Майонеза Краси
Новини от Пловдив » Важно » Трактат за инфантилното изкуство
Важно Култура Мнения

Трактат за инфантилното изкуство

Александър Секулов
Александър Секулов

Поетът и драматург Александър Секулов припомни от страницата си във ФБ свой огнен текст от 26 септември 2010 година. ПловдивПрес споделя мнението на Сашо, защото с времето написаното става все по-актуално, особено с оглед на предстоящата Европейска столица на културата догодина

Преди 8 години написах този текст, насочен към представянето на събори, базари, пазари, панаири и неутешимо самодейно артаджийство по улиците на Пловдив като събития на изкуството. По нататък нещата станаха още по-зле – включиха правенето на сладолед, палачинки и сапунени балони,пиенето на бира към изкуствата. Накратко – да си кръщават както искат събитията, да ги провеждат, защото всеки град има нужда от улична клоунада, само да не пипат думата изкуство.

ТРАКТАТ ЗА ИНФАНТИЛНОТО ИЗКУСТВО
Същност, система и съществуване на едноклетъчните

Инфантилното изкуство е хралупа, в която се крият болезнено бездарните.

Липсата на талант и жаждата за публичност ги карат да имитират изкуство.

Презират публиката и натрапват комплекс за изостаналост чрез крадени форми и идеи, нелепо привнесени и немарливо изпълнени.

Джебчии в полето на естетиката, те се отдават на виртуални фалшификации и манипулации чрез подработка на медии и журналисти.

Отглеждания журналистически инфантилизъм улеснява взаимодействията.

Изграждат се културни ПиРамиди, който трябва да бъдат рекламирани, но не и коментирани.

Усилието е през светското и лайфстайлното да се излезе от сферата на естетиката.

Освободени от скрупулите, съмненията, естествената разколебаност на таланта, те са свръхактивни в търсенето на пари. Не случайно чуждестранните фондации наливат финанси именно във форми, отричащи и разколебаващи класическите представи за изкуството с корени в хуманноста.

Легитимирани чрез медиите, маршът им преминава през държавните институции: министерства, европейски програми, общини, частни спонсори. Имплантирани в организма на обществото, инфантилните артаджии работят само с младите.

Липсата на съпротивителни сили е тяхната хранителна среда. Лишени от координатна система, социално несигурни, естетически необразовани, младите и търсещи хора попадат в манипулативните акции на артаджиите, които йм внушават, че да си бездарен и инфантилен е достатъчно, за да си творец.

С подкрепата на дотиращи фондации се изграждат и израждат поколения естетически релативисти.

След мъртвата хватка на политическата коректност се налага и усмирителната риза на естетическата коректност.

Лакома прослойка от артаджии превръщат заниманието си от кауза в търговско предприятие. Основно гориво е ентусиазмът, разпалван, експлоатиран и осребряван по различни начини.

Задължителен елемент в цялостното поведение на инфантилите е стадното живеене.

Над втресяващата инфантилност е разпънат чадъра на скърпените понятия

като „механизма на отчуждение и трасформация в тънката линия на менталното лимбо.

Тежките блудства с езика осигурят пред ненавижданата публика понятийна легитимност, внушават отегчение да се занимаваш с видимата лъжа и очебийното бездарие, хвърлят сребриста прах в очите на лековерните и облъчените.

Инфантилното изкуство е огледален образ на чалгата.

Там силиконови са гърдите, в инфантилното изкуство – душите.

Едното развращава нравите, другото – вкусовете.

Общото пиратско знаме е липсата на каквото и да е умение, празнотата, нищото.

Масовите жертви са децата. В общество без образование, без справедлив социален ред, без традиции и ценностна система, те биват приучавани да приемат безобразното, плиткото, случайното, лековатото, инфантилното за изкуствоТО.

Биват тежко лъгани, че е възможно изкуство без занаят.

Това е победил комунизъм, а комунизмът е кич.

Самодейност плюс медии: това е формулата на победилия инфантилизъм.

Инфантилизмът на бездарните „културни” активисти.

Не търсете същност, не търсете занаят, не търсете умения. В края на краищата, не търсете красота, хармония, страст, чувства.

Ордите на инфантилните чехълчета се опияняват единствено от скоростта на множенето си и несъзнателното потреперване на крайниците си.

При получаване на естетическа критика реакцията им е директен призив към политическата коректност:

– Защо ме биеш?

Задължителният отговор е:

– Не те бия. Оценявам те.

Любим защитен механизъм е заместването на естетическото с етическото. Превръщането на критиката в нападка. Сигурни в липсата на смисъл, те са алергично чувствителни към всяка естетическа оценка.

Идеалът е да бъдеш засукан, препълен до гушата с чуждици, които не разбираш, лишен от собствени чувства, стълпен като стадо и заграждан от гегата на лъжлива модерност, размахвана от всеки самозван гуру с ямурлук от стадото на баща си или майка си.

Това е играта на инфантилните артаджии в България.

Тя е само в сегашно време. Едноклетъчните не се интересуват от категориите на вечното и непреходното. Днешният ден е всичко, което имат.

Затова не правят разлика между отделителната си система и „художественото” изразяване.

Просто така им идва.

Бързи, нахални, самоуверени, те са вцепеняващо глупави и безкрайно алчни.

Толкова за тях.

Да захвърлим микроскопа и да се върнем към далекогледа и звездите.

ПИМК БИЛД
ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България
Краси

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Одобрявате ли Община Пловдив да тегли нов заем за завършването на Колежа?

Покажи резултатите

Начална дата: 26.01.2023 @ 19:37 | Крайна дата: 09.02.2023 @ 19:37

Зареждане ... Зареждане ...