Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Д-р Иван Маджаров пред Plovdiv-Press: Съмнявам се, че ще има здравна реформа в година на избори
Важно Здраве Интервю Мнения

Д-р Иван Маджаров пред Plovdiv-Press: Съмнявам се, че ще има здравна реформа в година на избори

Д-р Иван Маджаров

Пловдивският УНГ специалист д-р Иван Маджаров оглави Българския лекарски съюз през юни. В годините д-р Маджаров е бил управител на болницата в Първомай, директор на пловдивската здравноосигурителна каса, председател на Българската болнична асоциация и управител на болница „Пълмед“. С него разговаряме за проблемите в здравеопазването.

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА

-Подкрепяте ли идеята частните болници да не получават субсидия от бюджета на Здравната каса?

-Не, разбира се. Там работят колеги. Аз съм председател на Българския лекарски съюз и за мен всички лекари допринясят за лечението на своите пациенти.

-Шефът на Здравната каса д-р Дечо Дечев каза преди дни в едно интервю, че частните болници не са създадени да решават медицински проблеми, а да печелят и поиска НЗОК да не плаща на тези болници. Как този скандал ще се отрази в системата?

-Изненадан съм от това, което е казал д-р Дечев. Познавам го добре и сме водили разговори и по тази, и по други теми. Предполагам, че е искал да каже нещо съвсем друго. Досега не съм наблюдавал инициатива от негова страна за плащане само на един вид болници, а другите да останат без финансиране. Надявам се да е плод на недоразумение в изказването по време на телевизионния репортаж.

-Той говори за т.нар. нонпрофит болници, каквито трябва да са общинските и държавните. Възможно ли е това като всички са търговски дружества?

-Нонпрофит могат да бъдат болници с всякаква собственост и не е задължително да са общински и държавни.

Ако има политическо решение да бъдат нонпрофит, това трябва да е възможност за всички и да е придружено със задължителни разпоредби да се инвестира в апаратура, в обучение на персонала. Няма как да кажем, че когато са нонпрофит, те ще бъдат управлявани неефективно. Трябва да се управляват ефективно, но средствата, които болниците генерират и в друг случай биха били печалба, да се изплозват за инвестиции в самото лечебно заведение. Но това е въпрос на политическо решение и не стои на дневен ред.

-Надзорният съвет на Здравната каса преди дви дни разгледа бюджетите на здравните заведения до края на годината. Какви са решенията и удовлетворяват ли ви?

-Ние нямаме официално изпратени правилата и бюджетите, които е гласувал Надзорният съвет, защото по закон и рамков договор те не са задължени да ни ги показват предварително, те са по предложения на директорите на регионални каси.

Доколкото имам неофициална информация има завишение в бюджетите на отделните лечебни заведения със средно около 8%. Новото е, че няма да има две отделни Приложения 1 и 2 т.е. всички средства ще бъдат заедно в един бюджет на лечебното заведение. В Приложение 1 преди бяха включени онкологията, ражданията и интензивните грижи, те се заплащаха независимо колко отчете лечебното заведение. Очаквам най-късно другата седмица да ни изпратят официална информация и да видим какви са бюджетите на всяко лечебно заведение, защото е важно парите, предвидени за болнична помощ, да бъдат разпределени всички и  да няма оставени в някакви резерви, които след това се използват за други цели.

-За януари НЗОК дава на болниците 167 302 млн. лева. Достатъчни ли са?

-Общо взето в такъв диапазон трябва да се движат месечните стойности за болнична помощ, защото така показва бюджетът на НЗОК. Парите за болнична помощ са разпределени в 12 месеца, без да се пипа резервът засега. 167 млн. лв. средно месечно са били разпределяни и в последните три месеца на миналата година. А средно за миналата година сумата е около 155 млн.лв.

-Кои са разходите, които най-често затрудняват болниците?

-Разходите, които не зависят от мениджмънта на лечебното заведение, са най-притеснителните. Когато се повишава минималната заплата и свързаните с нея осигурителни прагове, когато се повишават ток, вода. Останалите разходи като тези за медикаменти, за фонд „Работна заплата“ подлежат на оптимизация при добра организация в самото лечебно заведение.

-Какво е мнението ви по казуса с МБАЛ „Свети Мина“, където медицински сестри и лекари излязоха на протест заради ниски заплати?

