На 8 май 1984 г. Еверест стана и Пловдивски

Българският траверс на най-високия връх на планетата все още не е повторен

Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес

След като първият българин изкачил Еве­рест Христо Проданов не се завръща от своя подвиг, експедиция „Еверест-84“ не бе прекрате­на.

Останалите 23-ма участници се прибират в базата за почивка и под­готовка за нова атака на върха.
Втората атака на Еве­рест е определена за 1 май и на тази дата по марш­рута тръгват две помощ­ни групи от по двама българи и по трима шерпи, които имат за задача да възстановят разруше­ните от бурите и обилни­я снеговалеж междин­ни лагери.

Три дни по-късно – на 3 май, тръгва щурмовата свръзка,

ръ­ководена от пловдивча­нина Иван Вълчев,

кой­то отдавна е избрал и своя партньор Методи Савов от София, с кого­то ги свързват дългого­дишни съвместни битки в много и трудни изкач­вания.

На Иван се пада задачата да осигури българския реванш от Еверест, а на Методи е поверено заснимането на това изкачва­не, тъй като той е и високочинния оператор на ек­спедицията. Пътят наго­ре е труден. Всички парапети са затрупани от дълбокия сняг, а там, къ­дето той е отвят въжета­та са обледенени.

Палатките са разпо­късани и затрупани дълбоко под снега.

Въпреки трудностите движението нагоре про­дължава. На 3 май два­мата нощу­ват в лагер I (6050 м). На 4 май лошото време на­лага принудителна почивка, но на следващия ден (5 май) Иван и Мето­ди наваксват пропусна­тото като подминават лагер II (6770 м) и се изкачват до лагер ІІІ (7170 м), преодоляват 1120 м, нещо което за тази височина и по този марш­рут е повече от очаква­нето.

На 7 май двамата нощуват в лагер V – щурмови (8120 м).

В 0.50 часа на току-що започващия 8 май Иван и Методи са събудени от базата, за да започнат подготовката си за ата­ката на върха. След 3,5-часова подготовка те на­пускат щурмовия лагер и поемат последните ме­три към голямата си цел. Изкачването им върви много бавно поради пад­налия близо 50-сантиметров сняг. До­пълнителна трудност създава и гъстата мъгла, станала причина за изгубване на верния път и отклоняването им вляво, където се навлиза в голямо лавиноопасно поле.­
Връщането към вярната посока отнема много си­ли и време, но е повече от необходимо.

Малко след това радиостанцията им замлъква, за да се чуе отно­во чак в 17.15 часа, кога­то в ефира прозвучават тъй дълго очакваните слова:

„Ние сме на вър­ха! На върха сме!“ – ра­достта отново завладява базата, но тя е доста сдържана.

Поради на­предналото време Иван и Методи оста­ват на върха само 15 минути,
след което започват слизане по Южния склон. Започнат е марш­рут, който впоследствие ще влезе в историята на световния алпинизъм и в аналите на Еверест като „Българският траверс“, защото никой преди тях не е правил това. Впрочем траверсът на Еверест, започнат с изкачването на върха по Западния гребен със слизането по Класическия маршрут, осъществен за първи път от българската експедиция „Еверест – 84”, все още не е повторен от нито един алпинист или експедиция, въпреки че са правени 3 опита.

Със започването на траверса започват и про­блемите. Кислородът в бутилките е на привър­шване, силите бързо ги напускат, а минутите те­кат безмилостно бързо. Денят завършва и започва страхотната и вледеняваща нощ. На 8750 м Иван и Методи намират дълбока ледена пукна­тина, в която се приютя­ват. Скрити от вятъра те не са пощадени от умората и минус 40-градусовия студ. Драмата се за­силва с всеки изминат час. Уморените и изто­щени тела се унасят в сън, който на тази висо­чина е равнозначен на смърт. Това го знаят до­бре и двамата.

Призори на 9 май Иван събира сили и тръгва надолу да търси помощ,

а Методи остава тъй като вече е в невъзмож­ност да се движи. По­мощта, която Иван тър­си отдолу, идва отгоре, и то от нашите алпинисти Кирил Досков и Нико­лай Петков, които вече също са изкачили върха (9 май) и слизат надолу.

Намирайки Методи, те му подават въздух от своя кислород, като по този начин го събуждат от сладкия унес на „бяла­та смърт“.

Минути след това започва едно тъй дълго и мъчително сли­зане към базата. Така завършва българската епопея на Еверест. Епопея, в която петима българи стъпват на най-високата точка на планетата – на Еверест, на 8848 метра и то по един от най-трудните му маршрути – Западния гребен, наречен от спе­циалистите „Жестокият път“. А с изкачванията на 8 и 9 май от свръзките Иван Вълчев-Методи Савов и Николай Петков- Кирил Досков е осъществен пълният траверс на върха, наречен пак от специалистите „Българският траверс на Еверест”.

Още по темата

Христо Проданов още държи рекорди в алпинизма

Коментари

Коментари