Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за Plovdiv-press.bg
А защо Безбог? Този въпрос ми е задаван безброй пъти. Специално ча читателите на ПловдивПрес ще разкажа легендата сега
Било е много отдавна. Още в първите години на турското робство. Минералната вода в района на с. Добринище, която лекувала много болежки, привлякла вниманието на турците и те масово започнали да се заселват там и насилствено да потурчват местното население.
За да се спасят жителите на селото побегнали в гората. След време изпратили парламентьори, за да съобщят, че никой от селото им няма да смени християнската си вяра. Вместо отговор парламентьорите били обезглавени. Подгонени от турците селяните се изкачили високо в планината, достигайки езеро под голям връх. Тук обаче били настигнати. Започнало невиждано и нечувано клане. Езерото станало червено от пролятата кръв. Тъй като нямало кой да ги спаси те започнали да се молят и викат „Няма ли Бог, който да ни спаси от тези безбожници?
С годините легендата ставала все по-убедителна и върхът, който се извисява на 2645 м н.в., както и езерото в подножието му придобили своите имена. Много по-късно – от 1953 г. Централното ръководство на професионалните съюзи построява около езерото временни летни лагери за нуждите на екскурзионното летуване. Но, през 1972 г. снежна лавина разрушава постройките. Близко до разрушените постройки същата година започва строителството на днешната пет етажна хижа, която също приема името Безбог.
Красивата природа, възможностите за развитието на ски спорта и редица още дадености способстват за бързото разрастване и посещаемост на района и това най-вече става след пускането в експлоатация на ски лифта и новата хижа, която побира повече от 140 души при отлични условия. Разположена на 2236 м, тази хижа е най-високата в Пирин планина.
Изходен пункт за хижа „Безбог“ е курортното селище Добринище от което по 14 километров асфалтиран път се достига хижа „Гоце Делчев“ и долната станция на лифта. В най-активния летен сезон лифтът работи с удължено работно време – от 8.30 до 17.00 часа. Цената, в сравнение с другите планински лифтове като, че ли е малко завишена, но затова пък спестява много време и сили на тръгналите към това приказно място. Двупосочното ползване на лифта струва 18 лв за възрастни и 15 лв за пенсионери и ученици. Еднопосочно цените съответно са 12 и 10 лв.
Тези, които ще нощуват в хижата, вече знаят, че тя разполага с 32 стаи с по едно, две, три и седем легла, както и два апартамента. Всички те са с вътрешни санитарни възли, алуминиева дограма или с една дума отговарят на порасналите и съвременни изисквания на туристите.
Тъй като хижа „Безбог“ е построена на стратегическо място, много от туристите продължават своя преход напред и нагоре, защото пътеките натам са много и интересни. ( За тях обаче ще говорим друг път, защото сега сме се устремили само към хижата, езерото и върха).
Не бързаме, защото има какво да погледнем в околностите на хижата. Спираме пред 8-те образователни табелки, от които се запознаваме с околните върхове, флората и фауната в района, както и с някои данни за самото езеро – дълбочина, воден обем и други подробности, важни за всеки любознателен планинар.
Вече можем да тръгнем по нашия път. Обхождаме езеото от дясната му страна. Често спираме, защото от тази позиция езерото и хижата са в чудна конфигурация и любим сюжет за фотографите, които в последно време стават все повече. Тръгваме. Предстои ни леко изкачване от 25-30 минути, но те са леки и приятни, защото след всяка 2-3 минутна почивка панорамата пред нас става все по-приятна. Пък и след това в продължение на почти час пътеката е почти равна и много приятна чак до Поповото езеро (Папаз гьол) – най-голямото планинско езеро на Балканския полуостров. Ние само ще отидем до него и малко ще се върнем обратно, защото нашия път тръгва вдясно по добре оформена пътека.
Предстои ни 30-40 минутно изкачване, за да излезнем на билото между двата върха от нашата програма. Вляво поемаме към вр. Полежан (2851 м), най-високият в района. До преди години върхът все още носеше турското име Мангъртепе. Името му е много успешно тъй като движейки се по склоновете му безразборно разпилените плочки дрънкат под краката ни като мангъри (пари). Нас това по-малко ни вълнува, защото точно от връхната му точка пред погледа ни се открива най-красивата гледка към Карстовото било на Пирин, увенчано с пиринския първенец Вихрен и прочутото Конче.
Слизаме обратно и продължаваме 30-40 минутно изкачване на вр. Безбог (2645 м). Тук внимаваме, защото „пътеката” по която се изкачваме трудно се следи в огромните каменни блокове, които като, че ли нямат край. Когато направим поредното си селфи до железния кръст и пуснем стотинките си в много интересната и фино издълбана в огромен камък кухина разбираме, че всичко в днешния ни ден си е струвало. Умората е забравена. Останали са само емоциите.
И точно тук някой запя „Ой, красив си Ирин-Пирин”. Е, няма как другите да не продължат. Денят ни бе прекрасен, маршрутът великолепен, а удоволствието превъзходно. Пожелавам го на всеки, който премине по нашия маршрут. Слизаме, защото до последните седалки на лифта ни остават само два-два и половина часа.
Още статии от автора
До Женда махала и Скалната гъба
Райският Балкан до хижа „Рай“ и връх Ботев (СНИМКИ)
ПловдивПрес предоставя най-важното от новините за Пловдив и региона
Зареждане ...
