Quantcast
Новини Пловдив » Маршрути » Маршрути » Хижарят без крака Петър Кеков – Стражът на Оборище
Важно Истории Маршрути Маршрути Посоки Регион

Хижарят без крака Петър Кеков – Стражът на Оборище

Петър Кеков е изминал хиляди километри с изобретената от него количка.
Петър Кеков е изминал хиляди километри с изобретената от него количка.

Бившият жепеец от 30 години посреща гостите в святата местност, катери балканите с количка – собствено изобретение

 

Доц. Сандьо БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес

Тържествата по случай 140-та годишнината от Априлското въстание са към свой край. И тези, които са дошли на местността Оборище, за да положат цветя пред паметника, увековещаващ тази светла дата от нашата история, се изтеглят към Панагюрище. Аз се отбивам при моя добър приятел Петър Кеков. Мога да го наричам така, защото съм го посещавал много пъти и сме си говорили на дълго. Сега обаче няма да си говорим, а ще се опитам да го интервюирам. Както винаги обаче бай Петър не чака въпросите, а говори, говори… От време на време скача като младо момче, за да обърне кюфтетата на скарата. Като го гледам не ми се вярва, че е без крака повече от 30 години. За да ме убеди в дървените си крака леко ги почуква с машата.

Петър Кеков посреща топло гостите в малката хижа
Петър Кеков посреща топло гостите в малката хижа

И така разговорът ни е започнал, а аз само слушам. 18 години вече е на х. „Оборище“ – старата, защото някога имаше и нова на Профсъюзите, която отдавна е преминала в историята. И двете са на няколко минути от святото за всеки българин място. Там, където шепа смели мъже провеждат Първото българско Велико Народно събрание.
Но, нека се върнем към дървените крака на моя събеседник.

Кухнята на хижата е винаги готова да посрещне гости
Кухнята на хижата е винаги готова да посрещне гости

Чепатият, здрав и енергичен кореняк панагюрец, бил началник влак Панагюрище–Пловдив. Белята станала, както той сам се изразява, по време на маневра на гара „Филипово“ в Пловдив, при която са допуснати куп грешки, повече от които негови – закъснение на влаковете, липса на достатъчно осветление, незатворени ръчки на вагоните. Скочил в тъмното в движение, така както много пъти го е правил. Но, плаваща ръчка на вагона го удря. Облян в кръв пада на релсите, а в това време идва друг влак и той трябва бързо да решава – живота или краката. Избира второто…

Петър Кеков сам приготвя ястия за гостите на хижа Оборище
Петър Кеков сам приготвя ястия за гостите на хижа Оборище

Така му било писано. Роден е в деня на 40-те мъченици. Отрязали му първо единия, а после и другия крак до коленете. Поел вината върху себе си. Не позволил дори да се търси вина на машиниста от идващия влак, който го оставил без крака. Момчето било младо. Много скоро му се родило бебе. Уплашил се много. Косата му побеляла само за няколко часа.
Докато чакали да дойде линейката бай Петър сам си превързал раните и продължавал да си допушва цигарата, изпаднал в безсъзнание едва във Втора градска болница. Като дошъл в съзнание първата му работа била да предупреди жена си: „Решавай сама, жив съм, но без крака.“ Съпругата му, която е от съседното градче Стрелча, не му отстъпвала по инат. Приела по мъжки случилото се и вече повече от 40 години взаимно се понасят.

