стане така, защото наистина има все още недоизяснени факти. Но случаят напомня едно убийство в пловдивското село Правище отпреди 6 години. И там основният въпрос беше действал ли е убицеът в условията на неизбежна отбрана. Първата съдебна инстанция – Окръжният съд в Пловдив, отговори на този въпрос с „да“, после делото беше върнато за ново разглеждане и следващият състав реши, че не имало неизбежна отбрана. В крайна сметка убиецът получи присъда от 3 години, потвърдена през 2015-а от ВКС.

Парелел между двата казуса има, но е някак огледален, защото в Правище убиецът беше ром, а жертвата българин. Всичко започва началото на април 2012 г., когато фермер от Правище наема 17 роми от карловското село Розино да работят на масивите му от малини. Те са настанени в закритото вече училище. Към 18 часа на 13 април /през 2012-а денят е Разпети петък/ ромите се върнали от работа и трима от тях отишли да купят храна. До магазина групичка българи си пийвала и вече била напреднала с материала. Един от тях започнал да псува наемниците и да ги нарича цигани, другите се присъединили към него и ромите избягали. Прибрали се в училището, но малко по-късно българите пристигнали в подкрепления. В групата вече били и братята Илия и Тодор Попов, пловдивчани, чиято майка живее в Правище.

Започнала истинската битка за училището – и двете страни хвърляли по противника каквото им падне, накрая българите влезли вътре и започнал бой. Един от ромите – Христо Ангелов, се отбранявал с дървен крак от стол. Илия Попов успял да го изтръгне от ръцете му и в този момент Ангелов извадил ножа си го пробол близо до сърцето. Илия паднал на земята, другите роми се обадили на телефон 112, но Попов починал в линейката на път за болницата.

Първата присъда на Ангелов беше 2 години и 4 месеца, защото съдът прие, че става дума за неизбежна отбрана, но при превишаване на нейните предели. След това правната квалификация беше променена. „Анализирана като поведение на участниците в конфликта, фактическата обстановка по делото не дава основание действията на подсъдимия по умъртвяването на пострадалия да бъдат квалифицирани като осъществени в ситуация на неизбежна отбрана. Съобразно установените от контролираната инстанция факти първият удар е бил нанесен именно от подсъдимия спрямо пострадалото лице, който не е бил предшестван от предходни действия на пострадалия по реализирано нападение, или такива, обуславящи реална и непосредствена опасност от увреждане, които да са изисквали защита“, е записаво в мотивите на ВКС, с които новата присъда от 3 г. затвор е потвърдена. Ангелов вече я е излежал.