Какъв беше смисълът от делата за двореца „Кричим“, щом държавата не пуска хората вътре?

Ваня ДРАГАНОВА

„Царският“ дворец „Кричим“ е охраняван като секретен обект и никой не смее да припари до него, защото се стопанисва от страховитото Управление за безопасност и охрана /УБО/. Зад стените на ловното стопанство, защото дворецът е всъщност резиденция за почивка след лов, вилнеят соцвеличия.

Дворецът е заключен и ако някой почука на вратата и поиска да влезе да го разгледа, не може да го направи, защото имотът се стопанисва от Националната служба за охрана /НСО/. А зад вратите му вилнее незнайно кой, въпреки че има разни слухове в тази посока.

Това са реалностите отпреди 1989-а и днес. Единствената разлика е, че НСО не е така страховита като предшественика си УБО. Иначе нищо не се е променило и ситуацията просто натрапва въпроса защо държавата трябваше да води дела с царската фамилия, за да докаже, че имотът е неин, като ще го държи заключен за случайни посетители 6 години след произнасянето в нейна полза на последната съдебна инстанция – ВКС.

Решението на ВКС, че дворецът „Кричим“ е бил имот на Интендатството, а не на самата фамилия Сакскобургготски, следователно е държавен, е от юни 2012 г. Месец по-късно областният управител Здравко Димитров, който заема този пост и сега, отвори вратите на резиденцията за журналисти и обяви, че тя ще бъде превърната в музей и има шансове да се превърне в 101-ия национален туристически обект. Актът за държавна собственост – странно защо – беше издаден на името на Министерството на финансите. Министър тогава беше Симеон Дянков, който не е сред ярките специалисти по музейно дело и не направи нищо за отварянето на двореца за посетители. Хората от Куртово Конаре, защото въпреки наименованието си имотът е в това село, посочваха друга причина – че Дянков бил превърнал резиденцията в база за частни партита. Така или иначе нищо не се случи и имотът беше прехвърлен към НСО.

Тогава на специалистите от Историческия музей в Пловдив беше възложено да снимат и опишат всяка вещ вътре и да определят дали тя е културна ценност. „Всичко това вече е направено и са описани над 500 експоната. Документацията е предадена на управата на имота и оттам нататък нищо не зависи от нас“, заяви за ПловдивПрес директорът на музея Стефан Шивачев. Какво става с придвижването на документите и евентуалното превръщане на двореца в музей, не знае и управителката на резиденцията Елисавета Динова. „Всичко е в ръцете на НСО“, казва тя. И обяснява, че ако някой иска да влезе и да разгледа, първо трябва да се сдобие с разрешение от въпросната служба.

Посетителите биват спирани още на входа.

Така се оказва че за 6-те години от първите вестникарски заглавия „Дворецът „Кричим“ става музей“ на практика не е направено нищо. И че с изключение на малцината ентусиасти, готови да преминат през процедурата с получаването на разрешително от НСО, никой не е видял леглото на Йоана Савойска, удължавано заради Вълко Червенков, защото царицата била дребничка жена, а соцлидерът – едър мъж. Или огромното количество картини на Константин Щъркелов по стените. Или ловните трофеи. И още по-атрактивния парк около резиденцията, в който по поръка на Фердинанд са били завъдени първите у нас лопатари.

Вчера държавата спечели делото за двореца срещу фамилията Сакскобургготски и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За делата и унас, и в Страсбург вероятно са похарчени немалко пари от държавния бюджет. А той се пълни от данъците на онези, които биват връщани на входа на имота, ако нямат разрешение от НСО. Това е не само крайно нередно, а и доста глупаво. Защото за изминалите 6 години държавата можеше да прибере доста пари от билети за вход. А Куртово Конаре да живне и да се превърне в туристическа дестинация.