Спас КУЗОВ, ПловдивПрес
Един районен кмет навремето даде на вуйчо си да зарежда детските градини с яйца, защото имал към сто-двеста кокошки на село. Пък и процедурата го позволяваше. Да, ама вуйчовите кокошки нещо спряха да снасят по средата на сезона, та се наложи общинският кмет да се намеси и спешно да реши проблема със скъпи яйца.
Кошкарската далаверата стана нарицателно за липсата на контрол при детското хранене. Ако след време колегите на въпросния райкмет си бяха взели поука, едва ли щеше да се стигне до скандалния случай с Райна Петрова.
Изводът е, че в детското хранене в Пловдив грешките застрашават да се превърнат в система.
Когато лошите практики в дадена област станат обичайно явление, решението е в смяна на мениджмънта.
Вероятно това цели и кметът Иван Тотев, като отнема от районните кметове правата за управлението на разходите за храни и ги делегира на директорите на детски градини. Предложението му е записано като първа, тоест най-важната точка в дневния ред на сесията в четвъртък.
Вместо решение на проблема, обаче въпросното предложение рискува да създаде още по-голям хаос в системата. Затова, преди да стартират началото на новия сезон с потенциален гаф, общинските съветници е хубаво да помислят. Въпреки че за голяма част от тях дисциплината се нарежда преди разума, добре е да поразсъждават върху някои въпроси, които се набиват от пръв поглед, дори и за неспециалисти.
Първо, никоя детска градина в Пловдив няма щатен юрист, за да организира обществените поръчки за доставка на храни. Вероятно директорите с по-голям административен опит ще съумеят да се справят, но е повече от ясно, че обществените поръчки са тънка материя и вероятността нещо да се обърка е повече от висока. Още повече, че специализираните Наредби 6 и 9 от Закона за храните се променят всяка година. С новите моменти не могат да се справят дори големите администрации на районите, въпреки, че някои от експертите работят само това. И често бъркат, защото с тенденцията за здравословно хранене, промените са през ден – за месо, за мляко, плодове, напоследък модните суперхрани и т. н. Тоест един професионален експерт рискува да обърка, а какво остава за един директор на детска градина, който има още куп проблеми за решаване (без да обиждаме директорите, много от тях са безспорни професионелисти).
Залогът е голям, не само заради парите, а заради опасността в средата на учебната година някои от градините да останат без доставки заради забатачени процедури.
Представете си всичките около 60 градини да обявят поръчки за по 5 позици, каквато е практиката към момента. Теоретично би могло да се стигне до 300 различни доставчици на храни. Едва ли в Пловдив има институция, която да съумее да контролира този брой доставчици, дори и да смъкнем бройката наполовина.
Нито Агенцията по храните, нито данъчните, нито общинските инспектори ще се справят с тази задача, даже и да назначат извънреден и целеви персонал.
Тогава излиза, че доставката на храните за децата ще остане извън контрола на компетентните служби. А ако възникне критична ситуация с натровени деца? Как ще локализират първоизточника, ако се случи едновременно не в една, а в две, три или повече градини, както се получава почти всеки сезон. Много по-лесно е да се тръгне по веригата, когато доставките са централизирани. Но ако трябва да се обходят 250-300 фирми, за да се установи откъде е тръгнала заразата, тогава задачата става уравнение с много, ама много неизвестни. Без да правим лошо пророчество, е много вероятно цели градини да излизат в „дървена ваканция“ заради хранителни натравяния.
Но това е само една част от проблема. Сега един районен кмет разпределя поръчки за храни за около 2 млн. лв, в някои случаи повече. В проектната документация обикновено се изисква фирмата да докаже обороти в този обем. Така се доказва история и опит. Изисквания за оборудване и добри практики за безопасност на храните, което ще рече складова база и превоз по стандарти – хладилни камиони, здравни книжки на персонала, санитарни изисквания, сертификати и др.
Но ако раздробим тези средства средно на по десетина-дванайсет градини за по пет позиции, много е вероятно за позиция сумата да падне под 60 хил. лева, а с това автоматично отпада и задължението за провеждане на обществена поръчка.
Щом законът позволява, директорът ще е в правото си да не провежда обществената поръчка по общия ред, а да пристъпи към покана с три оферти.
И вероятно пак ще стигнем до яйцата на вуйчото. Защо районният кмет да може, а директорката Х да не може да уреди родата?
Отделно ще се отвори прозорец за стотици малки, неизвестни, без история, които са изключително трудни за проследяване. Често такива доставчици разполагат с по един пикап, в който карат яйца, месо, риба и зеленчуци наедно. Често въпросният пикап престоява с часове на слънцето, а какво става с продуктите в багажника, е лесно да се предположи.
Когато обаче настъпи критичната ситуация, обикновено вече парите са похарчени и се налага допълнително финансиране от бюджета.
Не отричам, че този способ да се делегират права на директорите съществува, но към него прибягват малки общини, където в селската градина има десетина деца. Отделно доставките са трудни заради лошия път и труднодостъпния район. Но за град като Пловдив определено няма да е ефективен и вместо да реши един, ще създаде поне 200-300 нови проблема.
Когато храниш деца, отговорността е голяма. Отделно, където се харчат публични средства, целта е да се намери доставчик на най-добра цена и най-добро качество. Така се гарантира целесъобразното разходване на публичните средства. А чистата икономическа логика говори, че когато една поръчка се раздробява на дребно, себестойността на продукцията поскъпва. По-малка опаковка – по-висока цена, казват обикновените потребители. Тоест, ако сега общината харчи Х млн. лева на година, то раздробяването на тази дейност ще стовари поне 15-20% върху въпросните Х млн. лева.
Нека не забравяме уроците от близкото и от още по-близкото минало, защото все още районни кметове и доставчици шетат из съдебните зали.
Има и трета страна на проблема, която не искам да вярвам, че може да е вярна. Сред районните кметове вече се заговори, че им се отнемат правомощия заради наближаващите местни избори догодина.
Ако кметът Иван Тотев наистина иска да направи конструктивни промени в детското хранене, то отсега трябва да помисли за кетъринг. Така е в големите европейски общини, каквато смятам, че вече е и Пловдив.
Впрочем и под тепетата вече има няколко детски градини, които са прибегнали към този способ. Ползите са няколко – първо, старата кухня с всичките опасности от зарази се изрива. Второ – помещението се ремонтира и се отваря място за нова група. Трето, щатът за готвачки с мазни престилки, които да бъркат с черпаците се съкращава, а на тяхно място се отварят нови работни места за квалифициран педагогически и медицински персонал. И четвърто, при кетъринга контролът е изключително завишен и защитен със системи за безопасност на храните.
Зареждане ...