Хижа "Оборище"
Хижа „Оборище“

Бай Петър се оказва силен българин. Не просто българин, панагюрец, дълбоко подчертава той, защото твърдо вярва в силата и волята на своите съграждани. Още в болницата той уверява лекарите, сестрите и санитарките; че след броени месеци той отново ще стане на крака и ще поведе хорото и пак щe скита по планините. И чудото става. Само след 3 месеца той на собствен ход с новите си крака, протезите, извървял цели 20 км от Панагюрище до Панагюрските колони. Не останал дълго без работа. Приел не леката служба домакин на хижа „Оборище“. Това място било свързано трайно с него още от младини. „ Тук заченах първата си дъщеря” ми показа бай Петър малкото дървено легло. А още като дете се загубил в този район. Срещал вълци, от които едва се спасил. По планините ходил още преди да остане без крака. Само десетина дни преди нещастието със своя приятел Рад Шентов, също панагюрец, завършили 500-километровия преход по билото на Балкана – Ком – Емине.

Бай Петър мрази думата инвалид. И може би е прав, защото той не спира да се движи. Да участва в дълги преходи не само у нас, но и в чужбина. Направил си е триколка собствена конструкция и изпълнение, която „паркира“ пред хижата. С нея е обиколил България на длъж и шир. Изкачил е много от най-високите върхове на българските планини. Остава му само връх Мусала, защото този маршрут малко не пасва на неговото средство за предвижване. Но, и товa щe стане, когато направи малко подобрение на количката си (на снимката). Впрочем тя е претърпяла десетина подобрения и пропътувала много километри.
Разстоянието от Панагюрище, София и Пловдив, 232 км, той няколко пъти е изминавал за по около 32 часа. Въпреки, че пътят до язовир „Батак“ му е най-труден, той го е преминавал 7–8 пъти. С оригиналната си количка е участвал на парамаратони в Мадрид и Америка. Там харесали собственото му производство. Направили му предложение да я продаде. Категорично отказал. Не, за да се ползва за състезание, а за музея. Упоритият панагюрец не се съгласил и на щедрото предложение на американеца Ричард Траум да остане в Америка. А г-н Траум не е случаен човек в света на хората с увреждания. Та нали точно той е създателят на поредицата спортни клубове за хората от обединението „Ахил“.

Черешовото топче, което Петър Кеков сам е измайсторил, пази хижата.
Петър Кеков стъпва твърдо на протезите от 30 години.
Петър Кеков стъпва твърдо на протезите от 30 години.
Най-верният другар на бай Петър е овчарката Бойко
Най-верният другар на бай Петър е овчарката Бойко

Застанал почти на входа на откритата зала на Първото Велико народно събрание Кеков се е срещал с много видни наши политици и хора с много титли пред имената си, в това число и с акад. Благовест Сендов, когато е бил председател на парламента.
Самият той ненавижда политиците. Особено е отвратен от отношението на Жорж Ганчев, който го поканил за член на неговия блок. Още не може да преживее възмущението си, когато Жорж му поискал 200 лв за предложеното членство.
На изпроводяк бай Петър седна демонстративно в количката си, която е не само средство за предвижване на по-дълги разстояния, но и гордост. Гордост, защото сам си я е направил. Гордост, защото с нея е спечелил много медали от участия в много маратони, както у нас, така и в чужбина.

Най-верен другар на бай Петър е кучето Бойко, който пази него и хижата. Похвали ми се и с измайстореното от него черешово топче, монтирано на поляната пред хижата. Гордо ми показа керемидите, поставени от него на покрива на хижата и… забележете доставени лично от неговия дом.
Ако някога отидите до Панагюрище или Оборище отбийте се и до хижата, бай Петър ще ви разкаже още много неща, за които аз нямам толкова много място. Дано да го заварите, защото, когато го видях за последно някой го обидил, наклеветил. Събираше багажа си. „Ще отида на морето. Аз мога да работя всичко, но той не може” – гневно промълви. Не съм го виждал от 2 години. Надявам се тези дни, при честванията на Априлското въстание пак да го заваря там. Та то – сърцето му е там – на малката хижа „Оборище”. На най-святото за него място.

 

Още статии от автора

По Хайдушкия дол и легендата за двамата братя

По пътя на Кървавото писмо – тайните пътеки на Априлското въстание

Аневското кале – българският Хорнбург е само на час от Пловдив

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...