Цунами от критики заля президента на САЩ Доналд Тръмп след срещата с руския му колега Владимир Путин в Хелзинки. Причината за негативните реакции от чужди и от свои е, защото той защити Москва по повод обвиненията за вмешателство в американските избори през 2016 г. Посочвайки, че Русия няма причина да се намесва, на практика опроверга разузнавателните агенции на САЩ, пише ВВС.
В понеделник Тръмп и Путин проведоха разговор „на четири очи“, след който американският президент заяви, че иска по-добри връзки с Русия, а анализатори заключиха, че така е легитимирал Кремъл на световната сцена. На пресконференция след срещата Тръмп беше попитан дали вярва на собствените си разузнавателни агенции или на Путин, когато става въпрос за обвиненията за намеса в изборите. Отговорът беше: „Путин казва, че не е Русия. Не виждам никаква причина защо да бъде тя“. Освен това Тръмп обвини за напрежението с Москва предишните американски администрации, а не руските действия.
Според разузнавателните агенции на САЩ Русия стои зад опити да се повлияе на американските избори в ущърб на кандидата Хилари Клинтън. Мнозина призоваха срещата в Хелзинки да бъде отменена, след като 12 руснаци бяха обвинени миналата седмица, че са хаквали предизборната кампания на Клинтън. След скандала, последвал разговорите с Путин, американският президент частично отстъпи, като написа в социалните мрежи, че има „голямо доверие в моите разузнавателни хора“.
Директорът на националното разузнаване на САЩ Дан Коутс заяви, че Русия е отговорна за „продължаващи, широко разпространени опити“ да подкопае американската демокрация. Председателят на Камарата на представителите Пол Райън коментира, че Тръмп трябва да разбере, че „Москва не е наш съюзник“. И допълни, че „няма съмнение“, че Русия се е намесила в изборите през 2016 г.
Един от най-влиятелните сенатори републиканци – Джон Маккейн, определи срещата като „позорно изпълнение“: „Никой предишен президент никога не се е унижавал толкова пред един тиран“. По думите на друг сенатор републиканец – Линдзи Греъм, това е била „пропусната възможност да се потърси отговорност от Русия за вмешателството през 2016 г.“.
Остри критики дойдоха и от политическите опоненти. Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър каза, че Тръмп е „подсилил нашите противници, докато е отслабил отбраната ни и тази на съюзниците ни“. Бившият директор на ЦРУ Джон Бренан коментира, че пресконференцията на американския президент е „измяна“.
Тръмп заяви, че е провел „дълбоко продуктивен диалог“ с Путин. Според него, преди да се срещнат, американско-руските отношения „никога не са били по-лоши“, но това сега се е променило. Путин описа срещата като „пряма и полезна“. На пресконференцията той каза, че може да позволи американски разследващи да посетят Русия, за да разпитат 12-те заподозрени. Но в замяна Москва ще поиска подобен достъп до лица в САЩ, които подозира в криминална дейност.
Германският външен министър Хайко Маас коментира, че е важно САЩ и Русия да продължават да разговарят и след срещата. „Не можем да си позволим мълчание между Москва и Вашингтон за Сирия, Украйна, контрола върху оръжията и намаляването на оръжията“, заяви Маас, цитиран от БТА. По думите му диалогът е важен за международните отношения, така както и „надеждността, последователността и упоритата работа, дори и далеч от светлината на прожекторите“. Ден по-рано той предупреди, че предвид последните действия и изказвания на Тръмп Белият дом вече не е надежден съюзник на Европа.
Девизът на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ се трансформира в „Аз на първо място“, след като президентът стовари гнева си върху своите разузнавателни служби и правосъдното министерство, за да се представи като жертва на конспирация, която има за цел да отнеме легитимността му. Тръмп също така обвини американското „лекомислие и глупост“ за лошото състояние на американо-руските отношения, връщайки се към теми, повтаряни от него в политически речи по време на турнета из САЩ. Това пишат Матю Лий и Зеке Милър от Асошиейтед прес, цитирани от БТА.
Тръмп представи срещата на върха като триумф на демокрацията, казвайки, че демонстрира държавнически подход, съгласявайки се на среща с Путин и яростно нападайки онези, които изразиха безпокойство от избрания за срещата момент и от онова, което ще бъде сложено на масата за преговори.
Въпреки неясните заклинания за предстоящо подобряване на отношенията обаче, и за ново сътрудничество в Сирия и по неразпространението на ядреното оръжие, нито Тръмп, нито Путин успяха да посочат конкретика за напредък или за подобряване на отношенията в отделни области, когато говориха на пресконференцията в Хелзинки след дългоочаквания съмит.
Единственият видим знак за прогрес бе топката от световното първенство по футбол, подарена от Путин на Тръмп. Единствените пунктове на несъгласие проличаха, когато Путин внимателно скастри Тръмп за изтеглянето от ядреното споразумение с Иран, и когато руският лидер, а не самият Тръмп, обясни американската позиция относно анексирането на Крим от Москва.
„Той продължава да настоява, че анексията е незаконна“, обясни Путин позицията на Тръмп.
Руският президент, от своя страна, играеше ролята на държавник, и служеше като един вид церемониалмайстор, който парираше въпросите от пресата, изразявайки спектицизъм към обвиненията в намеса, преди да направи удивително предложение за „сделка“ с президента. Неговото предложение за достъп до обвинените в хакерство руснаци в замяна на участие на руски следователи в разследването, извършвано от критици на Кремъл, бе оценено от Тръмп като „чудесна“ оферта.
Готовността на Тръмп да приеме символичната оферта изглежда наклони везните към Путин. За руските ястреби дори склонността да се обсъди това предложение говори за успеха на усилията на Путин да разклати основите на американската демокрация.
А това, в крайна сметка, бе далечната цел на руската намеса в изборите, смятат високопоставени американски представители.
Путин, изглежда, попадна в десятката по тази чувствителна тема, когато, запитан за намесата (в американските избори), отвърна с контравъпрос: „А вярвате ли, че САЩ са демокрация?“.