Quantcast
Майонеза Краси
Новини Пловдив » Важно » Стефан Левашки: Все още нямаме истинско правосъдие
Важно Интервю Мнения

Стефан Левашки: Все още нямаме истинско правосъдие

Адвокат Стефан Левашки

Събеседник на ПловдивПрес в Деня на Конституцията и юристите е председателят на Пловдивската адвокатска колегия Стефан Левашки. Той има над 25 години стаж като юрист, бил е юрисконсулт и съдия, но от дълги години работи като адвокат.


 

Интервю на Ваня ДРАГАНОВА

– След 25 години стаж като адвокат, съдия и юрисконсулт вярвате ли, че правото е изкуство на доброто и справедливото, г-н Левашки?

– Мъча се да вярвам, защото едната вяра ни остана. Не ми е особено жал за себе си, защото аз съм видял и добро, и лошо, включително и едни добри години и за правосъдието, и за икономиката. Имаше години, в които адвокатите работеха, печелеха, имаха достатъчно клиенти и хората ги уважаваха. Сега за съжаление за нашата професия се говори с все повече негативизъм, но основно ние сами си го направихме. Конкуренцията е голяма и колегите използват всякакви средства. Все по-често чувам от млади колеги, че били дошли нови времена и адвокатът не трябвало да чака работата да дойде при него, а той да ходи и да си я търси. На мен това ми напомня малко книгите на Гришам и не ги намирам за много нормални тези неща.

– Може ли да дойдат времена, в които точно като в романите на Гришам адвокатите дебнат близките на пострадалите в катастрофи пред реанимацията?

– Тези времена дойдоха за жалост. Наскоро в Адвокатския съвет на Пловдив получихме сигнал от колега, че в КАТ – Асеновград, има разлепени брошури на Асоциацията на пострадалите от катастрофи, на които пише, че се дават правни консултации на цената на един телефонен разговор. Първо, не е работа на една такава асоциация да дава съвети, по Закона за адвокатурата това се прави от адвокати. Второ, ако зад нея стоят колеги, това е забранено посредничество. А и тази асоциация обвързва хората с договор и после получава процент от обезщетението. Така че това с безплатния обяд е като рекламата на Националната лотария.

– В началото на промените след 1989 г. „правова държава” беше един от лозунгите. Ставаме ли все по-правова държава с времето?

– От една страна, може би да. От друга, прекалено бюрократично става нашето правосъдие. То винаги е било формално, но сега с тези евродирективи, които непрекъснато се спускат, процесът все повече се формализира. А на мен ми се иска на моменти да сме повече хора, отколкото юристи. Ще дам пример с моя клиент по делото за източване на ДДС при търговията с цитруси /срещу известния като Дон Портокал Сотир Янков и още 13  подсъдими – бел. ред./. Това, за което ги обвиняват, се е случило преди 10 години. Моят клиент е от Монтана, от най-бедната част на България, и отиде да работи в Германия. Нормално е човек да си търси препитанието навън, но сега едва ли не се иска да му се промени мярката за неотклонение, защото след 5 години някой се е сетил да го търси. Но въпреки тази формалност има напредък.

Аз съм бил съдия в годините, в които прокуратурата задържаше и освобождаваше. Сега все пак това прави съдът.

Но все още не може да се каже, че имаме истинско правосъдие. По някои дела например се променят обвиненията и вместо подсъдността да е окръжен – апелативен – върховен съд, става районен – окръжен и евентуално възобновяването на апелативен. А все пак според Конституцията имаме триинстанционно производство. А и това създава предпоставки за феодално апелативно правосъдие – в един апелативен район по дадени казуси се решава по един начин, а в друг – по различен. Това е така, защото Върховният съд, който би трябвало да уеднаквява практиката, всъщност не участва в правораздаването.

– Като случая с клошаря Любо, осъден за палежа на тютюневите складове? Първоначално обвинението беше от Окръжна прокуратура, после делото тръгна в Районния съд, мина и втората и последна инстанция и той вече излежава присъдата си от 4 години.

– Да, в неговия случай обвинението беше променено с обвинителния акт. Има и много други такива случаи. Разбирам, че така беше разтоварен Върховният съд, но в крайна сметка

в много от делата хората не получават най-висшето правосъдие в България.

Иначе юридическата наука е хубаво нещо, но все повече се обезценява трудът на юристите, не без помощта на държавата. Примерно изкуствено бяха създадени едни анклави в нашата общност – нотариусите и частните съдебни изпълнители, за които имат определена квота за всеки областен град. Те имат много и гарантирана работа. Но това е все едно да има определена бройка адвокати за Пловдив и повече да не може да се вписват.

– Но пък е престижно да си адвокат, а ситуацията на частните съдебни изпълнители е от серията „Вас пък кой ви харесва”…

– Те просперират материално, но спецификата на тяхната работа е такава, че не всеки може да упражнява тази професия.  Описи, взимане на деца, режими на свиждане… Но държавата е длъжник на младите юристи, защото при толкова много юридически факултети настана такава девалвация на професията, че се обявяват конкурси за места в държавната администрация с минимална работна заплата.

При това положение е трудно да убедиш младите хора в красотата на нашата професия.

– Вие лично съжалявате ли при това положение, че синът ви също избра правото?

– Това си беше негов избор, не съм му се месил. И той, и племенникът ми избраха правото, въпреки че се опитвах да ги убедя, че тази професия не е това, което беше, когато аз бях млад юрист. Тогава юридически факултет имаше само в Софийския университет и в едни години даваха юридическо образование във Висшата школа на МВР в Симеоново.

В първите години на прехода с юридическата диплома човек можеше и космонавт да стане.

За първата ми работа – като юрисконсулт в община Пловдив, ми се обадиха на домашния телефон. Тогава нямах куража да започна като адвокат, вече бях женен и с дете и търсех работа на заплата. И докато чаках конкурс за младши съдия, подадох документи в общината. И един ден ми се обадиха от телефона на зам.-кмета Георги Бареков. Първо си помислех, че търсят баща ми, но като разбрах, че става дума за мен, сложих сватбения костюм, нямах друг, и отърчах в общината. Нямаха кадри и така станах юрисконсулт, бяхме четирима за цялата община. Изкарах няколко месеца там, докато стана съдия. И обясних на сина ми и племенника ми, че сега за едно място на младши прокурор или младши съдия кандидатстват хора с по над 10 години стаж. Но те избраха правото.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

Защо „умря“ ремонтът на Околовръстното шосе на Пловдив?

  • Защото бившата власт, начело с ГЕРБ, заложи капан и парите за ремонти на пътища свършиха 40%
  • Защото този обект не е приоритет на новото правителство и няма да бъде финансиран скоро, както стана със свлачището над Храбрино 30%
  • Защото свършиха парите в държавата 19%
  • Въпросът е манипулация. Пловдивските депутати ще направят всичко възможно този обект да бъде финансиран с приоритет, защото е важен за развитието на Пловдив и региона. 7%
  • Заради рязкото поскъпване на строителните материали и войната в Украйна 4%
  • Не ме интересува, аз не карам по Околовръстното. 1%

Начална дата: 11.04.2022 @ 10:16 | Крайна дата: 11.05.2022 @ 10:16

Зареждане ... Зареждане ...