-По въпроса за състоянието на отделни болници, не смятам, че Българският лекарски съюз има някакво отношение, защото ние не управляваме болниците, а трябва да създаваме добри условия за работа на лекарите и в същото време да гарантираме, че българските лекари дават качествен продукт. Състоянието на МБАЛ „Свети Мина“ не е свързано със сегашното управление на болницата, а е в резултат от дългогодишно лошо управление. На фона на добре развиващи се други болници, включително и другата общинска болница в Пловдив, тази е недобре управлявана, за което нямат вина медицинските сетри, които работят там. При наличие на такъв недостиг на медицински персонал, не би трябвало някой да стои в лечебно заведение, в което не му дават заплата. А на всички е ясно, че възнаграждения не могат да се дават, ако няма приходи самата болница, явно през годините управлението на тази болница е довело до това състояние. Другата болница МБАЛ „Свети Пантелеймон“ няма такива проблеми.

-Какво очаквате от здравната реформа на министър Ананиев? Кой от двата варианта, които той предложи е по удачен – демонополизация на НЗОК или задължително доброволно здравно застраховане?

-Многократно съм казвал, че това бяха примерни варианти, по които трябваше доста да се работи. Те не даваха цялостно решение на проблемите. До колкото знам е разработен и трети вариант, друг е въпросът дали ще има политическа воля да се налагат промени през тази година, в която има избори. И дали е подходящ моментът да се правят кардинални промени в начина, по който се финансира системата на здравеопазването, е въпрос на политическо решение.

-По-стабилна ли ще е здравната система след реформата на здравният министър?

-Ако трябва да бъдем откровени, приложените в други държави такива модели, показват, че в първите години, когато се въвеждат, има известна нестабилност, но това е логично. Аз си мисля, че ресурсът, с който разполага нашето общество като здравни вноски, е опасно да бъде разпиляван като задължителни вноски между различни фондове. По-безопасен вариант е да се направи така, че всички да имат стимул за доброволно допълнително осигуряване. Ние, от Българския лекарски съюз, сме привърженици на една задържителна здравна осигуровка и доброволно здравно осигуряване. Когато е доброволно не би трябвало да се определя размера, трябва де е под формата на пакети и застрахователите да предлагат, според това колко плащаме, различни видове покритие. Но преди това да се случи, трябва основният пакет дейности, които покрива НЗОК, да претърпи промени. Наредба 3 не може да казва, че всичко, което е медицинска наука и необходимост за лечение и диагностика, трябва да бъде плащано от НЗОК.

Важно е осигуряването да е доброволно, защото не смятам, че един съвестен данъкоплатец трябва да бъде натоварен с още една здравна осигуровка, да не говорим, че има такива, които изобщо не плащат в момента.

-Зачестиха случаите на насилие над медици. Какви мерки трябва да бъдат взети?

-За да защитим колегите, които работят на подобни места, където се случат инциденти, на първо място трябва да има добре функционираща физическа охрана. Винаги има изнервени пациенти, поради факта, че някои от близките или самите те са болни и притеснени. От друга стната, лекарите вършат своите задължения и трябва да бъдат защитени, като управлението на болницата им осигури добра охрана. Ако се случи инцидент,

трябва да има бързо правораздаване за тези, които са си позволили да посегнат на лекар или медицинска сестра при изпълнение на техните задължения.

-Как си обяснявате грипната епидемия, която завладя цялата страна? Има ли истерия със смъртните случаи в резултат на услужнения и какво бихте посъветвал българите?

-Няма място за истерия. Всяка година по това време се наблюдава нарастване на броя на заболелите от грип тип А и Б. Тази епидемия се обявява на база получени данни за все по-голям брой болни. Обявява се епидемия, за да се предпази една част от населението от ненужно заразяване. Бих препоръчал на хората с хронични заболявания да не контактуват с други хора. При тях по-често се случва да има услужнения, както и при децата. Не случайно е обявена грипната ваканция в почти цялата страна, защото в детска възраст е по-голяма вероятността да има услужнения след грип. Останалата част от населението не би трябвало да изпада в паника или истерия.

-Маските ще ни предпазят ли?

– Маските трябва да се носят от болните, за да не разпространяват вируса, когато се намират в затворено помещение. Маските са ефективни в първите два-три часа, след това трябва да се сменят.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...