Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Тони Симидчиева: Изстрадахме „Одеон“, за да го превърнем в №1
Бизнес Важно Интервю Мнения Посоки

Тони Симидчиева: Изстрадахме „Одеон“, за да го превърнем в №1

Тони Симидчиева
Тони Симидчиева
  • Вече се усеща, че Пловдив е Европейската столица на културата, няма тълпи от туристи, но е налице траен ръст в сектора

  • Притисках сина си да учи висша математика, а той взе, че стана най-добрият готвач в Пловдив

  • Цялата фамилия се трудим, за да направим най-добрия семеен хотел в България

Хотел-ресторант „Одеон“ беше обявен за най-добрия семеен хотел на годината за 2018-а. Собственичката Тони Симидчиева не крие радостта си от признанието, но в същото време е категорична, че зад успеха стои много труд и болка.

За да успееш, освен да обичаш това което правиш, трябва да имаш и спортен хъс, смята Тони Симидчиева, която преди да пробие в хотелиерския и ресторантьорски бранш, има зад гърба си кариера на състезател по кану-каяк. От това време й е останала дисциплината, стремежът към победата и най-вече чувството за феърплей.

Тони Симидчиева е председател на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, член на УС на Съвета по туризъм, УС на Сдружение за изкуство и култура „Милчо Левиев“и УС на Сдружение на ресторантьори и хотелиери Пловдив, Председател на Спортен клуб по художествена гимнастика „Вива“.

Това, че собственичката на „Одеон“ е артистична натура, се вижда отдалече. Отвън красивата сграда на ул. „Отец Паисий“ подчертава типичния за 20-те години на миналия век стил ар деко, а отвътре уютът грабва още от прага. По стените са окачени платна на пловдивски художници, а в ъгъла на големия салон грее камина, сякаш кани госта да седне на фотьойли и да разтвори любима книга.

Как се постига признанието „Най-добър семеен хотел“, разговаряме със собственичката Тони Симидчиева.


Интервю на Спас КУЗОВ

– Г-жо Симидчиева, как се достига до признанието „Най-добър семеен хотел на годината“?

-„Одеон“ беше номиниран още миналата година в тази класация, но ние се отказахме от надпреварата, защото ни предстояха сериозни ремонти и съответно големи инвестиции. Знаехме какво можем, но също така знаехме, че още нещо ни липсва. Иначе, не скромнича, хотелът ни все повече се харесва, а от няколко години и ресторантът ни е една от най-привлекателните кулинарни дестинации в Пловдив. Не се хваля, говоря изцяло по отзиви на клиенти и на туроператори, с които сме работили. Получаваме адмирации от най-големите туристически портали като TripAdvisor, Booking, които са абсолютно независими от нас. След като тяхната оценка е положителна, ние няма как да не сме доволни. Разбира се, не може без местната структура на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, защото те имат пряко наблюдение върху работата ни. След тези отзиви закономерно дойде и резултатът, който е едно признание за работата ни от основаването на хотела през 2003 година, вече 15 години.

-Пловдивчани помнят, че тази къща беше развалина, свърталище на клошари. Как успяхте да я преобразите в едно от най-уютните кътчета на Пловдив?

– Това е голяма сага, изстрадана. През целия си съзнателен живот съм мечтала да създам собствен ресторант. Години наред бях под наем в общински или държавен имот и като го разработех, винаги се намираше някой с апетит, който се опитваше да ме изгони, за да го вземе. Затова започнах да си търся място, за да направя заведение. Намерих терен зад Баня Старинна и планирах там да го реализирам, но срещнах съпротива от съседите. Започнаха да обжалват в съда строителния план и така ме забавиха около 3 години. Аз обичам да си планирам нещата и това забавяне много ме притесни. Човек живее един живот и трябва да си цени времето. Затова започнах да търся друго място и се спрях на този имот. Аз го бях оглеждала и преди, но тогава придружавах една приятелка, която искаше да го купи, посъветвах я да го взима, без да се колебае, но тя междувременно беше размислила. По ирония на съдбата ускорение на решението ми да купя тази къща стана съдебният спор с имота зад Баня Старинна, защото там нещата зациклиха. Не смеехме да се намесваме, за да не ни обвинят, че влияем, тъй като съпругът ми е съдия. Затова взех кардиналното решение да преместя проекта тук на ул. „Отец Паисий“. Дойдох, видях мястото – беше запустяло, руина. Използвали са го за какво ли не – фризьорски салон, чейндж бюро, редакция, но никой не е влагал пари за поддръжка и ремонт. Потърсих собственика, оказа се едно бивше държавно дружество „Ико Бизнес“, приватизирано от „Албена инвест“. Явно се бяха надценили, защото бяха изкупили десетки имоти, без да могат да ги поддържат и управляват. Тук всичко беше занемарено, но съдбата беше решила, че аз и семейството ми ще го възродим. Даже завчера, след като получихме наградата, се обажда един познат, чийто офис е наблизо, и казва :“Тони, честито, аз това място можех хиляда пъти да го купя, но вероятно щах да направя едни скучни офиси, а ти го превърна в райска градина. То е било предопределено за теб.“ И други приятели ми се обадиха да честитят, а интересното е, че повечето се възхищаваха как съм преобразила една стара и полуразрушена сграда в този уютен хотел с ресторант. Значи, Господ си е знаел работата.

