майонеза Kраси
Новини от Пловдив » Важно » Трактат за инфантилното изкуство
Важно Култура Мнения

Трактат за инфантилното изкуство

Александър Секулов
Александър Секулов

Поетът и драматург Александър Секулов припомни от страницата си във ФБ свой огнен текст от 26 септември 2010 година. ПловдивПрес споделя мнението на Сашо, защото с времето написаното става все по-актуално, особено с оглед на предстоящата Европейска столица на културата догодина

Преди 8 години написах този текст, насочен към представянето на събори, базари, пазари, панаири и неутешимо самодейно артаджийство по улиците на Пловдив като събития на изкуството. По нататък нещата станаха още по-зле – включиха правенето на сладолед, палачинки и сапунени балони,пиенето на бира към изкуствата. Накратко – да си кръщават както искат събитията, да ги провеждат, защото всеки град има нужда от улична клоунада, само да не пипат думата изкуство.

ТРАКТАТ ЗА ИНФАНТИЛНОТО ИЗКУСТВО
Същност, система и съществуване на едноклетъчните

Инфантилното изкуство е хралупа, в която се крият болезнено бездарните.

Липсата на талант и жаждата за публичност ги карат да имитират изкуство.

Презират публиката и натрапват комплекс за изостаналост чрез крадени форми и идеи, нелепо привнесени и немарливо изпълнени.

Джебчии в полето на естетиката, те се отдават на виртуални фалшификации и манипулации чрез подработка на медии и журналисти.

Отглеждания журналистически инфантилизъм улеснява взаимодействията.

Изграждат се културни ПиРамиди, който трябва да бъдат рекламирани, но не и коментирани.

Усилието е през светското и лайфстайлното да се излезе от сферата на естетиката.

Освободени от скрупулите, съмненията, естествената разколебаност на таланта, те са свръхактивни в търсенето на пари. Не случайно чуждестранните фондации наливат финанси именно във форми, отричащи и разколебаващи класическите представи за изкуството с корени в хуманноста.

Легитимирани чрез медиите, маршът им преминава през държавните институции: министерства, европейски програми, общини, частни спонсори. Имплантирани в организма на обществото, инфантилните артаджии работят само с младите.

Липсата на съпротивителни сили е тяхната хранителна среда. Лишени от координатна система, социално несигурни, естетически необразовани, младите и търсещи хора попадат в манипулативните акции на артаджиите, които йм внушават, че да си бездарен и инфантилен е достатъчно, за да си творец.

С подкрепата на дотиращи фондации се изграждат и израждат поколения естетически релативисти.

След мъртвата хватка на политическата коректност се налага и усмирителната риза на естетическата коректност.

Лакома прослойка от артаджии превръщат заниманието си от кауза в търговско предприятие. Основно гориво е ентусиазмът, разпалван, експлоатиран и осребряван по различни начини.

Задължителен елемент в цялостното поведение на инфантилите е стадното живеене.

Над втресяващата инфантилност е разпънат чадъра на скърпените понятия

като „механизма на отчуждение и трасформация в тънката линия на менталното лимбо.

Тежките блудства с езика осигурят пред ненавижданата публика понятийна легитимност, внушават отегчение да се занимаваш с видимата лъжа и очебийното бездарие, хвърлят сребриста прах в очите на лековерните и облъчените.

Инфантилното изкуство е огледален образ на чалгата.

Там силиконови са гърдите, в инфантилното изкуство – душите.

Едното развращава нравите, другото – вкусовете.

Общото пиратско знаме е липсата на каквото и да е умение, празнотата, нищото.

Масовите жертви са децата. В общество без образование, без справедлив социален ред, без традиции и ценностна система, те биват приучавани да приемат безобразното, плиткото, случайното, лековатото, инфантилното за изкуствоТО.

Биват тежко лъгани, че е възможно изкуство без занаят.

Това е победил комунизъм, а комунизмът е кич.

Самодейност плюс медии: това е формулата на победилия инфантилизъм.

Инфантилизмът на бездарните „културни” активисти.

Не търсете същност, не търсете занаят, не търсете умения. В края на краищата, не търсете красота, хармония, страст, чувства.

Ордите на инфантилните чехълчета се опияняват единствено от скоростта на множенето си и несъзнателното потреперване на крайниците си.

При получаване на естетическа критика реакцията им е директен призив към политическата коректност:

– Защо ме биеш?

Задължителният отговор е:

– Не те бия. Оценявам те.

Любим защитен механизъм е заместването на естетическото с етическото. Превръщането на критиката в нападка. Сигурни в липсата на смисъл, те са алергично чувствителни към всяка естетическа оценка.

Идеалът е да бъдеш засукан, препълен до гушата с чуждици, които не разбираш, лишен от собствени чувства, стълпен като стадо и заграждан от гегата на лъжлива модерност, размахвана от всеки самозван гуру с ямурлук от стадото на баща си или майка си.

Това е играта на инфантилните артаджии в България.

Тя е само в сегашно време. Едноклетъчните не се интересуват от категориите на вечното и непреходното. Днешният ден е всичко, което имат.

Затова не правят разлика между отделителната си система и „художественото” изразяване.

Просто така им идва.

Бързи, нахални, самоуверени, те са вцепеняващо глупави и безкрайно алчни.

Толкова за тях.

Да захвърлим микроскопа и да се върнем към далекогледа и звездите.

ПИМК БИЛД
PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Да се премести ли Альоша от Хълма на освободителите?

  • Не, Альоша е паметник на загиналите войни във Втората световна война 55%
  • Да, паметникът е тотем на една окупационна армия 24%
  • Това е палиативен проблем, Пловдив има много по-важни проблеми за решаване 13%
  • Въпросът трябва да се постави на широко обсъждане и референдум 8%
  • Не ме интересува 1%

Начална дата: 25.01.2024 @ 18:33 | Крайна дата: 26.02.2024 @ 8:29

Зареждане ... Зареждане ...