Бившият зам.-кмет на Пловдив Александър КОНСТАНТИНОВ написа специално за ПловдивПрес структурален анализ върху откриването на Европейската столица на културата. В него той прецизно назовава слабостите в церемонията без никакви квалификации. Само факти, видяни през прецизното му око на инженер и икономист.
Радвам се, че устоях на изкушението да присъствам на откриването на Европейската столица на културата 2019. Телевизионният екран даде възможност с едри и близки планове да се видят детайли, които хората на улицата не са могли да усетят.
Потвърди се, че е безумно да построиш този светещ мавзолей на 12 януари на място, където се събират всички ветрове. Близките планове показваха хористи, които откровено трепереха от студения вятър. В цялата програма бяха ангажирани стотици артисти, които бяха подложени на този вятър заедно с хората от улицата.
И тук мога да отбележа първия голям гаф на организаторите.
Да отделиш ВИП гостите на последния етаж на хотел в една затоплена и уютна зала е символ на средновековието.
Тогава в църквите аристокрацията е била отделена от тълпата в отделни зали. Това ми напомня и за времето на соца, когато „първите” хора стояха на мавзолея и махаха на манифестиращите трудещи се.
Гледайки програмата аз не разбрах, че събитието се случва в Пловдив.
В цялата 8000 годишна история на града не се намери събитие или образ, които да бъде център на програмата.
Дори герба на града не намери място във визуалните ефекти на кулата.
Липсваше и традиционната българска култура, но в същото време имаше музика на немски музиканти и режисура на немски режисьор. През деня се откри изложба на рисувани елементи от бетонната стена на Берлин. Няма лошо, но Пловдив е известен с плеядата от световни художници. Не искам да ги изброявам за да не пропусна някого, но това, че Градската художествена галерия е още на ниво бетонови основи също е символично.
Там трябваше да се открие изложбата на цялото пловдивско картинно богатство, натрупано през вековете. Вместо това си докарахме френски художник с немски бетонови парчета и то за сериозна сума. Ще минат години и ако някой гледа отново тази церемония няма да разбере, че това събитие е било в Пловдив.
Самата програма имаше много проблеми сама по себе си. Особено впечатляваща беше разходката на кукерите по платформите. В същото време се чуваше ритмична музика и хората видяха, че кукерите изобщо не бяха вътре в ритъма. Някои просто разхождаха тежките си костюми в студената вечер без изобщо да си правят труда да се подчинят на ритъма. Озвучаването не беше в синхрон и това се видя много добре в близките планове на телевизионния екран. Много мощната светлинна техника обезличи хората и дори огромния хор се загуби в стената от светлина.
Изобщо техниката победи хората и в спомените на хората ще останат само светлинните ефекти.
Колкото и да се постараха организаторите да докарат повече хора на откриването, ясно се видя, че се скъса връзката между сцена и публика. Теренът, на който беше монтирана кулата не позволява директна връзка между зрители и артисти. Хората бяха набутани в уличните платна и наблюдаваха само светлинните ефекти, защото от това разстояние не можеха да видят нито Валя Балканска, нито кмета с неговата реч.
Въпреки ентусиазма на кмета и неговите подчинени откриването, беше провал и това ще остане в историята на града.
Не мога да разбера дали това се дължи на голямото его на кмета или на „професионализма” на управляващите фондацията, но провала си е факт. Радвам се, че първите мъже на държавата не дойдоха на откриването и не споделиха с кмета провала.
Проблемът е, че този провал е подплатен с 3 млн.лв. народни пари, които можеха да бъдат ползвани за далеч по благородни цели. Само на двеста метра от кулата се намира затворената концертна зала, която с тази сума можеше да се превърне в едно от бижутата на градската културна инфраструктура.
Накрая искам да се кача на лодката на Божана Апостолова, на адв. Емилия Недева и на всички така наречени от кмета „критикари”. За мен е чест и гордост да бъда в компанията на пловдивските интелектуалци, които съзнателно бяха отстранени от ръководството на фондацията.