Quantcast
Новини Пловдив » Маршрути » Маршрути » По Хайдушкия дол и легендата за двамата братя
Важно Маршрути Маршрути Посоки

По Хайдушкия дол и легендата за двамата братя

На места Хайдушкия дол прилича на ръкостискане.
На места Хайдушкия дол прилича на ръкостискане.

Доц. Сандю Бешев, специално за ПловдивПрес

Когато преди години тръгнах по Хайдушкия дол, недалеч от село Борино, с мъка си пробивах път по стръмните и скалисти склонове на река Чатак дере. Намерението ми бе да търся Дяволския (Хайдушкия) мост, който условно си бях нарекъл № 2, защото много преди това бях посетил другия Дяволски мост край гр. Ардино, сътворен не от природата, а от човека.

Тогава доста се затрудних в придвижването и обхождането на самия мостq въпреки добрата си алпийска подготовка. Усилията обаче си струваха, защото природата наистина бе изваяла чудо, което трябва да се види. Представете си само съчетанието Хайдушки дол – Дяволски мост и това ще събуди любопитството ви на туристи, пътешественици, спелеолози, археолози и дори историци.

След като в продължение на повече от 3 километра двата бряга на Хайдушкия дол са разделени на достатъчно разстояние, те внезапно се събират. Вкопчват се един в друг – така, както двама съперници от „канадската борба”вплитат дланите си. Захватът на двата ската е не повече от 3-4 метра и е леко наклонен. Преминаването по този наистина „дяволски” мост е трудно и опасно дори и за  алпинисти, но то е и напълно ненужно, защото там път няма за никъде.

Ако се проследи захвата на китките надолу към лактите, се получава конфигурацията на това чудо на природата. На височина този процеп е 18-20 м, а ширината между двата странични склона се движи между 4 и 6 метра, като в най-ниската си част – там, където обикновено кротко си текат водите на малката река Чатак дере, е не повече от метър. Дължината на образувалия се тунел пък е не повече от 12-15 метра.

Отдавна бях забравил това прелестно,  красиво и диво място в сърцето на Южните Родопи. Върнах се отново, защото неотдавна на описаното по-горе място общината в село Борино откри най-новата и модерна екопътека „Среднопланинска атрактивна „Дяволска пътека”.

С 312 000 лева, спечелени по европроект, инициаторите са направили това диво и труднодостъпно кътче на Родопите достижимо за всеки любител на планината. Сега отново преминах по тези места, но вече много по-спокойно. Ето как.

С автомобил на около 5 километра от селото в източна посока се достига до сграда на бившия Механичен завод в местността Чатака. После по течението на река Чатак дере, ляв приток на река Буйновска, по-надолу Ягодинска и накрая Въча. Пресичаме реката по новопостроения мост, за да навлезем в гъстата иглолистна гора. Постепенно склоновете на двата ската стават стръмни и трудни. По добре оформена и отлично обезопасена  пътека достигаме самото чудо – Дяволския мост. Не знам кой пръв го е нарекъл така, но определението е много точно.

По стръмна, но много сигурна стълба слизаме десетина метра надолу. После по 15-20-метрова хоризонтална изкуствена дървена стълба се пресича скалния тунел, а ниско долу остава тънката водна нишка на реката. Пак по дървена стълба отново се изкачваме от другата страна на онзи „захват” на двата ската.

Захват, който толкова прилича на здрависване, което е дало основание да се роди и легендата. А тя говори, че точно тук дългата вражда между двама братя за подялба на бащино наследство свършва и те си подават ръце в последвалото взаимно извинение.

Всевишният не пропуска този миг, като го вкаменява, за да го остави в историята. Това е легендата, а действителноста ни кара да се върнем години назад във вековете, когато водата на малката рекичка си е пробивала път в тесния процеп, за да сътвори това, което предизвиква възхищението ни и носи наслада, за която туристите така силно обичат планините с техните природни дадености.

Целият преход от село Борино до шосето за Ягодинската пещера е само 2 часа, но си заслужава, защото сте преминали през причудливи скални съчетания, водопади, каскади, ерозирали котли, скални венци – въобще неща, които никъде другаде няма. Тръгнете и ще се убедите в това. Аз го направих няколко пъти и ще го направя още толкова, колкото  съдбата  ще ме отведе там.

 

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

Мария Капон ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...