Новини от Пловдив » Мнения » Анализи » Какъв беше смисълът от делата за двореца „Кричим“, щом държавата не пуска хората вътре?
Анализи Мнения Пловдив

Какъв беше смисълът от делата за двореца „Кричим“, щом държавата не пуска хората вътре?

Дворецът "Кричим".

Ваня ДРАГАНОВА

Царският“ дворец „Кричим“ е охраняван като секретен обект и никой не смее да припари до него, защото се стопанисва от страховитото Управление за безопасност и охрана /УБО/. Зад стените на ловното стопанство, защото дворецът е всъщност резиденция за почивка след лов, вилнеят соцвеличия.

Дворецът е заключен и ако някой почука на вратата и поиска да влезе да го разгледа, не може да го направи, защото имотът се стопанисва от Националната служба за охрана /НСО/. А зад вратите му вилнее незнайно кой, въпреки че има разни слухове в тази посока.

Това са реалностите отпреди 1989-а и днес. Единствената разлика е, че НСО не е така страховита като предшественика си УБО. Иначе нищо не се е променило и ситуацията просто натрапва въпроса защо държавата трябваше да води дела с царската фамилия, за да докаже, че имотът е неин, като ще го държи заключен за случайни посетители 6 години след произнасянето в нейна полза на последната съдебна инстанция – ВКС.


Решението на ВКС, че дворецът „Кричим“ е бил имот на Интендатството, а не на самата фамилия Сакскобургготски, следователно е държавен, е от юни 2012 г. Месец по-късно областният управител Здравко Димитров, който заема този пост и сега, отвори вратите на резиденцията за журналисти и обяви, че тя ще бъде превърната в музей и има шансове да се превърне в 101-ия национален туристически обект. Актът за държавна собственост – странно защо – беше издаден на името на Министерството на финансите. Министър тогава беше Симеон Дянков, който не е сред ярките специалисти по музейно дело и не направи нищо за отварянето на двореца за посетители. Хората от Куртово Конаре, защото въпреки наименованието си имотът е в това село, посочваха друга причина – че Дянков бил превърнал резиденцията в база за частни партита. Така или иначе нищо не се случи и имотът беше прехвърлен към НСО.

Тогава на специалистите от Историческия музей в Пловдив беше възложено да снимат и опишат всяка вещ вътре и да определят дали тя е културна ценност. „Всичко това вече е направено и са описани над 500 експоната. Документацията е предадена на управата на имота и оттам нататък нищо не зависи от нас“, заяви за ПловдивПрес директорът на музея Стефан Шивачев. Какво става с придвижването на документите и евентуалното превръщане на двореца в музей, не знае и управителката на резиденцията Елисавета Динова. „Всичко е в ръцете на НСО“, казва тя. И обяснява, че ако някой иска да влезе и да разгледа, първо трябва да се сдобие с разрешение от въпросната служба.

Посетителите биват спирани още на входа.

Така се оказва че за 6-те години от първите вестникарски заглавия „Дворецът „Кричим“ става музей“ на практика не е направено нищо. И че с изключение на малцината ентусиасти, готови да преминат през процедурата с получаването на разрешително от НСО, никой не е видял леглото на Йоана Савойска, удължавано заради Вълко Червенков, защото царицата била дребничка жена, а соцлидерът – едър мъж. Или огромното количество картини на Константин Щъркелов по стените. Или ловните трофеи. И още по-атрактивния парк около резиденцията, в който по поръка на Фердинанд са били завъдени първите у нас лопатари.

Вчера държавата спечели делото за двореца срещу фамилията Сакскобургготски и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За делата и унас, и в Страсбург вероятно са похарчени немалко пари от държавния бюджет. А той се пълни от данъците на онези, които биват връщани на входа на имота, ако нямат разрешение от НСО. Това е не само крайно нередно, а и доста глупаво. Защото за изминалите 6 години държавата можеше да прибере доста пари от билети за вход. А Куртово Конаре да живне и да се превърне в туристическа дестинация.

Леглото на Йоана Савойска, преправяно заради Вълко Червенков.
В парка около двореца има уникална растителност.

Още по темата

Съдът в Страсбург поряза Сакскобургготски за двореца „Кричим“

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...