Важно Градът Общество Посоки

Арх. Дакова за пл.“Централен“: Пощата става музей, пред Тримонциум – парк

Галина ГЕОРГИЕВА

Пощата става интерактивен музей на Пловдив, паркингът под хотел Тримонциум се превръща в зелено пространство с археология в него, теренът пред бившия партиен дом ще е място за обществени събития. Това е само част от проекта на арх. Ирина Дакова за площад „Централен“, представен снощи в залата на Регионалната колегия на Камарата на архитектите. Той е изготвен 2015година като дипломен проект към специализираната магистърска програма по „Опазване на архитектурното наследство и е спечелил първа награда на конкурса, организиран от Дружество „Архитектурно наследство“ към Съюза на архитектите в България за дипломен проект в сферата на „Опазването на архитектурното наследство“.

„Научих от Фейсбук, че моя визуализация се използва за онагледяване на бъдещия площад. На представянето на проекта за площад „Централен” на 17 октомври предложих своя проект безвъзмездно, както и помощта си, с цел да допринеса за по-добрата визия и функционалност на площадното пространство, но предложението ми не бе разгледано сериозно. Това представяне ще бъде моят своеобразен протест срещу липсата на архитектурни конкурси и публично обсъждане, което пречи да се намерят най-добрите архитектурни решения“, анонсира предварително младата архитектка.

„Площадът страда от липса на собствен облик и характерна визия, пространствата са разнородни и не комуникират едно с друго, разкритата археология не е интегрирана в съвременния живот.

Пл. „Централен“ е прекалено горещ през лятото и ветровит през зимата и заради това хората не го намират за привлекателно място,

не се задържат на него, а го приемат само за транзитно преминаване. На 17 октомври беше представен проект за новата визия на площада, но той третира основно подмяна на компрометираната настилка и няма да подобри нито градската среда, нито градоустройственото положение на площада“, започна арх. Дакова.

Тя представи своето виждане как да превърнем площада в  „примамливо място, в иновативен и забележителен градски център, който да обедини в една структура старото и новото“.
С проекта архитектката си поставя за цел да задържи хората на площада, да изведе науката и културата при хората и да изгради единна среда, която хармонично включва археологическия пласт и съвременното ниво в една преливаща се структура.

Според арх. Дакова е възможно до 2019 година площадът да се реновира, но без да се работи по пространството под Пощата и по преместването на паркинга на Тримонциум. Тя призна, че не е правила финансова оценка на проекта си. Среща между нея и арх. Пройкова е имало, но към момента съвместната работа е невъзможна. Идеите й за площада предизвикаха сериозен интерес и се наложи тя да отговаря на редица въпроси. Арх. Петкана Бакалова – зам.-председател на Камарата на архитектите, поздрави младата си колежка и предложи да се търси начин проектът й да бъде подкрепен.

Ето как ще изглежда площад „Централен“, според проекта на арх. Дакова:

Площта на паркинга пред Тримонцуим в момента е една трета от площта, отредена за масови мероприятия на площада. Една трета ние сме подарили на автомобилите, вместо на хората. Сега двата основни комуникационни потока вървят по направление север –юг и изток-запад.
В моя проект се запазва мястото за обществени събития, както и мястото, където творци ще могат да изложат своите произведения, но по модерен начин. Интересно е наслагването на всички комуникационни коридори, които ще дадат живот на цялата структура. Те не са два водещи. Чрез моделиране на средата искам да вкарам хората в археологията и те да имат удобството в своето ежедневие да минат през нея. Едно пространство е живо само, когато се ползва, иначе се превръща в градска тоалетна.

Направлението изток-запад е най-проблемно сега, поради прекалено тясната комуникация на съвременния площад. Експониране на археологията в подлеза на Капитан Райчо – не знам по каква проектантска причина този подлез е придобил кръгла структура, тъй като приютява квадратна кула в него. При преминаване през подлеза може по нормален начин да се стигне до правоъгълната градска кула. Това е южната порта на Филипополис , от нея тръгва градската стена. Тук паркинг липсва. Въпрос на преговори е това да стане реалност.

Има алтернативи как паркинга пред хотел Тримонциум да се премахне. Той може да мине на ниво минус 2 под самия хотел.

Така той ще получи собствен паркинг, но по-важното е, че вместо паркинг пред хотел,а ще има озеленено пространство с археология в него.

Предвидила съм надлежно паркиране за временно ползване от гости на хотела. Така тези 15 паркоместа биха могли да станат 30, а това е над половината на съвременния паркинг, който заема огромна територия. Мястото трябва да е за хората, а не за колите.
Излизайки от подлеза, вместо да тръгнем по стълби, по плавни рампи можем да преминем към площада и да навлезем в археологията. Така плавно се изкачваме нагоре, докато стигнем до котата на съвременния терен.

Искам да припомня и археологията на пл. „Централен“.

Античният площад напълно съвпада с днешния площад. Това е уникално за Пловдив, става дума за изключителна градска памет.

