- Крайният материализъм изпревари западните ценности и зае мястото на идеологиите от соца
Психологът Иван ВЛАСЕВ, коментира някои аспекти на новините, които ни заливат и дава отговори за факти и тенденции, за които си мислим, но не признаваме публично
Ставаме свидетели на ужасяващи корупционни и престъпни схеми, в които участват цели фамилии и професионални съсловия. Поне това са потоците от новини, които ни заливат – Ветко, Миню, вероятно и Диню, са последните примери за имена, хвърлени от властите на кучетата. Но преди баретите да нахлуят в офисите им, мнозинството им се възхищаваше, а и сега скрито им завижда за милионите, които изскачат от чекмеджетата и каси в кабинетите им. Публичният им образ обаче винаги е будел, ако не възхищение, то неприкрита завист от това, как те са богати, красиви, карат бентлита и ролс-ройси, а често и лица на благородни каузи. Въпреки че мълвата говори как „чистят ДДС, крият данъци, не са коректни партньори“. Но обикновената реакция е „Може го, щом му се получава – защо не!“ Тоест по-добре богат и красив, въпреки съмненията за произхода на парите, отколкото беден, нещастен и с празен джоб.
Това е логиката на поколенията от четвърт век насам, израсли без ценностите както на социализма, така и на западното общество. Тоест вакуумът, образуван между двете системи, създаде идеалната среда на крайния материализъм.
Оказва се, огромен кръг от хора възприемат корупцията като нещо мръсно и непочтенно единствено поради факта, че не участват в нея.
Защо корупцията и престъпността са толкова заразни? Дали те са присъщи само за хора без ценностна система и скрупули?
Живеем във времена, за които все по-често казваме, че няма ценности, но като психолог твърдя, че това просто не е възможно. Защо?
Ценностите и изграждането на ценностна система са неделима част от нашето психично функциониране. Неминуемо следва изводът, че не става въпрос за липса на ценностна система, а замяната на едни ценности с други.
Какво в действителност е ценно, кой и какво определя ценностната ни система? Тя е съвкупност от качества, вярвания и норми, които са социално желателни за определена група хора или дадено общество. И, разбира се, трябва да има кой да ги цени.
За нормалното психично функциониране неминуемо е нужна положителна Аз-концепция. Аз-концепцията е набор от характеристики, способности, нагласи и ценности, които според човека дефинират кой е той. Положителната Аз- концепция е пряко свързана с положителната сампооценка, това означава да живеем с усещането, че сме достатъчно добри, а в някои аспекти – дори по-добри от групата или обществото, към което принадлежим.
Доколко това усещане отговаря на реалността, е друг въпрос, но това е и друга тема.
От всичко казано по-горе става ясно, че ценностната система се изгражда под външен натиск: семейството, обществото, социалната група, към която принадлежим. Тоест за изграждането на една ценностна система неминуемо трябва да има одобрение на околните, независимо дали това одобрение е директно или индиректно.
Можем да се възхищаваме на дадено поведение директно, но можем да го
осъждаме и същевременно да се възхищаваме на резултатите от него – комшията е крадец (това е лошо), ама каква хубава къща има…. каква кола кара… нищо че жена му е… ама какви дрехи носи… и т.н.
Материалните ценности от средство за оцеляване се превръщат в главни ценности, които заплашват да изместят всички останали. Материалното вече не е средство за оцеляване, а е източник на поддържане на положителна самооценка за все повече хора. Парите не са просто пари, с които можем да си купим някакви неща, нужни ни за нашето физическо оцеляване. Засилва се усещането, че материалното може да ни осигури всичко, че всичко се продава и може да бъде купено, ча всичко е въпрос на цена. Тъжно и много плашещо.
Освен нужно за нашето физическо оцеляване материалното може да бъде храна и за егото. За физическото ни оцеляване не е нужно много, но не така стоят нещата с егото – то понякога изисква неограничен финансов ресурс.
Всъщност разликата между мръсника и светеца е в това, с какво се храни егото им. Всеки от тях има различна ценностна система, но крайният резултат е един – той е значим пред тези, които го заобикалят!
Освен от задоволяване на своите физически потребности, всеки има нужда от задоволяване и на своите психични потребности. Въпросът е как? Стряскащо е, че все повече психични потребности се удовлетворяват чрез материалното. Добре да се замислим, за какво ценим другите, как и защо засвидетелстваме нашето уважение и подкрепа. Дали това, на което се възхищаваме, в действителност заслужава възхищение и подкрепа. Ние влияем на ценностната система на хората около нас, както и те на нашата.
Не забравяйте, че едно качество, за да се запази като ценност или да се превърне в такава, трябва да има кой да го цени!
Най-красноречив по темата е Радой Ралин, който казва по този повод „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“
Съединението прави силата. Честит празник!
Още статии от автора
Обществото се крепи на хора като д-р Димитров! Не като Плъха
Не ме пращайте по джендърите! Има два пола – мъж и жена