Мостовете на Пловдив са част от облика на града ни. Важен, съществен елемент от визията на най-стария европейски град.
Няма пловдивчанин, който да не е минавал хиляди пъти по тях. Техният вид, облик, характеристика, и всичко около тях е важна част от градската ни реалност.
Пиша това, защото визията на най-старият пловдивски мост-пешеходният, не може, не бива и не трябва да остава в този вид.
Външният вид е грозен и отблъсква. Нещо повече, на фона на новите инфраструктурни решения и реалности направо стои нелепо.
Реализиран е по този начин през мандатите на д-р Чомаков, преди повече от 15 години, и е просто недопустимо да продължава съществуването си в този вид.
Този „шарен влак“, който беше композиран над вечния Хеброс, трябва задължително да дерайлира, и след нужния основен ремонт да бъде пуснат отново по коловозите на времето.
Да, процедурата е концесионна, направена е още през далечната 2001-година между община Пловдив и „Търговски център Марица“ ЕООД, но какво от това. Всичко подлежи на корекция, особено когато времето го налага. И естетиката!
Истината е, че това е една от кофтите концесии на общината. Но минало, пито – платено, както се казва.
Нека към днешна дата се поправи това, което може. Външният му вид определено подлежи на корекция.
Мостът в този вид е определено грозен и отблъскващ. Прилежащата инфраструктура около него е в плачевно състояние, особено алеите от северната страна, които са превърнати в клоака.
Съзнавам, че много неща не могат да бъдат направени. Може обаче, да бъде коригиран този отвратителен външен вид, като се пребоядиса. Като се потърсят нови цветови решения. Мостът трябва да е с нюансите на реката. Трябва де се слива и „плува“ с нея. От неговите цветове трябва да струи хармония и топлота. Необходимо е да се вписва във вечната река, а не да контрастира.
Мисля, че е крайно време това отвратително цветово решение да бъде ревизирано. Концесионерът да бъде задължен да го направи. Има начини. Ако трябва да се направи допитване до пловдивчани. Няма пловдивчанин, който да го харесва в този вид. Дори след толкова години не се постигна привикване с визията му. Продължава да дразни очите, както и в самото начало. Абсолютно непреходен се оказа лошият му външен вид.
А грозното не трябва да е непреходно.
Мисля, че това трябва да се поправи. Времето налага този кич да отиде в историята. Времето и естетиката.
Автор: Тодор Кръстев, юрист, бивш общински съветник от БСП, от ФБ
Зареждане ...
