Няма логика произведенията на един автор да бъдат разпръснати в 11.клас и 12.клас
Децата стават все по-неграмотни, масово се изразяват в обратен словоред
Новите учебни програми за 11. и 12. клас, които са качени на сайта на МОН, предизвикаха дебати. В тези класове ще се учи само българска литература, но не хронологично, а по тематични ядра.
За единадесетокласниците са подготвени пет теми с по три произведения всяка. Родното ще изучават чрез творбите „Железния светилник“ на Димитър Талев, „Бай Ганьо на гости“ на Алеко Константинов и „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников . По темата за природата са предвидени „При Рилския манастир“ на Иван Вазов, „Спи езерото“ на Пенчо Славейков и „Градушка“ на Пейо Яворов. Смъртта учениците ще обсъждат в произведенията „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов и „Сватба“ на Никола Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез „Борба“ на Христо Ботев, „Андрешко“ на Елин Пелин и „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Минало и памет ще разглеждат в „Паисий“ (Ив. Вазов), „Нощ“ (П. Яворов) и „История“ (Н. Вапцаров). Извън програмата остават редица творби на Вазов, Яворов, Славейков и др.
В 12. клас са предвидени четири теми, в които също се включват по три произведения. Любовта учениците ще анализират чрез „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов, „Колко си хубава“ на Христо Фотев и „Любов“ на Атанас Далчев. Темата за вярата и надеждата зрелостниците ще учат в „Спасова могила“ на Елин Пелин, „Молитва“ на Атанас Далчев и „Вяра“ на Никола Вапцаров. Труда и творчеството ще интерпретират във „Ветрената мелница“ (Елин Пелин), „Песента на колелетата“ (Йордан Йовков) и „Балада за Гьорг Хених“ (Виктор Пасков). Тематата за избора и раздвоението ще анализират чрез „Две души“ (Яворов), „Потомка“ (Елисавета Багряна) и „Честен кръст“ (Борис Христов). Сред произведенията, които отпадат, са „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Снаха“ на Георги Караславов, „Хоро“ на Антон Страшимиров, „Вечната и святата“ на Елисавета Багряна и други.
Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА
За новите учебни програми и проблемите, с които се сблъскват учители и ученици разговаряме с учителката по литература Таня Караиванова. Тя работи 40 години в сферата на извънучилищната дейност, носител е на Първа професионално-квалификационна степен (ПКС) по управление на образованието. Ръководител е на литературен клуб и на езикови школи, литературен редактор и автор на тестове по литература за 11. и 12. клас, за матура, както и за 7. клас за държавно външно оценяване.
– Г-жо Караиванова, одобрявате ли новите учебни програми за 11. и 12. клас?
-Най-внимателно разгледах програмите, качени на сайта на Министерство на образованието и науката, но не виждам ясна логика на постройка на учебния материал. Изучаването на българската литература е свързано с историческия процес, т. е. с основите на литературознанието, и се върви по епохи. Така се изучава и в университета. Сега по новите програми се залага не на хронологията, а на групи теми. Виждаме как едни и същи автори се изучават с различни произведения и в 11., и в 12. клас. В 11. клас са включени само две творби на Ботев – „ До моето първо либе“ и „Борба“, в 12.клас няма нито една. Яворов в 11.клас е застъпен с „Градушка“ и „Нощ“, после в 12.клас пак се връщаме на него. Същото е с Вапцаров. Цялата литература е разделена, авторите са разпръснати и няма логика. По български език в 11. клас, основно се набляга на езикови компетентности, свързани с разпознаване на видовете грешки: правописни, граматични и пунктуационни (И какво сме правили до 11. клас?) Хубав момент е умението за публично изказване по научен проблем, а защо не и по обществен. Относно литературните области: родното, природата, смъртта, властта насилието, миналото и паметта – проблематиката добре, но с кои произведения е защитена. „Спи езерото“ на П. Славейков се озовава в „проблематиката“ за природата, а то е толкова дълбоко философско. В темата „трудът и творчеството“ попада „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков заедно с „Ветрената мелница“на Елин Пелин и „Песента на колелетата“ на Йовков. Темата „избор и раздвоение“ между „Две души“ на Яворов и твърде сложният „Честен кръст“ на Борис Христов стои и „Потомка“ на Елисавета Багряна. По същият начин са конструирани и социокултурните теми за 12. клас, където часовете по български са 46,5 и по литература 46,5 – невероятна „математическа точност“. От всичко това подрастващият млад човек нито ще усети, че литературата е изкуство, нито ще придобие представа за това, как всеки един от авторите наистина се вписва в големите литературни процеси на съответното време.
– Как намирате идеята да бъдат включени съвременни автори като Виктор Пасков?