Първо се е появил най-древният стилобат – масивна стена, която е маркирала границите на площада от 11 хектара, които са се появили през 1 век преди Христа. От тогава градският център не се е променил. През 1 век след Христа се появява втори стилобат – втора масивна стена, върху която ляга колонада от пясъчник. От колонадата започва открит портик, който свързва антични магазини и помещения, достъпни само откъм форумното пространство. Към целия комплекс на площада се влиза през три входа – източните пропилеи, южните и западните пропилеи. От северната страна на площада портикът е тангиран от комплекс от обществени сгради. Това вече не е само един търговски център, а общественият център на Античния град, където са се помещавали градския съвет, библиотеката, съкровищницата. Всички най-значими сгради са били тук. Източно от площада се е намирал най-богатият квартал. Тук са разкрити красиви, цветни уникални мозайки на птици.

От западния вход отново ще има плавно преминаване. Плавно преминаване ще има и от Цар-Симеоновата градина към археологическото ниво. Главна алея се спуска със стъпала надолу, а в една приятна зелена атмосфера хората могат да се наслаждават на археологията. Преминаване на ниво археология под Пощата. Там се пада централния Античен площад на ниво минус едно и той е проучен, когато е строена сградата. В единия край на Античния площад е имало храм на Веспасиан от периода, когато императорите са обожествявани. Останалото пространство е празно. Това е на ниво минус 3 метра. Под тях няма други структури, тъй като това е най-ранното обиталище на тази територия.

Няма как Централна поща да остане. В моя проект тя е интерактивен музей на Пловдив. На ниво минус едно ще намерим обслужващи помещения към музей- магазини, изложби. Минавайки през музея можем да го разгледаме или да минем към другата част на Форума. Така той вече ще е цял и няма да е разпокъсан на три отделни обекта.
От другата страна на Пощата е вече над терен.

Форум Север – и тук можем да подобрим много неща. Той е единствено отворен за мероприятия на сцената и не може да се посещава в останалото време. Отварям подход откъм Главната улица и друг откъм Гладстон, който съществува, но незнайно защо е затворен. Подстъпът откъм Гладстон ще има кът със седалки, където в зелена среда можем да наблюдаваме.

От страната към частните парцели има конзолно преминаване, което отново да ни позволи панорамно да разглеждаме комплекса. От главната улица слизаме по стълбите на нивото, на което са ходили в Древния Рим. Можем да влезем в сградите, да усетим атмосферата на библиотеката, където античните римляни са четели свитъци. В археологически прозорци под стъкло можем да видим античните водопроводи. Под стъкло можем да видим и най-древния стилобат от 1 век преди Христа.

Ако се върнем отново на съвременния площад –тази зона е най-подходящата за наблюдаване на комплекса на север. Подходящо място за развитие на кафе ресторант, панорама към Форума. Има спирка на градския транспорт и мястото е особено привлекателно.Това може да бъде едно информационно пространство, където да добием информация за античния град къде какво да посетим и ключова връзка, която ни свързва с Епископската базилика от другата страна на булеварда. Ако има оттук-насетне археологически разкопки, трябва да се съсредоточат в тази зона, защото където и да се копае тук , излизат мозайки. Това са били най-богатите квартали.

В моя проект ще вкарам на ниво съвременна настилка две красиви сини птици. Голяма част от жителите на Пловдив не знаят за богатството от мозайки, които имаме. С това напомняне искам да предизвикам интереса към тях.

Пространството пред бившия Партиен дом ще е място за обществени събития. То трябва да намери своята постоянна сцена. Като естествен гръм към нея са дърветата в Цар-Симеоновата градина. Това е продължението на градската стена. От експонирана археология преминава във воден елемент към сигниране в настилката и бележи симетрията в този нов център.
Очевидно е , че настилките на площад „Централен“ са много важни. Най-съвременните практики на археология, която не е разкрита е, чрез сигнирането, обозначаването й в настилката. Тази практика спазвам и аз. Колонадата преминава ясно видимо в настилката, античните магазини и най-ранният стилобат може да бъде в настилката.

Тази сигнация в настилките я вдигам във височина в един прозрачен, ненатрапчив и непрекъсващ визуалните контакти силует от вода и стъкло. Колонадата освен в настилката на съвременно ниво се вдига като водни стълбове – сухи фонтани, разположени на 6 метра един от друг. Лятно време тези фонтани ще осигуряват прохлада, а при вятър височината им може да бъде намаляна или изключвана. Античните магазини там, където не пречат на комуникацията на преминаването, също се вдигат в прозрачен обем от стъкло и се превръщат в кътове за сядане или в ограждащи пространства за художници, занаятчии, майстори, изложби и друга културна дейност.

В кътовете за отдих под стъкло ще има експозиции. Така, докато хората ползват пейките и си почиват по един ненатрапчив начин ще видят миналото, историята на Пловдив.
Нощно време, когато човек се разхожда по площада ще се любува на Античен град от светлина. Ще светят както колоните фонтани, така експозиционните площи и стъклото в настилките, разказа арх. Дакова.

Коментари

Коментари

Vikiwat
Facebook Pagelike Widget

Категории

Close
error: Правата запазени!