Quantcast
Новини Пловдив » България » ОБЗОР 2018-а: Трусове във властта, оставки, арести на олигарси и протести
България Важно Мнения

ОБЗОР 2018-а: Трусове във властта, оставки, арести на олигарси и протести

Галина ГЕОРГИЕВА

Изпращаме бурна 2018-а. Годината беше белязана от политически трусове при управляващите ГЕРБ и Обединени патриоти, оставки на трима министри и един вицепремиер, скандали в парламента, протести, трагедии на пътя, арести на олигарси и шумни акции на прокуратурата. Според анализатори, думите, които определят Годината на земното куче са: скандал, хаос, разлом, преподреждане.

Следваща 2019-а също е натоварена с много очаквания, вероятно предстоят нови политически бури. Каква ще е Годината на земната свиня времето ще покаже. Но тя ще премине под знака на европейските и местните избори. А ще има ли предсрочни парламентарни избори, зависи от управляващите ГЕРБ и Обединени патриоти. Според политолози и социолози евровотът ще е тест за Бойко Борисов и ще е знак дали ще изкара пълен мандат.

Да си припомним част от събитията, които се случиха през 12-те месеца на отиващата си година.

2018-а ще запомним с първото за България европредседателство, откакто страната ни стана член на ЕС преди 11 години. По време на бляскавото официално откриване на 11 януари в Народния театър „Иван Вазов“ българските и европейските лидери произнесоха емоционални речи, но най-впечатляващи бяха думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск . С цитат на Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти, как чудно се синее небето ти безкрайно“ Туск се обърна към присъстващите на чист български език и продължи: Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от „Игра на тронове“. Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, най-старата държава в света, които никога не сте губили бойно знаме в битка, сте на висотата да опазите европейската перспектива за региона на Балканите. Вие винаги сте били решителни. Затова вярвам, че председателството ви ще е толкова резултатно, колкото преди четвърт век – Христо Стоичков. С министър-председател, който може да сплаши не един тракийски войн, ще се справите,“, увери Туск, а залата дълго време го аплодира.Денят на официалното откриване на Европредседателството обаче бе белязан от демонстрации, засилени мерки за сигурност и блокади.

Доналд Туск просълзи българите с речта си на чист български език при откриването на европредседателството през януари
Доналд Туск просълзи българите с речта си на чист български език при откриването на европредседателството през януари

За 6 месеца бяха проведени редица събития, но ключови останаха две срещи– през март в Евксиноград срещата между ЕС и Турция, на която домакин бе премиерът Бойко Борисов и срещата ЕС – Западни Балкани на 17 май. И двете бяха определени като исторически, а Борисов посрещна с прегръдки и целувки европейските лидери – Тереза Мей, Ангела Меркел, Еманюел Макрон. След тази среща се стигна и до споразумението между Гърция и Македония за смяна на името на югозападната ни съседка. Борисов не скри задоволството си от свършената работа и се похвали, че българските институции са си поставили  четири основни приоритета и са пожънали успех по всички от тях, а най – големият е вмъкването в дневния ред на ЕС темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

 

Бойко Борисов води Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел по Моста на влюбените в София
Бойко Борисов води Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел по Моста на влюбените в София
Бойко Борисов, Доналд Туск, Реджеп Ердоган и Жан -Клод Юнкер се събраха във Варна през март
Бойко Борисов, Доналд Туск, Реджеп Ердоган и Жан -Клод Юнкер се събраха във Варна през март

България предаде щафета на Австрия за следващата половин година в края на юни, а в края на декември българското европредседателство беше отчетено като изключително успешно. На 20 декември парламентът закри Министерство на българското председателство на Съвета на ЕС и освободи Лиляна Павлова като министър. За зла участ дни преди това тя счупи крак и дойде в пленарна зала с патерици. Стана ясно, че Павлова се връща като депутат в Народното събрание.

Още трима министри и един вицепремиер се разделиха с министерските си кресла през тази година и отново седнаха на депутатските банки (някои за кратко, а други поне засега остават в НС). На 25-и август автобус се преобърна край Своге и падна от 20 метра. Тежкият пътен инцидент отне живота на 20, сред които и 13-годишно момче. Други 18 пътници бяха ранени. Разследването на фаталното произшествие продължава, а към момента единственият обвиняем е шофьорът на автобуса Григор Григоров, който е на свобода под парична гаранция. Катастрофата изостри до краен предел недоверието в начина, по който се възлагат и изпълняват инфраструктурните проекти и предизвикаха остри политически катаклизми. Оставки подадоха трима министри – на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Николай Нанков и на МВР Валентин Радев. И тримата се върнаха като депутати в парламента, но по-късно Московски стана вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие, а Нанков се върна в регионалното министерство като зам.-министър. Петя Аврамова, Росен Желязков и Младен Маринов  бяха избрани за министри и оглавиха регионалното, транспортното и вътрешното министерство.

