Държавата не може да събере ДДС по влезли в сила ревизионни актове в размер на стотици милиони левове годишно. Общо за периода 2000 – 2017 г. сумата възлиза на почти 5.8 млрд. лв. Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите, предоставена на гражданско сдружение „Боец“ по Закона за достъп до обществена информация, информира Капитал.
Общият размер на установения с ревизионни актове на НАП дължим ДДС за същия 17-годишен период е 16.2 млрд. лв. От тях близо 5.4 млрд. лв., или около една трета, са класифицирани като „несъбираеми или трудно събираеми вземания“. От приходната агенция твърдят, че задълженията са на лица без имущество, към което да се насочи принудително изпълнение. Още около 400 млн. лв. начислени с ревизионни актове не са погасени, но за тях се смята, че могат да бъдат събрани.
Сумите намаляват
За периода 2000 – 2010 г. несъбраният ДДС е 1.4 млрд. Най-голямата годишна сума пропуснати вземания е за 2011 г. – 1.1 млрд. лв. През следващите години размерът на несъбрания данък се свива до 500 – 700 млн. лв. годишно, а най-ниска е сумата през миналата година – 271 млн. лв. За сравнение, събрания косвен данък за 2017 г. от двете приходни агенции – НАП и митниците, възлиза на 9.3 млрд. лв.
В отговора си от НАП обръщат внимание, че в една част от случаите ревизиите са възложени от външни институции във връзка със специфични задачи, които изпълняват. Друга част са инициирани от приходната агенция с цел борба с данъчните измами. В тези два случая голяма част от задълженията се оказват несъбираеми.
Адвокати също коментират, че има издадени актове за стотици хиляди на кухи дружества, от които не може да се събере нищо. В някои случаи обаче тези фирми „чистят ДДС“ на реални работещи компании.
Още информация
От „Боец“ коментираха, че упрекът им не е само към НАП, но и към прокуратурата, към която също ще бъде отправено питане. Организацията ще иска от НАП и справка за дружества и търговци, които са участвали в различни схеми. Те заявиха, че ще дадат на прокуратурата всички изпълнителни директори на НАП и финансови министри от 2000 г. насам, както и премиера Борисов заради неизпълнение на служебните им задължения.