Отивайки пеша към хотел- ресторант „Одеон“, днес минах по сенчестата уличка ,,Май“ и видях гледка, от която сърцето ми се сви и ме хвана здраво за гърлото. Знам, че темата, не е злободневна, че има много по-важни неща за решаване в държавата, но си мисля, че не пречи да споделя нещо, което разбирам, познавам като проблем, на който никой не обръща внимание, а може да бъде полезно, за хората от които зависи.
Бившият ТВ- клуб, след това не помня всички имена, които се сменяха в годините, безлюден, остатъци от кухненско обзавеждане стои на двора, надписи, обрасла, неподдържана растителност, руши се и изглежда ужасно и грозно.
Мястото беше емблема за артистичната бохема, стените и огромният чинар пазят, спомени, как всеки ден там се събираха журналисти, поети, художници и артисти.
Общуваха, обменяха мисли и идеи, четяха току що родили се стихове, шаржове, честваха премиери на предавания, постановки, изложби и разбира се, кротко отпиваха от напитките, които бяха по джоба им.
Българинът обича, всяко начинание да се отбелязва на маса и чашка питие. Иначе, все едно не се е случило, или събитието нещо не е завършило подобаващо. Влязох, видях как стремежа на всеки наемател за привличане на повече клиенти и съответно възможност да си плаща немалкия държавен наем и всички други разходи, са направили хубавия двор в едно ужасно и неуютно място.
Този бизнес е труден, оцеляването в жестоката конкуренция на безброй малки и големи заведения, многото средства, които се влагат,
бавната им възвръщаемост и търсене на възможно най-високия наем, погубват такива средища на духа.
От такива места и от тези хора, не може да се печели. Мисля, че държавата и Общината трябва да се погрижат, да ги има тези места, като се отдават със символичен наем, отремонтирани, без необходимост от големи инвестиции и готови за работа.
Условието за наемане, да не е най-високият наем, а културната насоченост и живот в тях, клуб на писателите, на журналиста, на фотографа
и други общности, където да се срещат сродни души.
След литературни четения, откриване на изложби, премиери и други подобни, те имат нужда от подходящо място за емоционално споделяне на събитието. Тези интелигентни хора с огромен духовен потенциал, горди със своя талант, трудно признават, че доходите им са неритмични, несигурни и отиват за най-елементарните нужди на живот и творчество. Те търсят места, където срещат сродни по дух хора, и цените на това, което консумират, да са по техния джоб. Такива места вече няма, изчезнаха.
Пловдивския театър прави неистови усилия, да си запази такова местенце в двора на театъра,
където честата смяна на наемателите, подкрепя моята теза.
Може би, само Гражданският клуб, работи като клуб, провежда такава политика и по тази причина, там може да се срещнат ежедневно, много творци от различните изкуства. Освен другата инфраструктура за култура, хората на изкуството имат нужда и от такова място за културно средище, където да се чувсват у дома.
Зареждане ...
