Важно Интервю Мнения

Председателят на Апелативния съд Магдалина Иванова: Най-справедливите присъди са тези, които се оспорват от всички

Председателят на Пловдивския апелативен съд Магдалина Иванова.

Съдия Магдалина Иванова е председател на Апелативен съд – Пловдив, който тази година чества 20 г. от възстановяването си. Завършила е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1986 г. Работила е като юрисконсулт, от 1998 г. е съдия и също като съда, който ръководи, чества 20-годишен юбилей през 2018-а. Първоначално е била съдия в Районния съд в Пловдив, след това в – Окръжния, а от 2005-а до 2014-а – и негов зам.-председател. Избрана е за административен ръководител на Пловдивския апелативен съд през 2014 г.


Интервю на Ваня ДРАГАНОВА

– Как се случи възстановяването на апелативните съдилища у нас преди 20 години, г-жо Иванова?

– Възстановяването на апелативните съдилища в страната беше заложено в Конституцията, приета от Седмото велико народно събрание през 1991 г. След това – през 1994 г., беше приет първият Закон за съдебната власт, в който се уреждат правомощията на председателите на съдилищата, на общите им събрания, на Висшия съдебен съвет и много други въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт. През януари 1998 г. Висшият съдебен съвет определи районите на апелативните съдилища и така в района на Апелативен съд – Пловдив, попаднаха окръжните съдилища в Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Смолян и Кърджали и съответно районните съдилища в тези зони. И сега в района на Пловдивския апелативен съд функционират 6 окръжни и 27 районни съдилища и работят близо 400 съдии и около 1000 съдебни служители. След като беше определен обсегът на всеки апелативен съд, Пловдивският е регистриран на 1 април 1998 г. Негов първи председател е Здравко Киров, който ръководи съда до 2004 г., след това – до 2009 г., ръководството на съда пое Радка Петрова, от 2009-а до 2014-а председател беше Георги Чамбов.

– Били сте съдия в Окръжен съд- Пловдив, който има славата на съд, в който се правораздава строго, но невинаги тежките присъди са справедливи, сега сте председател на Апелативния, чийто публичен образ е на справедлив съд. Смятате ли, че това е заслужен имидж?

– Смятам, че съдиите и в Окръжния, и в Апелативния съд в Пловдив разглеждат и решават делата си, съобразявайки се само с доказателствата, закона и вътрешното си убеждение. При всички положения преценката дали едно наказание е по-тежко или по-леко е много относителна. Например при транспортно престъпление, при което са загинали двама души, е прочетена присъда от 6 години затвор. За близките на жертвите това наказание е изключително несправедливо, за подсъдимия то е изключително тежко. Прокуратурата също често приема, че наказанието трябва да се завиши. Затова съдиите си казваме, че най-справедливите присъди са тези, които се оспорват от всички страни в процеса.

– Вашият съдебен състав замени с условна присъдата на 25-годишния Стоян Димчев, който блъсна и уби жена в Първомай, избяга от местопроизшествието, после направи и опит да напусне страната и беше арестуван на летище София. В случая имаше процесуални нарушения в произнасянето на първата инстанция, но трудно ли се взимат подобни решения?

– Много трудно, защото в случая имаше загинал човек на пътя. И не само по това дело, винаги е тежко да се взимат решения. Дали подсъдимият е извършил деянието, дали то съставлява престъпление, се решава въз основа на фактите, които са установени по делото. Има дела, по които това е много трудно. Не по-лесно е и определянето на наказанието, защото трябва да се следват целите му. А те са специална и генерална превенция. Тоест трябва да се реши какво наказание ще превъзпита подсъдимия и ще го възпре да извършва нови престъпления, а генералната превенция се отнася до обществото. То трябва да знае, че за престъпленията се налагат конкретни наказания. Отделно при определянето на наказанието трябва да се отчетат и всички обстоятелства за личността на подсъдимия – налице ли са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В конкретния случай надделяха смекчаващите обстоятелства и фактът, че ставаше дума за един млад човек. Решихме просто да му дадем шанс, макар че беше трудно, обсъждахме го на няколко пъти с колегите.

– Бяхте председател и на състава, който гледаше делото срещу Ахмед Муса Ахмед и 12-те имами. То мина два пъти през Пловдивския апелативен съд и лично у мен остави впечатление, че нямаме адекватно законодателство и че е много трудно да се докаже престъпление като разпространяване на радикален ислям. Има ли нужда от законодателни промени в тази сфера?

– Дали има нужда от законодателни промени, ще реши законодателят. Съдиите прилагат закона такъв, какъвто е, независимо дали им харесва, или не. Законодателят трябва да вземе решение какви промени се налагат, но не на парче – защото днес е изникнала някаква нужда, гръмнала е някаква новина и дайте сега да променяме закона. Това се прави въз основа на анализ на обществените отношения, които налагат промяната, на съдебната практика до момента, и разбира се, трябва да бъдат привлечени специалисти от всякакъв вид – практикуващи съдии и прокурори, адвокати, научни работници, от всички съсловия, които могат да дадат становища, които после да се обсъдят и анализират. И чак когато се анализира и какви ще са последиците от една законодателна промяна, да се пристъпи към нея.

– В нашето общество е налице истинска кръвожадност – хората искат тежки присъди за всичко и задържаните и за сравнително леки престъпления да са в ареста. Има ли изкушение у един съдия да отговори на тези обществени очаквания, особено когато става дума за публично известни случаи?

– Надявам се, че всеки един съдия решава делата само и единствено въз основа на доказателствата, закона и вътрешното си убеждение, а не да се влияе от общественото мнение. Ще цитирам известната мисъл, че когато общественото мнение влезе в една съдебна зала, правото излиза от нея.

– Основен критерий за оценка на работата на един съд е колко са потвърдените и ревизираните актове от следващата инстанция. Как стои в това отношение Апелативен съд – Пловдив?

– Пловдивският апелативен съд е вторият по големина в страната след Софийския. Той е и втори по натовареност в страната – близо 8 дела на месец разглежда всеки съдия в Пловдивския апелативен съд, при това те са с фактическа и правна сложност, при нас няма леки дела. Но независимо от това съдиите приключват 90 на сто от делата в тримесечен срок и приблизително същият е процентът на потвърдените актове от ВКС. Този факт говори както за срочно, така и за качествено правораздаване, което се осъществява от Пловдивския апелативен съд.

Коментари

Коментари

Категории

Анкети

Одобрявате ли предложението на Валери Симеонов да се върнат обособените места за пушене в заведенията?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!