Приликата с действителни лица и събития в алегорията на бившия зам.-кмет Александър Константинов е случайна
Александър КОНСТАНТИНОВ, Plovdiv-press.bg
В общинския приют за животни има няколко глутници. Най–голямата група е на помиярите. Много от тях са били в други глутници преди, но сега в новата конфигурация ги обединява яденето. Важното е Големия стопанин да раздава редовно порциите, а и Малкия стопанин да се грижи за прехраната на групата. Много от помиярите освен на общинска ясла са и на държавна, като за сметка на това винаги са съгласни със Стопаните. Спестеното от общинската и държавната ясла инвестират в хотели и жилищни кооперации. Ден година храни. Утре може да не са на ясла и трябва да оцелеят.
Втората група е на пуделите. Те имат чудното свойство да си сменят козината. На всеки четири години те се пребоядисват – веднъж тъмносини, след това розови, а последно светлосини. Важното е помиярите да дават отпадъците от яслата редовно. Все пак те си остават пудели. Няма как да станеш ротвайлер, ако си пудел.
Третата група е на овчарските кучета. Те са в приюта, за да пазят бизнеса на Собственика. Маскирали са се на селски кучета, но реално нямат нищо със земеделските съюзи, нищо лично – просто бизнес. Тяхната политика е да са добре със Стопаните. Няма значение кой е стопанин, важното е да не пречи на бизнеса.
Има една група, в която управляват болонките. Не че в нея няма и големи кучета, но ги управлява болонка. Тя често си сменя настроението. Веднъж лае, после се умилква на Стопанина, а накрая се прави на сърдита. Болонка е, не бива да й се сърди човек, често си сменя мнението.
Следващата група е на местните кучета. Това е особена порода, която защитава „националните интереси”. Често се делят и карат помежду си, но понякога общият материален интерес ги обединява. Много обичат ритуалите, развяват знамена, стрелят с малокалибрени пистолети и се правят на по–големи, отколкото са. Важното е, че не забравят кой раздава порциите в приюта.
Накрая не трябва да забравяме групата на пинчерите. Това е уникална група – преди години те бяха огромни догове. Постепенно се смалиха и станаха пинчери. По-рано бяха тъмночервени, а сега розовеят. Лаят за форма, но никога не засягат интересите на Стопанина. Близо до приюта има един друг Бизнесмен, който ги е купил евтино. Той е голям приятел със Стопанина и затова лаенето е само за пред журналистите. Както е тръгнало, ще продължат да се смаляват, докато изчезнат от приюта.
Общото, което обединява кучетата от приюта, е, че всички те си живеят задружно и на топло. Храната е гарантирана, има персонал, който се грижи за удобствата и хигиената. Раздават и джобни пари, за да могат да живеят добре и извън приюта. От време на време се събират на общи събрания – викат им сесии. Полаят, полаят и се разотидат, доволни, че са си заработили джобните пари.
Вън от приюта живеят стотици хиляди кучета от най–различни породи. Там е студено, тъмно и гладно, но те са си виновни сами. Нали те си избират тези, които ги управляват от приюта. Докато залагат на такива, няма да се промени нищо в техния свят. Трябва да се обърне всичко наопаки. Когато вътре в приюта стане студено, тъмно и гладно, всички кучета ще заживеят много по–добре. Абе, кучешки работи. Добре е, че при хората не е така.
Зареждане ...
