Важно Интервю Мнения Образование

Проф. Кольо Динков пред Plovdiv-Press: 70% от студентите на УХТ веднага намират работа

Пускаме представители на бизнеса да преподават и да участват в комисиите за държавни изпити, казва ректорът на Университета по хранителни технологии

 

Проф. д.т.н. инж. Кольо Динков е ректор на Университета по хранителни технологии за втори мандат. Роден в град Първомай, през 1981 година е приет за студент в тогавашния Висш институт по хранително вкусови технологии (ВИХВП) – днес Университет по хранителни технологии (УХТ). Целият му съзнателен житейски и професионален път е свързан с университета. Започнал е като асистент и е преминал последователно през всички стъпала на академичната йерархия, включително професор, доктор на техническите науки, ръководител на Катедра „Процеси и апарати“, декан по НИС и международно сътрудничество, автор на учебници и множество научни публикации. През 2011 година е избран за ректор на УХТ, а четири години по-късно е преизбран за втори мандат.

През тази седмица в УХТ се провеждат юбилейни тържества послучай 65 години от създаването на висшето учебно заведение. Проф. Динков даде специално интервю за ПловдивПрес.


Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА

– Проф. Динков, днес в УХТ ще бъде учредена Бизнес университетска асоциация в хранителната индустрия и туризма. Каква е целта?

– В Асоциацията ще влязат представители на водещи компании в областта на хранителната промишленост, хранителното машиностроене и туризма. Целта е средствата, които ще бъдат събрани, да бъдат използвани за повишаване на квалификацията на преподаватели от университета. Ще направим така, че наши преподаватели и представители на фирми партньори ще участват в изложения на хранителната промишленост и туризма. Другата ни цел е да поканим водещи преподаватели от европейски университети. Според промените в Закона за висше образование 10% от лекциите за бакалаври и 20% от лекциите за магистри ще се водят от бизнеса. Така ще върнем една стара практика – представители на фирми ще участват като членове на нашите държавни изпитни комисии, ще задават дипломните работи на студентите. Освен това при обсъждане на учебните планове ще включим и бизнеса.

– На заседанието на Съвета на ректорите утре ще обсъждате промените в Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав. Каква е вашата позиция?

– Бях включен в работната група към министъра на образованието, която разработи Националния правилник за приложение на Закона за развитие на академичния състав. Законът беше приет преди месеци, но имаше доста непълноти. Ако не беше изготвен Правилникът, можеше да се бламира цялата академична общност. С промените са предвидени ясни минимални наукометрични показатели за придобиване на научни степени и звания. Те бяха направени по научни области. Всички ректори се обединихме около мнението, че трябва да има и разлика между тези показатели в отделните направления. От друга страна се дава възможност университетите във вътрешните си правилници да поставят допълнително изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности. До края на октомври трябва да изработим тези вътрешни правилници, които трябва да включват задължителните елементи на Националния правилник и да отчитат спецификата на отделните вузове. Същевременно някои предложения на ректорите не бяха възприети. Не беше заложено едно много важно разграничение, отразяващо спецификата на дейността на висшите училища спрямо тази на научните организации- БАН, Селскостопанска академия, научните институти. Разграничение, което е заложено в целите и дейностите на актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2020. В нея пише, че чисто научните критерии ще са по-високи за изследователи, работещи в научни институти, за сметка на критерии, свързани с образователни дейности във висшите училища. Нивото на науката и на образователните услуги са взаимно свързани и не могат да се развиват в конкуренция едно за сметка на друго. Но в този Национален правилник всички минахме под общ знаменател и сега напрактика има разминаване между Стратегията и Правилника.

– На какво се дължи това? Въпрос на недоглеждане ли е?

– Не. Всичко това го коментирахме на среща със зам.-министъра на образованието. Отделно в Закона, освен че бяха поставени високи изисквания, бяха стеснени критериите само до определена база данни т.е. статиите и научните продукции на цялата наша научна област да бъдат сведени само до две бази данни. Нямаше нито едно българско списание. Ние успяхме да вкараме и други световни бази данни, където нашите учени да може да публикуват. Иначе, слагахме кръст на нашата издателска дейност на българските списания. Една от основните задачи на вузовете е образователната дейност, а в тези критерии няма никакви изисквания дали си изготвил учебен план, програма, какви учебници си издал. В момента дали ще си професор в БАН, или във ВУЗ условията са едни и същи.

Но няма как да станеш доцент или професор и да нямаш издаден учебник,

да нямаш учебен план, или пък хорариум учебни часове и упражнения.

– Целта на Закона за развитие на академичния състав беше да не се „произвеждат“ професори на килограм и да се пресече плагиатството.

– В момента Правилникът на университета за приложение на Закона за развитието на академичния състав е с по-високи изисквания, отколкото са минималните наукометрични показатели, заложени в Националния правилник. В Закона имаше предложение да се поставят със задна дата едни и същи изисквания, което е парадоксално. Едно време изискванията през ВАК бяха по-сериозни, отколкото сега с тези научни журита. Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания Сега вече научният ръководител на докторанта няма да участва в научното жури.

– Законът за висшето образование се промeня десетки пъти вече и какъв е резултатът?

– Резултатът се вижда. Има много неща, които трябва да се променят. Аз от 1981 година съм в системата, минал съм по цялата йерархия, не съм прескочил нито едно стъпало и в научното, и в академичното си израстване. Болно ми е затова, което става – непрекъснато сме в процес на реформи. Министър Красимир Вълчев е отворен към дискусии, човек от системата е, познава проблемите на висшето образование, но системата е много объркана, има принципни разминавания. Вече седем години съм ректор на УХТ, досега през Министерство на образованието са минали 10 министри. В Закона за висшето образование основните промени, които са на етап обсъждане, са свързани с управлението на висшите училища.

