77-годишната пловдивчанка пее родопски песни, шие гоблени и обича планината
Галина ГЕОРГИЕВА
Тя е борбен човек, със силен дух. Преживяла е много тежки моменти, но никога не губи надежда. Вярва, че Господ бди над нея. Всяка година Великден е специален ден за нея, защото празнува имен ден. Величка Узунова живее в „Смирненски“ , а на 27 май ще навърши 77 години. Художествен ръководител е на женска фолклорна група за автентични родопски песни „Родопски звуци” към читалище „Гого Мавров“. Член на туристическо дружество „Родопи“ и на пенсионерски клуб „Отдих” в район „Западен”.
Вече 30 години води битка с тежко заболяване. За коварната болест научава през 1988 година. 10 месеца лежи в болница в София, следват три тежки операции, лъчетерапия и химиотерапия. „ Щом разбрах за болестта, отидох в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ и започнах да се моля пред иконата на Богородица с младенеца. От тогава вляза ли в храм, отправям молитви към Светата майка. Всяка сутрин поглеждам към небето и благодаря на Бог за дните, които ми дава. Моля се да бди над мен, децата и внуците ми“, разказа пред ПловдивПрес Величка Узунова.
Освен лекарствата, с които се поддържа, тя приема и много билки. Първите години пиела котешка стъпка и ядяла пчелен прашец с мед, а после вземала специална отвара от алое, лук и вино. Сега си прави пъпешово семе, мечо грозде и бреза за изчистване на пикочните пътища, а за имунитета хапва женшен с пчелно млечице или с гинко билоба.
Величка е родена в село Кръстевич, което е в подножието на Средна гора. На 14-годишна възраст пристига в Пловдив и остава тук да живее. Завършила е Търговската гимназия, а целия си трудов стаж е изкарала в УМБА „Свети Мина“, била е статист и домакин.
Обича природата и признава, че благодарение на планината, песента и силния дух, който носи в себе си, успява да се възстанови след тежките ситуации в живота си. „Всяка седмица с туристическото дружество в неделните дни ходехме до базата над Марково. В летните месеци си правехме походи в Стара планина, Рила и Родопите. Кача ли се горе, ми се отваря душата и забравям всичко. А песента ми носи радост и удовлетворение.“, споделя пловдивчанката.
С „Родопски звуци“ не веднъж са печелили медали, грамоти, лауреатски звания на различни конкурси. Обича да шие и плете, а сред любимите й гоблени, които е измайсторила, са „Мона Лиза” и „ Град Мостар”, като последният бродирала цели 9 месеца.
„Човек трябва да е добър, да помага на хората. Да не таи в себе си злоба и завист. Така съм възпитавала и децата си.”, казва Величка Узунова. Тя има син и дъщеря и трима внуци.
Спомени за Великден
Като бяхме малки на Велики четвъртък мама и баба боядисваха яйцата с листа от стар лук и коприва. Баба вземаше първото боядисано яйце, допираше го до челата ни и правеше кръст, а после го слагаше пред иконата. На Разпети петък ни водеше на църква да минаваме под масата с Плащеницата. Тя не можеше да мине отдолу и ние, внуците, й се присмивахме, че е грешна. На Великден и Гергьовден татко колеше агне, а на трапезата задължително слагахме и баница със сирене. По традиция ходехме с яйца при кумовете и излизахме на мегдана на хорото, разказва пловдивчанката.
Любимата Великденска песен на Величка Узунова
Великден ми е дошло, мари,
след Великден и ден Гергьовден.
Всички камбани биеха,
малки са моми гиздеха,
моми и млади невести.
На Бяла черква да идат,
свещици да си запалят
на Бога да се помолят.
Голямо хоро да сторят,
голямо хоро, велико,
велико и великденско.
Зареждане ...
