“С първото си председателство на Съвета на ЕС България стана наистина пълноправен член на ЕС. Може да се каже, че от 30 юни 2018 г. започва истинското членство в ЕС”. Така бившият външен министър Соломон Паси коментира пред bTV срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София. Според него най-важното послание от тази среща е, че Западните Балкани са се върнали обратно в дневния ред на Европа, от който са изпаднали през 2003 г.
Паси, който по това време бе външен министър, разказа спомена си от предишната среща за Балканите в Солун, където е било формулирано изобщо понятието “Западни Балкани”. “ Това понятие се появи, за да раздели тогава България и Румъния от останалите държави в региона, казвайки, че за първите две вратите на ЕС са отворени, а за останалите – не. След срещата в София за страните от Западните Балкани “няма обещание за дата на присъединяване, няма обещание за членство в ЕС, но самият факт, че тези страни са в дневния ред – това е голям успех. Тук България има основание за гордост”, заяви Паси.
Бившият външен министър обаче откри и слабост в посланията по темата – а именно, че Турция изобщо не е била спомената. “Срещата между президента Реджеп Таийп Ердоган и лидерите на ЕС във Варна с домакин Бойко Борисов беше нещо сериозно, но това, което не ме зарадва онзи ден е, че Турция не беше спомената, а тя е наш изключително важен партньор. Турция е част от Балканите, но забравихме този стратегически приоритет”, каза Соломон Паси.
Той очерта друг аспект от срещата като проблемен – а именно словесната престрелка между ЕС и САЩ и разменените реплики през Океана.
“Показа се, че има спешна нужда от засилване на диалога ЕС-САЩ, имаме нужда от среща на върха ЕС-САЩ и това трябва да се постави като дългосрочна и постоянна цел на ЕС. Да се замеряме с реплики от двете страни на Океана – това не е работа. Такава среща трябва да се организира в рамките на следващите 6 месеца“, настоя бившият външен министър, който е и председател на Атлантическия клуб .
Според Паси “канонадата от реплики” е абсолютно безсмислена. Той разкритикува Иранската сделка заради две неща – тя е ограничена във времето до 2025 г. – тоест след това Иран може да прави каквото си иска и второ – сделката засяга само ядрената програма на Техеран, но не и програмата за далекобойни ракети.
Той припомни, че преди 10 години НАТО започва програмата си за противоракетен щит именно в цел защита от Иран. По думите му бившият президент на САЩ Барак Обама е настоявал за сделката с Иран, за да защити Нобеловата награда за мир, която получи без да е направил нищо.
“Обама трябваше да защити Нобеловата си награда и направи редица действия в тази посока. Част от тях бяха добри – като споразумението с Куба, но част от тях бяха провал – като сделката с Иран”, каза Паси.
Зареждане ...
