Балканите, където започна Първата световна война, се превърнаха в пробен терен в новата Студена война с Русия, пише „Ню Йорк таймс“. Русия разширява своето влияние и повишава етническото напрежение в страните, които се надяват да влязат в Европейския съюз, а Брюксел съживи плановете за разширяване.
Изследователят от Института по международни отношения в Прага Марк Галеоти заяви, че след обединената реакция на Запада на отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал във Великобритания Балканите станаха още по-важни.„Русия търси начини за отговор, които да бъдат асиметрични и които биха осигурили възможности за Москва“, твърди Галеоти. Според него Русия гледа на Балканите като на бойно поле за своята „политическа война“ в стремежа си да пренасочи вниманието и да създаде „потенциални жетони за преговори с ЕС“.
Чарлз Капчън, директор за Европа в Съвета по национална сигурност в Белия дом по времето на Обама, твърди, че „руснаците използват възможността в последната част от Западна Европа, която продължава да е политически дисфункционален“.
Ситуацията на Балканите прилича донякъде на Украйна, където Русия първо прие приближаване на Киев към ЕС, но не и към НАТО, а след това промени позицията си, което доведе до свалянето на проруския режим и анексията на Крим. На Балканите наддаването с Русия има потенциала да посее нова нестабилност в региона, който продължава да се възстановява от войните през 90-те години, при които се разпадна Югославия, посочва „Ню Йорк таймс“.
Босна и Херцеговина, някак си обединена в края на войната през 1995 г., продължава да представлява крехка конструкция, подкопавана от корупция, слабо ръководство, етническо и междунационално напрежение, което е метафора за Балканите.Това е една от ключовите точки, които Русия се стреми да използва, а останалите са Македония, Косово и Сърбия.
ЕС даде нов шанс на страните от Западните Балкани да се присъединят, но никой не вярва, че тези страни са готови за съюза. С излизането на Великобритания и опитите на Русия да се възползва от пукнатините в региона ЕС представи подробен план за Балканите, при което Сърбия и Черна гора може да влязат в ЕС до 2025 г. Междувременно от Балканите се заинтересуваха и американците.
Новият интерес на Вашингтон произтича от загрижеността заради разширяването на руското влияние, посочва Рос Джонсън от Центъра „Уилсън“. Конгресът на САЩ иска от Пентагона да представи „оценка за сътрудничеството между Западните Балкани и Русия в областта на сигурността“.
Галеоти оценява, че Русия се опитва да намери своето място в правителствата и компаниите в Западните Балкани, така че, когато тези страни влязат в ЕС, да внесат там и руското влияние. „Политиката на ЕС като цяло беше да се подкрепя онова, което държи Западните Балкани мирни. Това е много опасно и създава съвършено обкръжение за Москва да играе игрите си“, обяснява Галеоти.
Бивш американски официален представител, пожелал анонимност, твърди, че Балканите са новото бойно поле на Студената война.