Радан Кънев представи дебютния си роман 1 APRIL 2034 в Пловдив снощи. Политикът казва, че историята е „за отвличания, убийства, сгради, хора и прасета (кой знае защо), една покривка, един всевластен кмет от мощната ПСП (Православната социална партия) и един всемогъщ агент на С.О.Д.Д.О.М.“ Това е криминален роман за бъдещето, дори за близкото бъдеще. Книгата може да се разглежда като своеобразна антиутопия, рисуваща една въображаема България. В бар Bar CRAFT Kapana дойдоха адвокати и приятели на зам.-председателят на ДСБ. Сред тях бяха общинският съветник Божидар Здравков, председателят на групата съветници на Съюз за Пловдив Дани Каназирева и лидерът на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов. Как мина представянето на книгата – четете по-късно.
Радан Кънев даде специално интервю за ПловдивПрес, в което говорихме за книгата, за политиката в България и управлението на Борисов, както и за новото дясно обединение
Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА
– Г-н Кънев, имаше ли конкретен повод да напишете романа си и защо избрахте точно това заглавие?
– Заглавието е последното, което се случи на книгата. Тя се прехвърляше от лаптоп на лаптоп, от флашка на флашка в една директория, която се наричаше Е., както се казва градчето, в което се развива действието. Когато усърдно работехме върху последната редакция с Ивайло и Радослав и ме питаха как ще се казва книгата, бяхме в един бар и аз казах: Може би 1 APRIL 2034. Една от спецификите като произведение е, че книгата се развива в един ден, с ретроспекции и странични историии, но самото действие е в рамките на 12 часа. Радослав Парушев каза: Това е супер заглавие, и го заковахме. Така една грижа по-малко имах до издаването. Не се бях замислил, че е
50 години след 1984 година. Но няма общо с Оруел.
Годината е 2034, защото съм разположил действието, когато съм писал през 2004-а т.е. идеята е била след 30 години. Защо започнах да пиша? Най-вероятно от суета. Честно казано мисля, че писането е три вида- чиста графомания, обикновена суета, а третата е истинската, божествената искра на таланта, която имат единици и със сигурност не съм от тях.
-Книгата ще има продължение, това означава ли, че се насочвате към писането. Къде е най-трудно – вие сте юрист, политик и сега писател?
-Най-трудно е вкъщи, защото е най-отговорно. Като каже детето няма да си пиша домашните – това е трудно, всичко друго е лесно, защото ни да го набиеш, ни да му кажеш: Добре, няма да пишеш. А иначе не гледам на нещата толкова сложно, аз съм адвокат по професия, затова и пребивавам в политиката свободно и спокойно. Защото нямам усещане, че тя ми дава хляба, т.е. че ако нещо загубя в политиката, утре няма как да изкарам пари и да си платя сметките. Главният герой на книгата е един подчертано неуспял и с липса на късмет адвокат, което не е случайно.
Започнал съм да пиша в първите месеци, след като се вписах в колегията – през пролетта на 2002 година.
А общото между тези занимания, ще се извиня за нецензурния израз, но не е мой. Има един анекдот за един известен кмет на София от 20 век – милиардер за сегашните представи, който отказал да дава пари на синовете си, докато не се убедил, че са се записали да учат инженерство в Германия, защото, ако ги финансирал предварително, щели да се отдадат на една от двете к..ви – литературата или политиката.
-На 1 април 2034 година какво ще се случи? Как би изглеждала България?
-Ако съдим по книгата, България би трябвало да изглежда много мрачно. Тя е сива, мрачна, скучна.
Моето очакване е, че България ще е променена към добро, но ме е страх, че няма да го виждаме.
В нашите очи тя все ще е мрачна и нищо няма да се е променило, все ще мрънкаме. Това се превръща в едно самосбъдващо се пророчество, ако гледаме така на живота около себе си. Но ние сме животът, той не съществува извън нас. Докато ние виждаме всичко безнадеждно и като героите на моята книга се влачим по корем в едно бавно блатисто течение, то и животът ще ни изглежда като блато. А най-вероятно няма да е такъв, винаги ще има големи възможности, важно е как ще ги оползотворим.
– Сега България как ви изглежда? Скоро правителството на ГЕРБ и Патриотите ще навърши една година, откакто е на власт. Каква оценка давате на кабинета „Борисов 3“?
– Много се доближава до тази литературна прогноза за застой, която правя. Даже много от хора, които първи прочетоха книгата, казаха: Чудесно си обрисувал т. нар. стабилност. Аз съм я обрисувал преди повече от 10 години. Но това усещане, че ако всичко е в застой, така е най-добре, ни се натрапва от сегашното управление без съмнение. Нежелание за промяна, страх от промяна, доволство с едни дребни кражби и гешефти- това е манталитетът, който е част от литературната ми мотивация.
-Ако сега от дистанция на времето погледнете – струваше ли си онзи „Исторически компромис“, който направихте Реформаторите, за да управлявате с ГЕРБ? Какво загубихте?