Още две оставки – на енергийния министър Теменужка Петкова и на социалния министър Бисер Петков, стояха на бюрото на премиера Борисов известно време, но той размисли и двамата останаха в правителството.

На 23 февруари Теменужна Петкова обяви, че напуска кабинета „Борисов 3“ заради съмненията около сделката за продажбата на ЧЕЗ и желанието й да изчисти името си.  Тя призна, че от 20 години се познава със собственика на фирмата, която ЧЕЗ одобри като купувач на активите си у нас – „Инерком България“, чийто собственик е Гинка Върбакова от Пазарджик . Въпреки че Борисов лично посъветвал Петкова да отиде в парламента и да депозира оставката си, дни след това той предприе ход назад. В началото на март стана ясно, че ГЕРБ и ОП на коалиционен съвет при премиера са се разбрали Теменужка Петкова да остане в правителството.

До подобен развой се стигна и със социалния министър Бисер Петков. На 11 юни той хвърли оставка поради невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите на деца с увреждания за закон за личната помощ, който да гарантира финансова подкрепа и асистентска услуга за всеки човек според потребностите му. Майките обаче се обявиха в негова защита и заплашиха с „грандиозен антиправителствен протест“ и ден по-късно Борисов отстъпи. „Щом това е министърът, който им харесва, отхвърлям оставката. Ще продължат ли палатковите лагери да стоят, попита премиерът.

Майките, които бяха подкрепени от омбудсмана Мая Манолова, не махнаха палатките, а протестът им, който продължи пред парламента близо половин година, се увенча с успех. На 6 декември депутатите приеха окончателно Закона за личната помощ.

Преди това бунтът им близо месец бе насочен срещу вицепремиера Валери Симеонов и накрая той подаде оставка. Репликата му, че те са „ „кресливи жени с уж болни деца“ предизвика обществено възмущение. Стигна се дотам, не само майките да искат отстраняване на вицепремиера, но и коалиционния му партньор Волен Сидеров и опозицията. Премиерът Борисов се разграничи от думите на Симеонов и го призова да се извини .„Знам, че истината боли, но не се отказвам от нито една своя дума“, запъна се вицепремиерът.

„Ако поискам оставката на Симеонов, ще се счупи конструкцията, с подобен акт правителството ще падне“, предупреди премиерът Борисов и прехвърли „горещия картоф“ на Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. След като Сидеров сне политическото си доверие от бившия си кум, съдбата на Симеонов остана в ръцете на лидера на ВМРО. Красимир Каракачанов спаси Валери Симеонов, като обяви, че ако кабинетът падне, ще дойдат на власт БСП и ДПС, а „по-важно е, че правителството си върши работата“. Напрежението не стихна, а политическият скандал продължи да се разгаря. В крайна сметка на 16 ноември Симеонов подаде оставка и се върна в парламента като депутат, а мястото му в правителството зае Марияна Николова.

Това предизвика нов трус при Обединените патриоти, при които през цялата година имаше политически бури. Валери Симеонов и Волен Сидеров кръстосваха шпаги няколко пъти, а в ролята на помирител често влизаше Красимир Каркачанов, който дори веднъж се появи със синя каска. След като Симеонов се върна в парламента, депутатите от Атака станаха 7 и това намаля ролята на партията на Сидеров в групата. Дни по-рано народните представители от НФСБ снеха доверието си от Сидеров като председател на парламентарната група.

Предпразнично войната между лидерите на НФСБ и Атака позатихна, но нищо чудно да се разрази с нова сила в новия политически сезон след парламентарната ваканция. Все пак идват европейски избори, а патриотите още не са решили заедно ли ще убеждават избирателите в своите идеи или ще се явяват поотделно. Сидеров междувременно успя да стопли отношения с Николай Бареков, който поиска да създаде голяма консервативна коалиция в България за евроизборите и покани Атака.

Сложни останаха отношенията между президент и управляващи и тази година. Противопоставяне имаше на всички фронтове – от борбата с корупцията, през модернизацията на армията и националната сигурност, до външната политика и социалните въпроси. Румен Радев сезира Конституционния съд 5 пъти и наложи вето на 8 закона.

2018-а – година на протестите

2018-а беше и годината на протестите. Екозащитници блокираха столицата през януари в защита на парк „Пирин“, през есента в цялата страна се вдигна недоволство срещу поскъпването на горивата и застраховките „гражданска отговорност“.

Миньори и енергетици протестираха в София, притеснени, че ще останат без работа заради по-високите екоизисквания. Бунт имаше и от страна на транспортния бранш заради пакета „Мобилност“.

По улиците излязоха още полицаи, съдебни охранители, метеоролози, пенсионери. Черни палатки пред парламента и в различни градове разпънаха майките на деца с уврежданията. Последният протест бе на 28 декември пред КЕВР, а граждани скочиха срещу новите цени на вотата.