– Струва ми се, че децата трудно ще го разберат. В съвременната литература има автори, които са по-достъпни за тях. Друг е въпросът, че днешните деца трудно разбират много неща, защото не четат. „Нощ“ на Яворов също ще бъде трудна за разбиране, тъй като е едно от доста противоречивите за самия поет произведения. Но за положително, например, намирам включването на Христо Фотев с „Колко си хубава“. Атанас Далчев, когото един път го изхвърлиха от литературата и дълго време не присъстваше в учебниците, след това се появи с 11 произведения, сега го изучаваме с по едно произведение в едната година и още едно в другата. Искам да дам и други примери, не само от 11. и 12. клас. Вазов, когото изучаваме през всички години в училище, изведнъж толкова силна литература, каквато е „Епопея на забравените“, от нея са махнати сериозни произведения и са оставени първата и последната ода – „Левски“ и „Опълченците на Шипка“. В 11. клас учим „Железният светилник“ на Талев, в 10. клас учим „Тютюн“ на Димитър Димов. Кому е необходимо да се разделят в различните класове? Талев и Димов са романистите в съвременната българска литература и би било добре да се учат един след друг, за да може ученикът да направи връзка как единият претворява традициите в българската литуратура с историческите романи, как другият създава един психологически роман, който се доближава до европейския. Яворов, който минава през различни етапи в творчеството си, досега се изучаваше с по няколко произведения от реализма, модернизма, индивидуализма, уклоните на символизма, философските му произвeдения. Сега са оставени „Маска“, „Обичам те“, „Две хубави очи“, „Нощ“, „Градушка“, „Две души“. Доста повърхностен е погледът. В общи линии се използва един формален подход към подбора на произведенията. Не откривам каква е логиката да махнем философската поема Cis Moll на Пенчо Славейков за съдбата на Бетховен и да я заменим със „Сърце на сърцата“ за Шели.
– В момента програмите подлежат на обсъждания, могат да се дават предложения.
– Участвала съм в много обсъждания на литературни програми, с колегите сме давали предложения, но като че ли нищо не се възприема от публичните дискусии. Накрая се прави изводът, че колкото са учителите по литература, толкова са и мненията. Предишните състави на министерството се допитваха повече до университетската научна мисъл – има толкова доценти, професори, академици по теория на литературата, и когато се стига до окончателен вариант за учебни програми, трябва да се вземе и тяхното мнение.
– Вие подготвяте вече 20 години кандидат-студенти и кандидат-гимназисти. С какви проблеми се сблъсквате? Едно време не ходехме на частни уроци и допълнителни подготовки, а сега това е масова практика. Защо се получава така?
– На частни уроци ходят две групи деца – тези, които в училище не могат да се съсредоточат, и тези, които искат да имат стабилни знания и отлични оценки. Основната причина е обемът от материал, който трудно се усвоява в рамките на 40-45 минути и броят на децата в клас – навсякъде по света класовете са максимум от 15 деца. Наблюдавам, че учениците не могат самостоятелно да мислят, изразяват се в обратен словоред, богатството на глаголите не им е познато. До седми клас учат само преразкази, изведнъж в 8. клас трябва да пишат друг тип съчинения, които да съдържат анализ на литературната творба и не могат да се справят. През годините се сблъскваме с едно странно поведение на университетите. От една страна, приеха, че матурата ще е вход за ВУЗ, а изведнъж от миналата година в СУ „Климент Охридски“ измислиха нов формат на изпит, в който присъстват произведения, които не са застъпени в училище. Същото е при изпитните варианти в УНСС. И родителите нямат друг избор, освен да пращат децата на частните уроци. Другият проблем е, че преподавателите дават огромни домашни, може би заради липсата на време в час да предадат целия материал. Физически детето не може да издържи, губи интерес към предмета и в един момент му става безразлично какво се случва. В пети, шести и седми клас е много сгъстен материалът, няма часове за упражнения по български език. Натрупано е от всичко по малко в един обем, с много сложни понятия. Материалът по литература в тези класове е по-добре построен от този по български. В горен курс пък материалът по български липсва. Като дойдат в 12. клас учениците, знанията им от 7. клас са изчезнали и става трудна подготовката за матурата. Искам да засегна и още нещо – виждам, че много колеги карат учениците да правят проекти. Прекрасно, проектът развива креативността на детето, но е важно какво искаш да постигнеш с този проект. Какъв е смисълът учителят да дава проект по митология и да изисква от учениците да рисуват боговете? И се започва едно търсене на картони, родителите се чудят как да се справят. Излишна натовареност! Изводът е само един – децата стават все по-неграмотни. Процесите са много дълбоки, а проблемите в училище се натрупват с години. Ние нямаме национална политика в образованието и приемаме едни методи, които са прилагани в европейските училища в 17-18 век.
– Какво мислите за учебниците?
– Учебниците са с невероятна хартия, но много тежки. По-важният въпрос е, че учебният материал в едния учебник е подреден по един начин, в другия по друг, в третия по трети. И ако един родител иска да премести детето си в друго училище или в друг град, то се обърква. Тогава какъв е смисълът от учебните програми? Много колеги пишат и издават тестове и помагала. В повечето случаи това са стари тестове, на които са сменили корицата. Един тест, за да е в помощ на ученика, трябва да следва учебната програма. Не е въпрос да напишем тестчета и едно издателство да спечели пари. Да не говорим, че за отличниците в училище тези тестчета са скучни.
Още по темата
МОН публикува за обсъждане новите програми по литература за 11 и 12 клас
Власт, корупция и тероризъм – в новия предмет „Гражданско образование“
Зареждане ...
