„Виктор Орбан успя да направи нещо, което се отдава на много малко европейски политици. Неговото име се употребява като синоним на страната му. За света Германия е Ангела Меркел. Русия това е Владимир Путин. А който говори за Унгария, вижда пред себе си 54-годишния премиер. В Европа Орбан е познат много повече, отколкото може да се очаква за премиер на държава с 9,8 милиона граждани“.
Така започва статия на Sueddeutsche Zeitung, дни преди парламентарните избори в Унгария, които ще се проведат в неделя. Изданието припомня и други определения, които консерваторът е заслужил през двата си мандата от 2010-а насам.
За агенция Блумбърг той е „лошото момче на Европа“. „Ню Йорк таймс“ го нарича „непокорният външен човек“ и „най-голямото предизвикателство за Европейския съюз“.
Според данните на всички социологически агенция „лошото момче на Европа“ е тръгнало към поредната си победа, която може да му донесе четвърти премиерски мандат.
Проучванията на общественото мнение засега отреждат първо място на обединението между ФИДЕС на Орбан и Християндемократическата народна партия. Това открива възможността досегашният премиер да разполага с мнозинство от две трети в парламента и с властта да промени конституцията, както направи след изборите през 2010 г.
Според унгарските опозиционни партии и критиците на Орбан, министърът-председателят се е възползвал от тази власт през 2013 г., за да прекрои избирателната система в полза на ФИДЕС. Партията спечели изборите година по-късно.
Това, в комбинация със силното влияние върху общественото мнение, както благодарение на държавните медии, така и на приятелски към правителството частни медии, позволи на Орбан да се бетонира в управлението и да удължи осемте си последователни години във властта. Той беше премиер и в периода 1998-2002 г.
На първия тур на изборите в неделя резултатът ще се определя по мажоритарната система във всеки избирателен район. Това значи, че опозицията – разпокъсана и наляво, и надясно от ФИДЕС – няма шанс да подкрепи общ кандидат на втория тур, съобщава ДПА.
Орбан може да се похвали със солидни икономически показатели: Унгария навлезе в осма година на прираст в икономиката, който се очаква да е 4 процента. Инфлацията също е под контрол, както и безработицата, която е около 3,8 процента. Но позицията на Орбан за имигрантите, и конкретно мюсюлманските, е основният стълб на неговата популярност.
Когато броят на насочилите се към Европа бежанци и мигранти, преминаващи през Балканите и Унгария, взривоопасно нарасна през 2015 г., Орбан беше първият, който нареди да се построи гранична стена с бодлива тел, за да спре наплива през септември същата година. Освен това той гръмко възрази срещу бежанската политика на германския канцлер Ангела Меркел по онова време.
Орбан обнадежди антиимигрантските организации в източно- и централноевропейските страни и мобилизира нечленуващите в ЕС Македония и Сърбия да спират мигрантите, вместо да ги насочват на запад.
Унгария също така отказа да приеме задължителната квота на ЕС за кандидати за убежище въпреки заплахата от юридически санкции, и предупреди, че пристигащите мюсюлмани ще променят лицето на Европа и ще подкопаят християнския начин на живот.
През март 2016 г. балканският маршрут беше официално затворен и броят на хората, минаващи по него, силно намаля.
Въпреки това Орбан запази риториката срещу имигрантите в сърцевината на своята политическа дейност.
„Европейският съюз не трябва да се фокусира върху преразпределението /на бежанци/, а върху защитата на границите си“, каза той през февруари след среща с българския министър-председател. „Миграцията застрашава нашата сигурност, начина ни на живот и християнската култура.“
„Тъмните облаци /на имиграцията/ се сгъстяват над Европа,“ каза Орбан и добави, че без превантивни действия в държавите от ЕС ще се формират мюсюлмански мнозинства. „Нации ще изчезнат, Западът ще се срути, а Европа дори не осъзнава, че я окупират.“
Действията и риториката на Орбан накараха редица европейски лидери открито да го критикуват. Въпреки това и въпреки заплахата от глоби от Брюксел заради неспазването на плана за преразпределението на бежанци, унгарците като цяло подкрепят позицията му.
Повече от 8 милиона унгарци имат право на глас в неделя., Избирателните секции ще работят от 6 ч. сутринта до 7 вечерта местно време /от 4 ч. сутринта до 5 вечерта по Гринуич/.