-Как го купихте, ако не е тайна?

-Една година водих преговори с „Албена инвест“. Когато поисках да го купя, те веднага удвоиха цената. Аз обаче знаех каква е била офертата само година-две преди това от други кандидати, които са се отказали. Например, искали са 90 хил. долара, а за мен удвоиха на 180 хил. долара. За онези години това беше много сериозна сума. Освен това за две години няма как имотът да поскъпне двойно. Аз им предложих 100 хиляди. И така една година надлъгване. Те хитруват, аз обаче не им се давам. Обясних им, че купувам имота, за да направя къща на децата си, а не за търговски цели. Ако знаеха, че ще правя хотел, щяха да надуят още. Стигнахме до споразумение от 117 хил. долара.

Задвижих процедурата за кредит от държавната Насърчителна банка ( бел.ред. сега Българска банка за развитие), която  даваше 10 години за изплащане и една година гратисен период. Това беше единствената българска банка, при това държавна, която предлагаше такива условия.

След тези изпитания повярвах, че ще се справя. После ходих и при един мой приятел, известен пловдивски бизнесмен, с надеждата, че ако закъсам, той ще ме подкрепи финансово. Той пари не ми даде, но ме успокои и ми начерта ясно и делово ситуацията: „Тони, не се тревожи, имотът вече е твой, действай! Ако нещо се обърка, то парите са в него, цената му оттук насетне само ще се покачва, няма да пада. Така че, ако не сколасаш със сроковете – продаваш и си вземаш вложенията“. Още няколко приятели се отзоваха в този труден момент. Затова на 10-годишнината направих едни награди от камък и ги раздадох на тези, които ми помогнаха. Особено благодаря на Жоро Маринов, той знае защо.

-И все пак, как се прави добър семеен хотел?

– Преди няколко години, вече бяхме позавъртели бизнеса, аз вече започнах да се замислям, че няма кой да ме наследи. Както се казва, не сме първа младост, иде време за пенсия. Голямата дъщеря е юрист, малката дъщеря и тя, а синът ми Хари е завършил математика и информатика. Аз успях да ги ангажирам и да градим заедно това място като дом.

Първоначално исках синът ми да е мениджър на обекта, но той закъсняваше, не можеше да се мобилизира и постоянно висеше в кухнята. Карах му се, че вместо да управлява, стои зад печките и котлоните. А той: “Защо не ме накара да уча кулинария, а висша математика?“. Никога не е късно, пратих го да учи международна кулинарна академия в София и Добрич, а после стажува една година в хотел „Хилтън“ в Берлин и още година в Калифорния – в столицата на лозята град Света Елена, където е и Кулинарният институт на Америка. Там стажуваше в ресторант с две звезди „Мишлен“. Резултатът беше невероятен,

за нула време Хари преобрази менюто ни и сега всички колеги признават, че сме с най-добрата кухня в Пловдив

Така по естествен път намерихме място за всеки от семейството в организацията на работата. В кухнята командват синът ми и снахата. В неделя не работим, защото рецептите са негова запазена марка. След време ще обучим още един човек, но засега шеф Хари Сопаджиян е единствен и най-добър.

Шеф Хари Сопаджиян твори в кухнята и в същото време е прецизен като хирург.

Аз на награждаването ясно казах, трудно е да се управлява голям хотел, но още по-трудно е да се управлява малък семеен хотел. Семейният хотел трябва да има лице, ясно и познато. Защото семейният хотел няма шеф на маркетинг, генерален мениджър и още куп длъжности. Тук всичко е събрано в собственика и неговото семейство. Питат ме как се справям, отвръщам „Преквалифицирахме децата, от висша математика във висша кулинария, от микроикономика в микрокухня“. Защото снахата е икономист, но и тя се специализира в кухнята със сина ми. Малката дъщеря, която е юрист, застава много често на рецепцията и се справя блестящо.

