- Този метд на преподаване развива нови хоризонти пред децата и ги кара да мислят, а не да зубрят
Специално за ПловдивПрес Димитрия ЖЕЛЯЗКОВА, университетски преподавател, прави дълбока и аргументирана защита на тематичния подход, който се налага в новите учебни програми по български език и литература.
Тематичният подход, който се налага в проектите на новите учебни програми по български език и литература за XI и XII клас, публикувани на страницата на Министерството на образованието и науката, е правилната рамка, в която различни като естетическа концепция текстове полагат и интерпретират общочовешки теми.
До 10.клас учениците вече би трябвало да са изградили свой ценностен мироглед и да са способни на търсене на житейските стойности, на интерпретиране от позицията на индивидуалния си опит на естетически оценъчни гледни точки. Учителят е този, който трябва да предизвика интерес, да мотивира и да „зареди” мозъка на обучавания позитивно, защото чрез тези нагласи се повишава способността за решаване на проблеми. Чрез ума си, респективно чрез езика, разчленяваме действителността и за да бъдем доволни от нея, то обучението трябва да ни помогне не да „зазубрим”, а да мислим − с цел да си решаваме житейските проблеми. Ясно е, че ролята на учителя е съществена в този процес на научаване на подрастващите да мислят, при това позитивно, за да са доволни от себе си, от ближните си, от обкръжението си, от своя късмет и така адекватно да използват даденостите, за да реализират своите цели.
Изобщо е нужно да се гради и да се поддържа имидж чрез речта, както се посочва в една от теориите на социолога Ървин Гофман, тоест чрез поведението си да запазим престижа, а не да се дискредитираме.
Училището трябва да изгради критериите за преценката на хората.
Това е все едно да искаш да принадлежиш на група, в която всеки цени високо поддържането на чистота в къщата или готви добре, или се представя успешно на изпити, без ти самият да приемеш същите критерии за важни. Е, тогава ще загубиш престиж и ще влошиш представата у другите за собствената си личност. Така че ценностите, които училището продуцира в нашето общество, са заложени в интерпретирането на общочовешки теми, които могат да бъдат както съотнесени помежду си, така и основно разглеждани в конкретни художествени текстове, а даже да се изграждат литературни компетентности на базата на тематично близки текстове по избор на учителя. Тази демократизация в подхода не е идеологическа смяна, а – напротив. Училището подпомага социализацията на индивида. Училището ни дава възможност да погледнем с нашите очи и да защитаваме собствената си позиция. Именно тази креативност ученикът изявява чрез творческо писане (есе или интерпретативно съчинение).
Есето е като прасето – то побира всичко – перифразирам мисъл на Ламар.
Ето защо то е форма на общуване, която е най-подходяща за подрастващите.
“Единственият начин да живеем е, ако пораснем. Единственият начин да израснем, е, ако се променим. Единственият начин да се променим, е, ако се учим. Единственият начин да се учим, е, ако сме отворени. И единственият начин да се отворим, е, ако се открием” − Б. Джойбел.
Та в това търсене на себе си е добре да се погледнем през очите на съвременници, при това талантливи творци – представители на съвременната българска литература като Виктор Пасков, Христо Фотев или Борис Христов. Темите, които се поставят чрез произведенията им, са общочовешки: трудът и творчеството, любовта, която се обвързва и с темата за избора и раздвоението. Интерпретацията на любовта се залага в още два текста на творби, изучавани в 12.клас, а именно: „Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов, както и „Любов” на Атанас Далчев.