-Да, струваше си. Ако ще за кратко, то доведе до период на положителни промени. Вярно, по-бавни и по-кратки от това, което искахме и от което България има нужда. Но аз не вярвам в политическите революции и това ме прави консервативен човек в политическите ми възгледи.
Вярвам, че пътят в политиката минава през компромиса и преговорите.
Компромисът е процес, в който политиците, които го правят, губят, но обществото печели и това е смисълът на демократичната политика. Друг е въпросът, че който влиза в такова тежко партньорство с много по-силен партньор (и това важи не само в политиката, но и в бизнеса и личния живот), трябва да знае къде са му границите. Това, в което РБ се провали и го чувствам като свой провал, е липсата на ясни граници. Това е въпрос, който носи след себе си непосилна морална цена. Ако не знаеш къде са ти границите, това се превръща в обикновено властолюбие.
-Разочаровахте ли се от политиката? Вече сте една стъпка назад
-Никога не съм се очаровал от политиката и затова няма как да се разочаровам. Всяка политика е трудна, на моменти има нечиста игра, българската особено. Аз много добре съм знаел къде влизам. Така че няма разочарование. А оттеглянето, крачката назад, което е безспорно е оперативно действие по правилата на играта. Когато загубиш, а аз като лидер на Нова република претърпях тежка загуба през 2017 година, трябва да си тръгнеш, да излезеш от лидерските обувки и да дадеш възможност на други хора да пробват, защото политиката е игра на доверие. В спорта може да губиш хиляда пъти и на хиляда и първия да успееш, но в политиката не мериш метри и секунди, а мериш доверието на хората и няма логика да тръгнат след някой, който вече ги е подвел. Опитах се да направя голямо опозиционно обединение вдясно от центъра – не успях. Явихме се с „Да, България“ отделно на изборите, претърпяхме много тежък удар. Аз се занимавам с политика и в момента, но не като лидер.
-Кога ще се върнете отново като лидер?
-Може би никога. Нито имам такова амбиции, нито такива перспективи.
-Сега предстои ново дясно обединение, на 12 април ДСБ, „ Да България“ и „Зелените“ ще сформират „Демократична България“. Какво ново ще предложите на десния избирател?
-На този етап предлагаме това, което не се случи през 2017-а. Хората център-дясно, които са дефинирана, ясна опозиция на управлението на Борисов, да вървят заедно. Това не е кой знае какво, но не е малко. Защото, ако това го имаше през 2017-а, сега щяхме да имаме друг парламент и друго управление. Без съмнение по-добре късно, отколкото никога. Казвам го без ирония и с надежда, че това ще бъде една здрава и принципна основа, която тепърва да се надгражда. Това демократично, реформаторско, българско дясно, което ще надживее политическата кариера на Борисов.
-Кои други партии ще бъдат ваши партньори?
-Ето тук е моментът да покажа на дело, че не съм в лидерска позиция и не е моя работа да отговорям на този въпрос. Атанас Атанасов и Христо Иванов са се нагърбили с тежката задача да водят това обединение и на този тип въпроси ще отговарят само те. Аз мога да съветвам, да разговарям с тях, но те са лидерите и те ще взимат решенията.
-Категорични ли ще бъдете, че повече няма да се коалирате с ГЕРБ?
-Не бягам от въпроса, но отговора отново ще го дадат те. Може би най-тежката лидерска задача е коалиционният въпрос. Това е мястото, където най-тежко се препъна РБ – влезе в коалиционни отношения, без да си е изяснил кой носи отговорността, кой залага границите, кой поставя условията. В политиката има много пазарлък и не е речено това да е мръсна дума. Ти представляваш едни интереси, други хора представляват други интереси и между тези интереси трябва да се намери пресечна точка. А дали е възможно бъдещо управление с ГЕРБ? Това е работа на избирателите, нека не забравяме, че те са водещи. Ако избирателите заложат такива условия, тогава лидерите ще решат дали изобщо е възможно.
-За Борисов не казахте нищо. Защо?
-Не ми е интересен.
Борисов е слаб лидер, неподходящият човек за трудното време, в което живеем, но той е избран от българите, от нас, да ни води.
Това са суровите реалности.
– Очаквате ли скоро да има предсрочни избори?
– Това зависи само от Борисов. Ако той прецени, че интересът му е да управлява със скандали, ще продължи така. Ако прецени, че интересът му е да предизвика нови избори и без скандали, пак ще ги предизвика. Но ние трябва да сме готови, защото той е непредвидим. Това е един от подчертаните му недостатъци, че е импулсивен и непредвидим. А ние трябва да сме готови и за избори след месеци, и за редовни избори след три години.
– Казахте за недостатъците му, но има ли положителни черти. Какво харесвате в него?
– Не изпитвам желание да го анализирам, но да кажем, че ми харесва как бие дузпи.
Зареждане ...