Изобщо, ядрото на екипа ми е от семейството. Племенницата ми Илияна е сервитьорка, брат ми Марин поема нощните смени на рецепцията. Двама от готвачите работят за мен от 35 години. Има и още една готвачка, която се пенсионира, но все още идва да помага. Ето го семейния хотел.

– Как постигнахте този уют в „Одеон“, това е първото, което усеща всеки гост?

-Идват французи и ми казват, че се чувстват като у дома си в типично френски семеен хотел. Когато италианци отседнат, също твърдят, че им напомня за типичен италиански ресторант. Всичко, за което са единодушни гостите е, че и в хотела, и в ресторанта намират домашния уют.

Гордея се, че целият интериор сама съм го аранжирала, а усещането, като влезеш, е все едно си вкъщи,

а не на обществено място.

Първоначално потърсих помощ от един професионален дизайнер, но той ми поиска такава сума, че изтръпнах. Върнах се и мъжът ми ме пита: „Какво си оклюмала? Ти имаш вкус, разбираш от тази работа, я се стегни!“ Тогава се огледах и започнах от столовете, те бяха в едно друго мое заведение. Много ги харесвам, те зададоха основния цвят – златен дъб. Всичко започна да се надгражда около тях, след това избрах и втория цвят – синьо и меко кафяво, за плочките на пода. Често ме питаха, как така успя да съчетаеш дърво и синьо, и в същото време да е семпло и топло.

Стаите са като вкъщи – масичка за кафе, фотьойл, уют, казва Тони Симидчиева.

Веднъж дойдоха преподаватели по дизайн от Пловдивския университет, тръгнаха си и след няколко дни ми се обаждат: „Госпожо, видяхме какво сте направили тук, може ли да ви дадем диплома за дизайнер?“ Това за мен беше голямо признание.  Радвам се, че и Милчо Левиев, като дойде, ми каза, че за него това е мястото, където иска да отсяда в Пловдив. Маестро Мичо Димитров пък ми сподели – отсядах при Начо Културата, бог да го прости, но вече моето място е тук, в „Одеон“. Затова и стаите в хотела не са типични стерилни хотелски стаи, а са наситени с домашен уют. Кът с настолна лампа в ъгъла, масичката за кафе и отдих.

В книгата за отзиви се виждат имена като Милчо Левиев, Петър Стоянов, Мичо Димитров и цяла плеята рокзвезди.
В книгата за отзиви се виждат имена като Милчо Левиев, Петър Стоянов, Мичо Димитров и цяла плеята рокзвезди.

-Каква е вашата равносметка за 2018 и каква прогноза може да направите за 2019, гогато Пловдив ще е домакин на Европейската столица на културата?

-2018 беше годината на градеж. Огледахме се какво сме постигнали, какво ни липсва и инвестирахме. А следващата година се надяваме да реализираме плодовете на това, което сме изградили.

Отчитам, разбира се, че Пловдив ще е европейска столица на културата, но нямам свръхочаквания

Реалист съм. Но това, че Пловдив става интересна туристическа дестинация, вече се усеща. Резултатите започнаха да се чувстват още от момента, когато градът спечели надпреварата. Това е една реклама, която започна да ни налага като интересен маршрут в туристическите портали. И сега всеки уикенд в Капана и Стария град няма място от гости, идват от София, от цялата страна, от чужбина. Усеща се трайно, не е още тълпи от туристи, но има разлика отпреди две години. През 2017-а за първи път не сме взимали заеми, за да покрием разходите си. И тази година ще е така, смятаме, че дори ще спечелим. Важното е, че има ръст, не е навалица от гости, но има траен ръст.

-Как успявате да се справите и с другото си амплоа – шеф сте на Регионалната занаятчийска камара?

-Офисът е много близо, притичвам дотам или сътрудничката ми иде тук, обсъждаме и решаваме. Дейността в Занаятчийската камара обаче за мен не е работа, а нещо, с което да дам моята дан към обществото. Човек в една определена възраст трябва да се замисли и да остави нещо след себе си. За мен това е мисия за опазване на българската култура и наследство. Гордея се, че в Регионалната занаятчийска камара членуват над 2400 души, провеждаме няколко значими мероприятия годишно – Панаирът на занаятите, Детски панаир на занаятите, в Асеновград, в Сопот. Отделно имаме редица изложби.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

Мария Капон ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...