В тази фондация май не са чували за Паисий или той не им е на нивото, защото се срамуват от своя език
Ваня ДРАГАНОВА
„Предизвикателството за социална промяна е 4-дневен игрови формат на Фабрика за идеи, който събира инициативни и креативни хора от всякаква възраст и занимания заедно, за да намерят нови решения на общи градски проблеми.“
„Европейският път на индустриалното наследство насочва посетителя из онези обекти на континента, които, макар и сменили функционалната си принадлежност, сега са притегателни туристически дестинации.“
„Малък театър на края на света… Опус II повежда зрителя сред меандри от коридори, за да достигне до малка черна кутия, в която го очаква един стол … и един свят.“
Цитатите са от презентации и прессъобщения на фондация „Пловдив 2019“, чиито кадри имат една доказана обща обща страст – да говорят на принципа: „Чакай сега да ти покажа какви думички знам!“ И още – така да замотаят казаното, че накрая да не се разбере, че зад думите не стои всъщност нищо.
Празноговоренето е отдавнашен специалитет на „Пловдив 2019“, но в последните години то достигна невиждани нива. Тези хора не са чували за Паисий /или пък не им е на нивото/, защото се срамуват от своя език и наричат местата „локации“, а прожекирането на ефекти на някоя сграда „3D Mapping”. Основателна забележка в тази посока им направи общинският съветник Божидар Здравков, като подчерта, че е хубаво човек да знае английски, но това не подменя умението да се изразява и да пише и на български. И понеже в „Пловдив 2019“ с Паисий не можеш да ги стреснеш, ще направя сравнение с английски автор, когото се надявам да познават, защото е от най-големите – Джеръм К. Джеръм. Най-известната му книга е „Трима души в една лодка“, но и „Празни мисли на един празен човек“ никак не е за подценяване. А заглавието приляга на хората във фондацията точно.
Тези хора живеят в паралелния свят на своята културност, изтънченост и извисеност, в който не им се налага да общуват с обикновените хора, а ако се наложи да го направят, слизането до речевото ниво на простолюдието е недопустимо. Тези хора са неразбрани – с дребни изключения никой не проумява великите им идеи, които се реализират на неслучайни локации, трансформирани по този начин по еди-кой си клъстер. А това, че някакви хора им искат финансови отчети, минава всяка граница. Да доказват разходи хора, които обитават висши селения на духа?
Кметът Иван Тотев най-сетне каза, че тези хора не трябва да живеят с чувство за безконтролност, така че някакви отчети може и да последват. Но в дейността на „Пловдив 2019“ има щети, които няма как да бъдат поправени. 4 години, след като Пловдив беше избран за Европейска столица на културата през 2019-а, тази фондация не направи и опит да приобщи пловдивчани към дейността си. Същите онези хора, които в началото на септември 2014-а празнуваха по Главната спечелването на титлата. Напротив, отблъскваше ги с безсмислени изречения, докато накрая те загубиха интерес.
А всъщност мотото на Европейската столица на културата е „Заедно“. Но с реализацията й се занимават хора, които са заедно само със собствената си тежка снобария.
Още по темата
„Пловдив 2019“ постигна непостижимото – обедини съветниците. Срещу себе си.
Графитите са единственото изкуство в Тютюневия град. Ако ги приемем за такова
Зареждане ...
