Министър-председателят Бойко Борисов разпореди на министрите на правосъдието и на вътрешните работи да започнат работа по прецизиране на текстовете, касаещи неизбежната отбрана, в Наказателния кодекс. На днешното заседание на правителството обаче той предупреди да не се се стига до крайности, защото при разширянето на понятието „неизбежна отбрана“ „утре може някой да застреля деца, които берат череши в двора му“. Ето и стенограмата от дискусията по темата в Министерския съвет:
БОЙКО БОРИСОВ: Радев и Цецка Цачева, тъй като много се говори, а и от колегите коалиционни партньори за разширяване обхвата на неизбежната отбрана, настоявам много внимателно, да се съберете и да помислите за прецизиране на текстовете. Не минавайте в крайности, защото утре може някой да застреля деца, които берат череши в двора му, не че е правилно, друг може да покани някого на кафе, да го застреля и да каже „нападна ме“. Сиреч, практиката съдебната в световен мащаб познава какви ли не инциденти и случаи, така че настоявам действително в този термин „неизбежна отбрана“ да бъде ясно формулирано, ако е неясно сега, при какви условия – при взлом, нощно време, затворен обсег…. Но ви моля, бъдете разумни, а не емоционални и не под натиска на това, което се случи в Пловдив. В спокойна обстановка с неправителствени организации, с юристи, с адвокатурата, с всички, които имат отношение, прокуратурата, със съдиите. Просто не бързайте, изпипайте го добре, защото е ясно, че е дошло времето, а и темата излиза периодично при всеки подобен инцидент, но да се поддаваме на крайности – не съм съгласен. Защото, да – в някои Щати всеки носи оръжие, но ако върнете в последната една година колко случаи на масови убийства на деца, на случайни хора се получават и какви протести там в обратната посока, виждате, че действително нещата никак не са прости за урегулиране.
Молбата ми е и колегите от „Патриотичен фронт“ и нашите да седнат и в спокойна обстановка да разгледат, за да не се подвеждаме по настроенията на хората, защото след това ще стане обратното и тогава пък ще се връщаме назад да търсим други решения. Сиреч, молбата ми е спокойно да седнете и да внесем такова решение, което да има обществена подкрепа и да сме сигурни, че няма да създаде някакъв допълнителен проблем.
БОЙКО БОРИСОВ: Краси.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин премиер, уважаеми колеги, имам един примерен текст, те са не само по този член за неизбежната отбрана за разширяване на обхвата, но и по други текстове. Мисля, че днес ще го раздадат в НС на колегите да го видят от парламентарните групи. Даже ще го изпратя сега тук на госпожа Цачева и на господин Радев. Той не е радикален, но да можеш да използваш оръжие да се отбраняваш. Но става въпрос за законно притежавано такова.
БОЙКО БОРИСОВ: Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин премиер, като споделям заявеното от Вас, че има необходимост от прецизиране, но изключително внимателно, като се вземат под внимание всички решения на Конституционен съд и какво е вървяло през годината по тези състави.
БОЙКО БОРИСОВ: Вижте, съществува проблем. Вижда се в изказванията на всички хора, които първоначално, преди да знаят всичката истина, която вчера изнесоха прокуратурата. Няма българин, който да не подкрепи решение, в което, ако някой ти влезе в дома, когато семейството ти е там, да те обира, особено пък, ако е и въоръжен. Дори и да не е въоръжен, от стреса може да получиш и инфаркт да умреш, може всичко да се случи, че човекът не може да защити семейството си. Това дълбоко накърнява. И ние само да философстваме – не съм съгласен. Аз не искам повече дебатът да се отлага. Но искам да се направи максимално разумно, а не под влиянието на конкретния случай. Защото сутрин бюлетините са пълни с битови убийства – баща-син, тъст-зет и подобни и ще каже „ми той замахна и аз в неизбежна самоотбрана го убих“. Въпросът е да прецизираме и съдебната практика да се провери. Затова казвам – трябва в спокойна обстановка, защото, това е закон, който касае много съдби. Действително много внимателно настоявам да се прецизира.
Тук, Радев, сега подготвят закон и за противозаконното отнемане на автомобили… Защо не е кражба, а е отнемане? Защото, когато го хванеш вътре в автомобила той казва „валеше дъжд и ми беше студено и аз влязох вътре“. И затова сега майсторите крадци на коли не крадат, той влиза с лаптопа, сяда, запалва колата и слиза. Дори полицията, виждате колко крадци излови в последната година, влиза той и казва „беше ми студено, аз не крада“. Слиза си големият крадец с лаптопа под мишница, качва си се на другата кола и си отива. Тогава се включва съучастник на ниско ниво, взима колата и почва да я придвижва. Ние хващаме на практика ниското ниво, което е само шофьора. И това става всяка нощ и това трябва да се промени. Как не е кражба на кола?! А какво е? Но този текст „отнемане“ знаеш ли колко предимства дава на крадците пред гражданите.
Седнете, ето тези неща в най-спокойна обстановка, с патриотите, с юристи, с неправителствени, с хора от правните среди, умове и ги оправете. Народът го очаква това. Нямаше изказване да кажат „онези в парламента или онези министрите там или държавата“, нямаше изказване, да не кажат, че държавата е виновна. И ние сега излизаме и им казваме „е, така е, ама понеже нали….“. Затова хората все по-малко вярват на институциите, затова почват да викат „гледайте там някъде как има здрава ръка, как всичко се решава. Хората искат справедливост и решения от нас, да чуят и да са сигурни, че като си легнат, ако някой им влезе, може да се защитят.
Закривам заседанието.
Зареждане ...
