ПловдивПрес потърси Пепа Деведжиева за коментар на готвените промени в плащането на „Гражданска отговорност“, защото се занимава със застраховане от 15 години и е специалист в областта.
Интервю на Ваня ДРАГАНОВА
– На застрахователите се приписват огромни печалби. Няма ли ресурс те да поемат обезщетенията за загинали и ранени в катастрофи, та се говори за „Гражданска отговорност“ от 1000 лв., включително и за коли на същата стойност?
– Пред няколко месеца Комисията за финансов надзор инициира анализ на застрахователния пазар и резултатите са доста стресиращи, защото се оказа, че няма застрахователна компания у нас, която да има нужния резерв за изплащането на обезщетения. По принцип застраховката „Гражданска отговорност“ носи загуба на застрахователя и той балансира портфейла си през всички останали продукти – доброволните и по-малко рискови застраховки като имущество, авто каско и т. н. Но когато в Европейския съюз се вдигнаха покритията по „Гражданска отговорност“, ние като държава член на общността също трябваше да увеличим обезщетенията за неимуществени вреди – за жертви и травми, като те станаха до 2 млн. лв. за едно лице, а за две и повече – до 10 млн. лв. Когато трябва да носиш риск за такива обезщетения, ти не можеш да ги обезпечиш с ниска премия на застраховката. Но ние сме най-бедното общество в Европа, а и извън нея сме назад в класациите по стандарт и няма как у нас да се очаква хората да плащат високи цени за „Гражданска отговорност“. Затова би трябвало обезщетенията да бъдат по-ниски. Ако хората очакват големи суми, трябва да знаят, че ще плащат скъпи застраховки. Правилно или не, интересът на застрахователя е да плати по-малко, но в цялата система на обезщетенията има много злоупотреби. При ПТП самите полицаи често се свързват с определени кантори и адвокатите веднага предлагат услугите си на близките на пострадалите. В повечето случаи им дават пари на момента, а след това съдят застрахователя и често сумата, която взимат за себе си, е в пъти по-голяма от обезщетението, което са да дали на близките. Просто има юристи, които са на практика мафия в обезщетенията. Не е за подценяване и различната практика на съдилищата – за едни и същи травми 5 съдебни състава може да отсъдят 5 различни обезщетения. Това показва, че няма ясна методология за изчисляване на компенсацията.
– Системата „бонус-малус“ какво част от тези проблеми ще реши?
– Всички отдавна я чакаме, но публикуваният проект е най-сложният и най-безумният в цял свят. Идеята на „бонус-малус“ е да има дисциплиниращ ефект върху шофьорите, като изрядните плащат по-ниска цена за „Гражданска отговорност“. А сега се предлага в изчисляването на стойността да се взема предвид и историята на колата и да се види дали с нея са извършвани нарушения. Един автомобил, ако няма водач, не може да направи катастрофа, нали? Затова „Гражданската отговорност“ трябва да бъде ориентирана към водача и неговото поведение на пътя. Ако аз имам зад гърба си 10 катастрофи с моята кола и ви я продам, защото вие трябва да плащате за моите нарушения? В проекта е предвидено историята на колата да се изчиства чак след 2 години. Защо? Това не е справедливо и го няма никъде по света. Ние пак ли ще откриваме топлата вода? Никой не казва и какъв ще е срокът за качване в системата на влезли в сила съдебни решения и определения, т. е. не е сигурно, че човек ще може да провери историята на колата преди покупката, и когато дойде моментът да се плаща „Гражданска отговорност“, да се окаже, че дължи 1000 лв, тъй като споделя „малуса“ с предишния собственик, което е абсурдно. Това е някакъв криворазбран модел на солидарност, подобен на събирането на ДДС. Може някой по веригата да не го е платил, но данъкът се събира от последния. А и за дисциплинирането на шофьорите не може да се разчита само на „бонус-малус“, основната роля е на съда. Вместо да се четат условни присъди за жертви на пътя, трябва да има крути наказания, за да си помислят останалите как ще карат.
– Колко ще поскъпне „Гражданската отговорност“, ако не бъдат приети лимити за обезщетенията, както предлагаше Менда Стоянова?
– Цената трябва да бъде такава, че като се покрият разходите за Гаранционния фонд и всички останали по веригата и се задели резерв за обезщетения, за застрахователя трябва да остане и печалба. Не е нормално да се сключват полици на загуба. Допреди 4 години, когато Ралица Агайн пое контрола над застрахователите в Комисията за финансов надзор, имаше праг от 165 лв., под който не можеше да се пада. След това този праг отпадна и компаниите започнаха да свалят цените, за да отхапят по-голям пазарен дял, и се стигна до ситуацията, в която няма пари за обезщетения. Това е грешка. И за да обобщя – в целия кръг от застрахователи, адвокати, съд и клиенти невинни няма. Всеки има своята вина.
Зареждане ...