По мое виждане този закон в частта си за автономията на университетите е един от най-добрите

Даде се автономия на висшите училища и не се позволи пряка намеса на политиката в дейността на висшето образование. Представете си, ако през тези години с всяка смяна на министър, се сменяше ръководството на университета, какво щеше да се случи. Отделно всички висши училища сме сравнително финансово стабилни. Важен е начинът, по който се избира един ректор. Винаги има няколко кандидати, които са изкарали почти целия си съзнателен живот в университета и няма как да им е безразлично какво ще се случва. С промените в Закона сега се дава възможност на бизнеса и общините да участват в академичните съвети, представители на бизнеса ще имат право да преподават в университетите, ще участват в разработването на учебните програми и в комисиите за провеждане на държавен изпит. Другият момент е ректорите да подписват договори за управление с министъра. В момента договорът на ректора се подписва от председателя на Общото събрание, сега се предвижда ректорът да има два договора – единият с министъра, другият – с председателя на Общото събрание. Аргументите са, че получаваме около 50% от общия бюджет като държавна субсидия. Но цялата информация за похарчените средства стига до финансовите отдели на МОН и ежеседмично я подаваме. Второ, всяка година при нас минава Сметна палата и финансовият отчет се заверява оттам. Сега, на заседанието на Съвета на ректорите около това предложение ще продължи дискусията. Тази идея се възприема от ректорите, но напрактика трудно ще се случат нещата. Оперативната работа ще се затрудни – всяка командировка на ректора, подписването на определени документи, отпуските – ако цялата тази информация ежедневно трябва да се праща в МОН от 51 висши училища, какво ще се получи? Другото предложение е ректорът пак да се избира от Общото събрание, което е добре. Ние от това не трябва да отстъпваме.

Започнат ли да се назначават ректори – образованието ще се политизира.

Ще трябва да имаме втори договор с председателя на Общото събрание, защото всички сме преподаватели. Кой от двата договора ще е по-важен? Има много въпроси, на които няма отговор. Всичко трябва детайлно да се прецени, защото вместо да изпишем вежди, може да избодем очи. И така да се затрудни управлението на висшите училища. В момента един ректор не може да освободи преподавател, напрактика, след две поредни отрицателни акредитации от 3 до 5 години. т.е. в момента ръцете на ректорите са вързани.

– УХТ празнува 65-годишен юбилей. Много или малко са 65 години за един университет?

– Ще ви дам един пример и ще си отговорите. През годините поддържаме добри контакти с университети и общини в Италия. Там нашите студенти ходят на практика. Преди година и половина отиваме в Катания на остров Сицилия. Имаме уговорена среща с ръководството на университета, посрещат ни. Аз започвам да обяснявам, че ние сме университет с 63-годишна история. Колегата отвори папката си, в която пишеше – университетът в Катания е създаден през 15-и век. Аз се засмях, а той нищо не каза. За нашите стандарти 65 години са сериозна възраст. Успели сме да се съхраним през тези години и смятам, че успешно сме се развивали, за което заслугата е на поколения преди нас. Висшите училища в България не са много. След 1989-а година няма разкрито нито едно държавно висше училище.

Защо се разреши да бъдат разкрити толкова много частни висши училища,

даже и през последните години, когато се видя, че демографският проблем е сериозен, че кандидат- студентите са съизмерими с децата, завършващи средно образование. Защо в Закона за висшето образование досега при акредитациите не беше наложено правилото един преподавател да се брои в един ВУЗ. Тогава частните училища нямаше да ги има. Това е разковничето. Знаят го и политици, и министри.

– С кои постижения през двата си мандата като ректор се гордеете най-много?

– Първо, направих правилник за нормативна заетост на преподавателите, в който вкарах три параметри- участие в учебни дейности, в методична дейност и в научна дейност. Второто, изцяло обновихме учебните планове по всички специалности във всички факултети за бакалаври, магистри и доктори. Това беше трудно, защото засягаше интересите на всички и го направихме без да има сътресение. Направихме и по-атрактивни наименования на специалностите, защото бизнесът го иска. Трето, по европейски проекти успяхме да създадем взаимовръзка между всички дейности в учебен отдел с електронни досиета, с електронни протоколи за изпити. Всеки студент с персонален код може да си види оценката, да види дали е платил таксата си. Другото , което направихме, е

проект за дистанционно обучение- в момента лекциите във всички специалности са качени на електронна платформа

По друг европейски проект успях да обновя всички корпуси в университета, по сградите е извършено топлинно изолиране, реконструирана е отоплителната инсталация и е изградена абонатна станция, работеща на природен газ, част от осветлението е подменено с енерегоспестяващо, осигурен е достъп на хора в затруднено положение, направихме мултифункционална зала „Хоризонт“, която е оборудвана с мултимедийна компонентна система и която ще бъде използвана и като учебна и презентационна, има осигурен паркинг от 150 места за преподаватели. Важното е, че УХТ е финансово и институционално стабилен. 70% от нашите студенти веднага си намират работа във фирмите.

Още по темата

УХТ събира учени от 16 държави за юбилея си

УХТ и бизнесът си подават ръка

Зам.-министър Николов към студентите от УХТ: Не превръщайте престоя си тук в нещо формално

Откриха академичната година в УХТ! Ректор, зам.-министър и областен резнаха лентата на нова зала

 

 

Коментари

Коментари

Facebook Pagelike Widget

Категории

Close
error: Правата запазени!