Художничката преподава във Френската гимназия, иска един ден да се върне в Италия
Галина ГЕОРГИЕВА
Антония Фингарова подреди първата си самостоятелна изложба в Балабановата къща. До 15 май ценителите на изкуството могат да видят магията и средиземноморската природа на Сардиния, представена в 13 платна и 5 рисунки. Изложбата „Намереният остров“ е разказ за пътуването на младата художничка до красивия италиански остров Сардиния. Пловдивчанката е изпратена там през зимния семестър на учебната 2016/2017 година като първи студент по програма „Еразъм“ и учи в академия „Марио Сирони“ в Сасари. Чувствата и преживяванията си тя пресъздава чрез смесена живописна техника.
Антония Фингарова е родена на 20 октомври 1992 година в Пловдив. Завършва Художествена гимназия и Академия за Музикално, Танцово и Изобразително изкуство, където специализира графика. От началото на учебната 2017/2018 година преподава във Френската гимназия.
Пред ПловдивПрес тя разказа за изложбата, работата си в училище и проектите, които е решила да реализира за Европейска столица на културата.
„Четири месеца бях в Сардиния, където изкарах последния семестър от магистърската си програма. Заминах като първия еразъм студент от АМТИИ в Италия. Целият престой там беше изключително важен момент в живота ми. Островът е невероятно красив и много важен за Италия. Еко район, няма застроявания, място, посещавано ежегодно от хиляди туристи заради природата. Островът е бил територия на Италия, Франция и Испания в годините назад и съчетава културата на различните държави. Разкрива изключително богата архитектура и една сардинска чувствителност. Местните са островитяни, самобитни, но и готови винаги да помогнат на чужденците“, споделя Антония Фингарова.
Обучението си в академия „Марио Сирони“ в Сасари приема като сверяване на часовника с европейците. „Имах право да избера предмети, които на мен са ми интересни с програма, която аз си съставих. Насочих се към живопис и графика, имах възможност да посетя и ателиетата по скулптура. В България сме принудени от нищо да правим нещо, учим тежки класически техники, което е обогатяващо – така можем да реагираме във всеки един момент, когато нещо се обърка в творческия процес. Докато
в Италия видях как се борави със скъпи материали, имат добра материална база, хората експериментират
и наблягат повече на идеята и концепцията, не толкова на техническото изпълнение. Там ателиетата са отворени в определени дни и можеш да разговаряш с професори и асистенти, всички се обучават заедно – от първи курс до магистрите. Има атмосфера, която подпомага творческия процес. Там дадох едно обещание на професорите по живопис. Когато трябваше да ме оценят, аз показах само рисунки, а те казаха- представяме си ги на големи платна. За мен не беше възможно да ги направя в големи размери и нямаше как да ги пренеса в България, затова си обещах, че ще направя изложба и благодарение на Фондация „Св.св. Константин и Елена“ сега я реализирам. Картините могат да бъдат закупени, като
част от средствата ще отидат за Фондацията и за подпомагане ремонта на Жълтото училище.
Тази сграда носи изключителен дух и атмосфера. Там съм карала часове като студентка и за мен е чест да помогна за реставрацията“, признава пловдивчанката.
Тя е благодарна на преподавателите си в АМТИИ, сред които откроява доц. Владимир Генадиев – за когото твърди, че е „човек енциклопедия и съвременният Леонардо да Винчи в областта на графиката“, художниците Крикор и Мъгърдич Касапян, Елена Кантарева, Весела Статкова, Свилен Костадинов и др.
Опитът, който натрупала в Академията, иска да предаде на учениците си. Антония Фингарова за първа година влиза в училище като преподавател и признава, че учителската професия е изключително отговорна.
„Когато избирах между София и Пловдив къде да продължа образованието си,
предпочетох Пловдив заради специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“
и заради преподавателите по графика и материалната база. Приемах педагогиката като нещо допълнително в началото, докато не стигнах до извода, че няма нищо по-хубаво от това да предадеш вече натрупаното знание и умение. Много от моите преподаватели и известни художници са го правили. В момента съм във Френската гимназия, предметът „Изобразително изкуство“ е второстепенен. Преподавам на 8 и 9 клас и съм класен ръководител на 9 клас. Доста отговорно е да преподаваш на 500 деца в 16 паралелки. Същевременно започнах и към школата на Художествената гимназия, която е подготвителна за кандидатстване там и плувам в свои води, защото преподавам на ученици, които искат професионално да се развиват в тази сфера. Разликата наистина е голяма, защото много ученици от Френската гимназия, например, приемат „Изобразителното изкуство“ като свободен час, а точно в този час могат да се обогатят, да развият творческите си способности. Една
моя ученичка от 9. „в“ клас – Стефани Исакова спечели първа награда на конкурса „Магията Пловдив“,
организиран от район „Северен“, имаме и поощрителни награди от конкурс в Чирпан. В училище направихме няколко изложби, благотворителни базари, реализирани по проекта „Твоят час“. Тъжното е, че от 500 деца само 5 проявяват изключителен интерес и посещават ателието. Самото преподаване в българско училище си е подвиг – да успееш да възпиташ публика, която да има вярна преценка и критерии за възприемане на изкуството. Гимназията разполага с кабинети с мултимедийни проектори, компютърни зали и успявам да реализирам интерактивни уроци, в които учениците да гледат проекция на произведение на изкуството, филми, играем игри и въпреки, че се опитвам максимално да разчупя часа, да им е интересно, от 26 ученици само 6 ще се проявят интерес, а останалите проявяват апатия. Разбирам, че 8 -9 клас е проблемна възраст и децата имат други теми на разговор, други неща ги вълнуват “, казва преподавателката.
Като творец Антония Фингарова се чувства отговорна
да подкрепи Пловдив като Европейска столица на културата и да реализира свои проекти.
Има намерение да открие изложба с пейзажи от емблематични за града места. „Искам да представя на туристите сърцето на Пловдив, онова, което е зад фасадата. Акведуктите на Бунарджика за мен са магнетично място и особено каменната фигура на бялата мечка. Бунарджикът е наситен със спомени от моето детство. Фонтанът Деметра и много места в Капана и Стария град са специални. Все още обмислям кои да нарисувам“, уточнява художничката.
Тя е категорична, че иска да твори в България, но е решила да обиколи различни държави по света и задължително да се върне в Италия.
Зареждане ...
