Quantcast
Новини Пловдив » Бизнес » Туризъм » Летописецът на българския алпинизъм за 50-и път на Олимп (ГАЛЕРИЯ/ВИДЕО)
Важно Истории Маршрути Посоки Туризъм

Летописецът на българския алпинизъм за 50-и път на Олимп (ГАЛЕРИЯ/ВИДЕО)

Доц. Сандю Бешев, специално за Plovdiv-Press.bg

На 11 юни т.г. придружен от няколко верни приятели, с които сме били многократно по нашите и чужди планини, отново стъпих на Олимп. Изкачването щеше да е нещо съвсем обикновено, ако календарът не ми би отредил 84 години и 68 дни – и ако това не бе юбилейното ми 50-о изкачване на божествения връх.  Така описва своето 50-о изкачване на Олимп летописецът на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев, чиято експедиция се проведе преди дни. 

Ето и автентичния разказ на доц. Бешев, за юбилейната мисия, в която екипът на ПловдивПрес помогна безкористно

Екипът спря за почивка на връх Скала и оттам щурмува Митикас и Сколио.
Екипът спря за почивка на връх Скала и оттам щурмува Митикас (вдясно) и Сколио (вляво).

На алпинизма отдадох повече от 64 години. През това време съм пребродил всички наши планини. Катерил съм най-трудните стени по върховете на Рила, Пирин и Стара планина. Многократно съм изкачвал и върховете на Алпите, Кавказ, Памир и Монголия. Бях един от първите българи прелетели океана, за да се докоснат и до планините на Южна Америка. Преживях трагедията /1961 г./ и успехите /1964 г./ на Безенгийската стена. През 1967 г. заедно с още петима души осъществихме и първото българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра, като на 13 август развяхме родния трибагреник на тъй дълго мечтаната от плеада наши алпинисти седемхилядна кота.

За един връх, колкото близък, толкова и интересен, все не ми оставаше време. А толкова го желаех. Става въпрос за най-високия връх на южната ни съседка Гърция – вр. Митикас 2918 м. Колкото пъти да съм се запътвал към него все нещо по-интересно и по-важно идваше на дневен ред и Олимп трябваше да почака.

Доц Бешев, Светльо, Марко и двете Марии на кратка оперативка преди щурма.

И ето, че през 1992 г., когато ангажиментите ми към алпинизма понамаляха дойде ред и за него. И все пак, за да взема окончателно решение за това, голяма роля изиграха двама души – покойната ми съпруга, на която посветих това юбилейно изкачване, и приятелят ми Марин Симеонов, с когото имам много приятни спомени от нашите и чужди планини.

Е, при това положениене не ни оставаше нищо друго освен да се качим на москвича, да натиснем педала на газта и поемем на юг. На граничния пункт Кулата красивата гръцка митничарка с маслинено сини очи не се задържа много при нас. Хвърляйки поглед върху разпилените въжета, клинове, карабинери и други алпийски атрибути, тя възкликна многозначително: „О, Олимпус!”, и сама затвори капака на багажника. А тогава имаше визи, минаването на границата с всякакво по-сложно оборудване бе страшна работа. Можеха да ни мотаят с часове.

Нататък всичко бе много по-лесно. Асфалтовата лента се спускаше по течението на река Струма (вече Страмон), а от двете ни страни се заредиха кокетните бели къщички на спретнати селца. Беше ни много интересно, защото и тримата за първи път влизахме на територията на НАТО-вска Гърция…

Когато на 16 септември най-после и аз станах гост на боговете, побързах да разтворя книгата, в която всеки сторил това преди мен бе вписал името си. Сред многото и най-различни почерци на няколко езика, открих и един на български. „Дойдох! Видях! Повече никога! Попаднах на лош водач (калпав) – Стефка”. Още на самия връх реших, че е недопустимо пътят до един толкова близък, популярен и посещаван връх, да е все още непознат.

Във вестник „Ехо”, списанията „Пловдив” и „Одисея” (имаше такива прекрасни туристически издания) описах подробно визитата ми в покоите на всемогъщия Зевс и неусетно станах негов фен. Така в следващите години той стана една от най-любимите ми дестинации. Тръгвах на юг винаги, когато ми се отдадеше случай. И като, че ли се поувлякох, защото бройките ми бързо се увеличаваха – 10, 20, 30, 40. А, ето го вече и юбилейното 50-то. И как стана всичко това? Ами, като, че ли не бе трудно.

Във вестник „Ехо” и със съдействието на тогавашния му главен редактор Любчо Григоров уведомихме читателите на вестника, че за тях се организrра екскурзия до Олимп на минималната цена – без никакви комисионни. И чудото стана. Записаха се над 150 наши читатели. Не излъгахме никого. По 30, 40 или дори до 48 души почти всеки петък пътувах към „Трона на Зевс”. Визите вече бяха отпаднали, а се изискваше само предварителна резервация за нощувка в лицензиран хотел, което не беше проблем. В акцията се включиха и вестнците „Пътешественик” и „Женски свят”, за което им бяхме благодарни.