Ценности, норми и конфликти, свързани с вярата и надеждата, са представени чрез трима автори: Елин Пелин, Атанас Далчев и Никола Вапцаров, а включените художествени текстове са съответно разказът „Спасова могила”, както и лирическите проявления в „Молитва” и „Вяра”. Естетическите концепции за труда и творчеството се допълват от разказите „Ветрената мелница” на Елин Пелин и „Песента на колелетата” на Йордан Йовков. Позицията за избора и раздвоението се представя още чрез още две творби: „Две души” на Пейо Яворов и „Потомка” − Ел. Багряна. Този тематичен обхват изключва автори като Христо Смирненски, Гео Милев, Димитър Талев и Димитър Димов от 12.клас, но пък лирическият цикъл „Зимни вечери” на Хр. Смирненски се включва в програмата за 10.клас, а естетическата интерпретация на темата за властта и насилието е заложена при изучаване на „Приказка за стълбата” от същия автор в 11.клас. Експресионизмът като литературно направление с представител Гео Милев се изучава чрез поемата „Септември” в 10.клас. Романите на Талев и Димов не са отпаднали от програмата, а са представени в десети и единайсети клас. В 10.клас ще се изучава от І до ХVІ глава − 1.част на романа „Тютюн”, а в 11.клас ученикът ще аргументира и защити своите позиции за родното – тема, представена чрез творбата на Талев „Железният светилник”. Позициите на Алеко Константинов и социокултурният контекст на създаването на творбата му се включва към темата за родното, а именно чрез „Бай Ганьо на гости”, но пък не се пропускат ценностите и нормите, проблемите, конфликтите, характерни за българската култура през периода от Освобождението до Първата световна война, представени чрез „Бай Ганьо се върна от Европа”. Идентичността на героя и неговите светогледни идеи могат да бъдат разгледани в съпоставка с „Разни хора – разни идеали” и така да се изясни културната динамика.
Този поглед представя пълната картина от текстове, изучавани и сега, и всякакви интерпретации за отпадане на произведения са несъстоятелни.
Напротив – разширява се хоризонтът на четящия чрез съпоставителните гледни точки и се оценностява мисленето, защитават се позиции по определени теми в 11.клас – родното, природата, смъртта, властта и насилието, миналото и паметта.
Дава се и комедийната гледна точка по отношение на родното, проектирана чрез образите в „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. Темата за смъртта се обвързва с изучаване на лирическата творба „Новото гробище над Сливница” от Иван Вазов и поемата „Сватба” на Никола Фурнаджиев. Темата за миналото и паметта е представена чрез одата „Паисий” на Иван Вазов, „Нощ” на Яворов и „История” на Вапцаров. В 10.клас се изучават произведения на Вазов („Епопея на забравените”, някои глави на романа „Под игото”), литературното направление индивидуализъм е представено от поемата „Cis moll” на Пенчо Славейков; включват се още: Яворов, Дебелянов, Елин Пелин „Гераците”, Далчев „Повест”, Йовков с „Индже” и „Албена”, „Дърво без корен” на Николай Хайтов и „Нежната спирала” на Йордан Радичков. Вижте каква литературна палитра! Не хронологичният подход, а по-скоро тематичните ядра, около които ще се градят интерпретации, аргументи и оценки биха били отправната точка към надграждането в мисленето и боравенето с ценностни модели, провокирани от вече изведените теми и философски обобщения. Те ще задълбочат познанията въобще за българската култура и ще насочат ученика към свободно изразяване на позиция, впечатления, мисли, чувства, настроения по поставените проблеми.
Съпоставката на различни светогледни идеи в различни периоди от Освобождението до Първата световна война, между двете световни войни и след Втората световна война, както и за съвременната епоха значително ще разширят социалните, гражданските, културните и комуникативните компетентности на учениците.
Вярно е, че определена група от обучаващите се не са хора с идейно и творческо мислене, широк креативен размах и тъкмо затова има оценъчна скала, а и не само!
Още по темата
Десет теста за богата езикова култура в новата книга на Димитрия Желязкова
Таня Караиванова пред Plovdiv-Press: Новите програми по литература ще объркат учениците
МОН публикува за обсъждане новите програми по литература за 11 и 12 клас
Зареждане ...
