Преди 75 г. духовникът, който после става български патриарх, изиграва ключова роля в спасяването на българските евреи
Ваня ДРАГАНОВА
„Където и да бъдете отведени, аз ще дойда с вас.“ Тези думи казва пловдивският митрополит Кирил на евреите, арестувани и събрани в двора на сегашното училище „Дружба“ в нощта на 9 срещу 10 март 1943 г., за да бъдат депортирани до концентрационните лагери. В онази нощ са задържани 1500-1600 пловдивски евреи, освободени на следващия ден след намесата на митрополит Кирил, който после става български патриарх. Духовникът не е единствената знакова фигура, която застава на страната на евреите. Безспорен принос има и зам.-предедателят на Народното събрание Димитър Пешев, а в крайна сметка и цар Борис Трети. В защите на евреите се обявяват и много интелектуалци катоТодор Влайков, Елин Пелин, Стоян Чилингиров, Младен Исаев, Ана Каменова и Елисавета Багряна. Спасяването на българските евреи не е лесно – страната ни е съюзник на нацистка Германия, която в началото на 1942 г. Взима решение да бъдат унищожени физически всички хора от еверйски произход не само на територията на Райха, но и в окупираните страни и в държавите съюзници на Германия. Това решение се отнася и до 48 000 български евреи. В началото на 1943 г. Германия започва да оказва силен натиск върху българското правителство за депортация на евреите. Около 11 350 евреи от Беломорска Тракия и Македония са изпратени в лагера „Треблинка“ в Полша и почти всички загиват. Евреите от старите територии на страната ни обаче не са предадени на германците.
„Още си спомням тропота на ботушите на стражарите, които дойдоха да ни арестуват. Тогава ботушите им бяха с пирони отдолу и издаваха страшен звук. Беше много рано сутринта, може би малко след 4 часа. Вдигнаха ни и ни казаха, че имаме 20 минути да се облечем и да тръгнем с тях“, разказа за 70-годишнината от спасяването на евреите Дейзи Паси, сестрата на големия философ Исак Паси. Спомените си от кошмарната нощ в еврейското тогава училище вече покойната Дейзи Паси сподели пред в. „Преса“. „Седнахме на земята и всеки извади какво имаше за ядене. Аз бях до една приятелка, която ме попита: Къде ли ще ни водят? Взела съм си ролките, дали ще можем да си правим косите? Колко наивни сме били, просто сме били деца, а вагоните вече са ни чакали на гарата.Тогава дойде пловдивският владика Кирил, стражарите се опитаха да го спрат, но той влезе при нас. Събра ни и каза: „Деца мои, бъдете спокойни, аз съм във връзка с Високата порта.“ Никога не разбрахме с кого е във връзка, дали с царя или с някой друг, но към 6-7 часа вечерта отвориха вратите на училището и ни казаха: „Свободни сте!“, описа преживяното Дейзи Паси.
Спомените от онова време са живи, затова и всяка година на 10 март евреите се събират на Паметника на благодарността пред Дома на младоженците.
Зареждане ...