Скандали в парламента, ГЕРБ преодоля три вота на недоверие

Скандалите не подминаха и тази година парламента. Опозиция и управляващи не пропускаха възможност да отправят взаимни обвинения от трибуната на НС.

Управляващото мнозинство преодоля три вота на недоверие, внесени от БСП. Първият беше внесен през януари, дни след старта на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Той беше по темата „ противодействие на корупцията“. Последваха още два вота на недоверие през юни и октомври – за сигурността и здравеопазването. И трите бяха неуспешни. На 21 февруари ГЕРБ свали социалиста Валери Жаблянов от заместник-председателското място заради непремерено изказване за Народния съд, макар и направено в лично качество. През април БСП безуспешно се опита да го върне на ГЕРБ и настоя Емил Христов да бъде отстранен заради недопускане на хора с увреждания в парламента – оказа се, че Христов не разбрал и се извини.

Корнелия Нинова
Корнелия Нинова

БСП повиши градуса на напрежението с искането си за орязване на депутатските заплати и за отмяна на лятната ваканция на народните избраници, но идеята на социалистите не беше приета. А в началото на новия политически сезон през есента Корнелия Нинова обяви, че БСП иска оставка на правителството, разпускане на парламента и предсрочни избори. Само 20 депутати от червената група остана в Народното събрание, а останалите тръгнаха по градове и села да обясняват „Визия за България“.
ДПС пък поиска нов модел на управление, а в речта си на 20 декември пред елита на партията почетния председател Ахмед Доган предложи програмен кабинет и подчерта, че страната няма нужда от предсрочни избори.

Както често се случва преди избори депутатите се заеха с важната задача да ремонтират Изборния кодекс. Според промените електронното гласуване отпада, а машинно гласуване ще се провежда само в секциите с над 300 избиратели. Машините няма да могат да се използват при гласуването в чужбина, както и в подвижните избирателни урни.Отпадат номерата в бюлетините заради феномена 15/15, който неведнъж е изненадвал партийните централи. Президентът Радев пък предложи да има видеонаблюдение на броенето на бюлетини по време на избори в СИК

В последния работен ден за 2018-а ГЕРБ и Обединени патриоти се изпокараха заради промените на второ четене в Закона за вероизповеданията. Председателят на НС Цвета Караянчева пък посрещна коледари и изрази надежда, че ще прогонят злите духове в парламента.

Шумни арести на олигарси и акции на прокуратурата

2018-а бе белязана от шумни акции на прокуратурата и арести на олигарси.
Спецпрокуратурата обвини Ветко и Маринела Арабаджиеви за участие в организирана престъпна група, укриване на данъци и пране на пари.На 31 август бе извършена специализирана акция в офисите на хотел „Маринела“ в София и хотел „Марица“ в Пловдив. Семейство Арабаджиеви все още се издирват с европейска заповед за арест и червена бюлетина. Синът им Вълчо Арабаджиев е в ареста, а имуществото им бе запорирано.

Дни след това спецпрокуратурата насочи усилията си към бившия сват на Арабаджиеви – бизнесмена Миню Стайков. Той е обивнен като лидер на 8-членна престъпна група за продажба на цигари без акцизен бандерол, данъчни престъпления и пране на пари. Алкохолният бос е в ареста, а синът му Стайко се издирва с червена бюлетина. Запорирани са къщата му в „Бояна“, сметки и стотици декари земи, лозя и промишлени имоти.

Снимка: БГНЕС

В края на октомври във Франция бяха арестувани и Евгения и Николай Баневи, а от 6 декември са в България. Приватизатор номер 1 и съпругата му са обвинени в пране на пари, присвояване от приватизирани заводи и укриване на данъци.

Акции имаше и в Държавната агенция за българите в чужбина. В края на октомври бяха задържани 20 души, които са разследвани за корупция при издаването на документи за български произход на чужденци. Повдигнато е обвинение на председателя на агенцията Петър Харалампиев като ръководител на организирана престъпна група за подкупи и други престъпления и на още трима души, сред които и главния секретар на агенцията.

Цели 8 месеца изкараха в ареста бившата кметица на „Младост“  Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова. Двете бяха арестувани на 17 април при показна акция в центъра на София, след което бяха обвинени, че са поискали и получили подкуп от 56 хиляди евро. На 22 декември съдът ги пусна с мярка „домашен арест“ , а Иванчева определи обвинението за подкуп срещу нея за „мръсна циркаджийска история“, чиято цел била да бъде спряна в борбата с имотни измами и презастрояване.

Остри реплики между управляващи и опозиция предизвикаха още сривът в Търговския регистър, фалитът на „Олимпик“ и скандалът с апартамента на финансовия министър Владислав Горанов.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...