Поетът и драматург Александър Секулов припомни от страницата си във ФБ свой огнен текст от 26 септември 2010 година. ПловдивПрес споделя мнението на Сашо, защото с времето написаното става все по-актуално, особено с оглед на предстоящата Европейска столица на културата догодина
Преди 8 години написах този текст, насочен към представянето на събори, базари, пазари, панаири и неутешимо самодейно артаджийство по улиците на Пловдив като събития на изкуството. По нататък нещата станаха още по-зле – включиха правенето на сладолед, палачинки и сапунени балони,пиенето на бира към изкуствата. Накратко – да си кръщават както искат събитията, да ги провеждат, защото всеки град има нужда от улична клоунада, само да не пипат думата изкуство.
ТРАКТАТ ЗА ИНФАНТИЛНОТО ИЗКУСТВО
Същност, система и съществуване на едноклетъчните
Инфантилното изкуство е хралупа, в която се крият болезнено бездарните.
Липсата на талант и жаждата за публичност ги карат да имитират изкуство.
Презират публиката и натрапват комплекс за изостаналост чрез крадени форми и идеи, нелепо привнесени и немарливо изпълнени.
Джебчии в полето на естетиката, те се отдават на виртуални фалшификации и манипулации чрез подработка на медии и журналисти.
Отглеждания журналистически инфантилизъм улеснява взаимодействията.
Изграждат се културни ПиРамиди, който трябва да бъдат рекламирани, но не и коментирани.
Усилието е през светското и лайфстайлното да се излезе от сферата на естетиката.
Освободени от скрупулите, съмненията, естествената разколебаност на таланта, те са свръхактивни в търсенето на пари. Не случайно чуждестранните фондации наливат финанси именно във форми, отричащи и разколебаващи класическите представи за изкуството с корени в хуманноста.
Легитимирани чрез медиите, маршът им преминава през държавните институции: министерства, европейски програми, общини, частни спонсори. Имплантирани в организма на обществото, инфантилните артаджии работят само с младите.
Липсата на съпротивителни сили е тяхната хранителна среда. Лишени от координатна система, социално несигурни, естетически необразовани, младите и търсещи хора попадат в манипулативните акции на артаджиите, които йм внушават, че да си бездарен и инфантилен е достатъчно, за да си творец.
С подкрепата на дотиращи фондации се изграждат и израждат поколения естетически релативисти.
След мъртвата хватка на политическата коректност се налага и усмирителната риза на естетическата коректност.
Лакома прослойка от артаджии превръщат заниманието си от кауза в търговско предприятие. Основно гориво е ентусиазмът, разпалван, експлоатиран и осребряван по различни начини.
Задължителен елемент в цялостното поведение на инфантилите е стадното живеене.
Над втресяващата инфантилност е разпънат чадъра на скърпените понятия
като „механизма на отчуждение и трасформация в тънката линия на менталното лимбо.
Тежките блудства с езика осигурят пред ненавижданата публика понятийна легитимност, внушават отегчение да се занимаваш с видимата лъжа и очебийното бездарие, хвърлят сребриста прах в очите на лековерните и облъчените.
Инфантилното изкуство е огледален образ на чалгата.
Там силиконови са гърдите, в инфантилното изкуство – душите.
Едното развращава нравите, другото – вкусовете.
Общото пиратско знаме е липсата на каквото и да е умение, празнотата, нищото.
Масовите жертви са децата. В общество без образование, без справедлив социален ред, без традиции и ценностна система, те биват приучавани да приемат безобразното, плиткото, случайното, лековатото, инфантилното за изкуствоТО.
Биват тежко лъгани, че е възможно изкуство без занаят.
Това е победил комунизъм, а комунизмът е кич.
Самодейност плюс медии: това е формулата на победилия инфантилизъм.
Инфантилизмът на бездарните „културни” активисти.
Не търсете същност, не търсете занаят, не търсете умения. В края на краищата, не търсете красота, хармония, страст, чувства.
Ордите на инфантилните чехълчета се опияняват единствено от скоростта на множенето си и несъзнателното потреперване на крайниците си.
При получаване на естетическа критика реакцията им е директен призив към политическата коректност:
– Защо ме биеш?
Задължителният отговор е:
– Не те бия. Оценявам те.
Любим защитен механизъм е заместването на естетическото с етическото. Превръщането на критиката в нападка. Сигурни в липсата на смисъл, те са алергично чувствителни към всяка естетическа оценка.
Идеалът е да бъдеш засукан, препълен до гушата с чуждици, които не разбираш, лишен от собствени чувства, стълпен като стадо и заграждан от гегата на лъжлива модерност, размахвана от всеки самозван гуру с ямурлук от стадото на баща си или майка си.
Това е играта на инфантилните артаджии в България.
Тя е само в сегашно време. Едноклетъчните не се интересуват от категориите на вечното и непреходното. Днешният ден е всичко, което имат.
Затова не правят разлика между отделителната си система и „художественото” изразяване.
Просто така им идва.
Бързи, нахални, самоуверени, те са вцепеняващо глупави и безкрайно алчни.
Толкова за тях.
Да захвърлим микроскопа и да се върнем към далекогледа и звездите.
Зареждане ...