Колко българи са се изкачили на божествения връх е трудно да се каже, защото никой не е водил статистика, а и такава трудно може да се направи. Със сигурност обаче мога да твърдя, че най-много туристи са изкачили върха през 2006 година, когато бе отбелязан 70-годишният юбилей от първото българско изкачване на Олимп. Тогава БТС, чрез своите федерации по алпинизъм и туризъм, Българската академия на науките, чрез своите поделения – Природонаучен музей и институтите по Зоология и Биология отбелязаха по достойнство този наш юбилей. Та нали първото българско изкачване на „Върха на боговете” бе направено през 1936 г. от участниците в първата българска царска природонаучна експедиция. Именно тогава на вр. Митикас стъпват Кръстю Тулешков, впоследствие виден наш професор – зоолог, Вили Шахт и Дончо Папазов.

В тази юбилейна годишнина моите изкачвания бързо нарастнаха, защото аз самият бях нейн инициатор и на всеки участник от страна на БТС бе връчвана специална диплома и снимка, посветена на юбилея (Виж снимката). И не само това. Днес, когато се връщам към годините мога да отбележа няколко момента, не като рекорди, защото не обичам тази дума, а като Факти. Заедно с мен на върха бяха представители на Айтос, Бургас, Варна, Исперих, Ловеч, Лакатник, Мездра, Плевен, Пловдив, Русе, Своге, Търговище, Шумен, Ямбол и редица още градове. На върха се изкачиха и много мои бивши студенти от Германия, Полша, СССР и Унгария от 9 до 80 годишна възраст.

Но, нека отделя заслуженото и на това, което стана в близките дни – 10 и 11 юни т.г. Да осъществя юбилейното си 50-то изкачване се готвех отдавна. Дори предприех това още миналата година. Но, поради повреда на автомобила ми стигнах само до гр. Петрич. Тогава синовете ми продължиха, за да допълнят семейните ни изкачвания на този връх. Към 5-те изкачвания на съпругата ми своите 4-ри направи малкият син, а големия записа своята първа визита в покоите на Зевс.

Тази година към Олимп не бях сам. Много приятна компания ми правеха верните ми приятели от планините, наши и чужди – сем. Велеви – Мария и Светльо, сем. Мария и Марко Берти, както и екипът на ПловдивПрес Спас и Огнян Кузови.

Въпреки превратностите на времето поройни дъждове, светкавици и гръмотевици, не се поколебахме. Вярвахме, че щом сме тръгнали „на гости” на гръмовежеца Зевс той ще се смили. Така и стана, но не съвсем, защото, когато спряхме на паркинг „Приония” (1100 м н.в.) Зевс все още не бе напълно благосклонен. Пороен дъжд, в продължение на близо час, се изсипа над главите ни. Натъпкани като сардели в тесните автомобили с нетърпение дочакахме боговете да се успокоят.

Надвечер всичко утихна и след 3-часов преход бяхме в прегръдките на стопаните на х. „Спилиос Агапитос” (2100 м н.в.) Мария и Денис.

Паркингът в местността Приония, който служи за първи базов лагер. Тук се оставят колите и се поема пеша нагоре.
Паркингът в местността Приония, който служи за първи базов лагер. Тук се оставят колите и се поема пеша нагоре.

11 юни обещаваше да бъде прекрасен и докрай не ни изневери. Беше ден понеделник и нямаше много кандидати за върха. Е, компания ни правеха 30-тина японци но, колко е това като знаем на какви тумби вървят с фотоапарати и камери по всички краища на света, в това число и по нашите градове, морски курорти или планини.

Пътеката, която се вие по западния склон на първия от 7-те съставни върха на планината Олимп Скала (2866 м), ми се стори малко по-стръмна от тази, по която преди съм ускорявал крачката. Не, нямаше проблеми, защото често ми бяха отправяни напомняния, че в планината има и нещо като кратки и по-дълги почивки. Пък и нали трябваше да документираме това изкачване. А панорамата, особено след дъжд, беше повече от подходяща за съзерцаване и фотографиране.

Скала, Митикас и Сколио бяха днешните ми цели. Бил съм много пъти на Митикас. Днес избрах Сколио /2912 м/ втория по височина в планината Олимп, който е само 6 м по-нисък от Митикас /2918 м/. Избрах го, защото само от там Олимп блести със своята импозантност, красота и суровост. Северните му склонове затварят един огромен скален казан – „Мегала казания”. Там отвесните стени мамят не само алпинистите. Отдавна закачих клиновете, карабинерите и въжето у дома на стената, но още повече ме влече онази сурова действителност на отвесната скала. Предпочитам я дори пред зелените поляни на Родопите. Знам, че вече няма да тръгна по отвесните скали нито у нас, нито дори на Олимп, но реших поне час да отделя на тези шеметни пропасти.

Седнах до циментовата пирамидка. Закачих знамето, което подготвих специално за тази ми юбилейна визита. Стоях близо час загледан в стръмните и отвесни скали. Решението ми е това да бъде последното ми идване на Олимп. Колкото повече стоях срещу отвесите, си давах сметка, че едва ли ще устоя това си намерение. Не, срещата ми с Олимп навярно няма да бъде последна. Така казах и на старите ми приятели, стопаните на хижата Мария и съпругът й Денис, когато се сбогувахме и направихме общата снимка. Не им казах нито „Сбогом”, нито „Довиждане”.

 

Още по темата

ПловдивПрес на върха ВИДЕО/СНИМКИ

 

 

 

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...