За санитарния кордон между политиката и необходимата тегоба на управлението
Георги ПЕТРОВ
Притеснително ми е да ви го призная, но аз ще съчувствам на г-н Боил Банов, докато не бъде доказано в съд, че той в качеството си на заместник-министър е организирал опростяването на неустойки на частна фирма за неизпълнения на клаузи в договор и по този начин е ощетил държавата, за да получи от тази фирма някаква облага лично за себе си.
Макар и в много по-назначителни мащаби, съм бил подложен на политически мотивирани разследвания, за корупция. Несъстоятелността на сигналите и обвиненията в крайна сметка беше накарала дори следователите да ми съчувстват. Но психическия тормоз, които преживях, докато траеха тези разследванията, не бих го пожелал и на най-големите си врагове.
Голямата болка, която вече три десетилетия след случилото се не мога да забравя, е, че точно
политическата мотивация на обвиненията срещу мен беше накарала мои най-близки колеги и приятели да повярват, че съм откраднал голяма сума тогава държавни пари
Те дори полагаха усърдни професионални усилия, за да докажат моя престъпна дейност, каквато аз не бях и помислил да извърша.
Няма да забравя никога как един от следователите ми, благороден човек, на поредното ми твърдение, че не съм взел нито стотинка, отговори – да беше взел всичкото, за което те обвинавят, сега щеше да го имаш срещу същите мъки, които преживя за нищо. Не, благодаря.
Не, не съм привърженик на партията, която е издигнала г-н Банов за министър. Нито искам, нито мога да съм и негов защитник, за друго ми е думата. Има нещо доста коварно в начина, по който ние от медиите съобщаваме новините от рода на „Ало, Банов съм…“. Обикновено съобщаваме къде, кога, кой, какво, по какви причини и с каква предполагаема цел е направил нещо. Но нерядко, за да предизвикаме интерес, се изкушаваме да натоварим предполагаемата цел с вървежна пикантерия. Колкото и това да е непрофесионално!
И тогава се получава не толкова реална, колкото лесно смилаема за публиката черно-бяла картина.
Примерно, вече 99 на сто от българите са убедени, че заловените в корупция полицаи от икономическата полиция в София са гадни, нагли и безсъвестни и безмилостни рекетьори, а рекетираните от тях собственици на заведения са подтискани и пладнешки ограбвани ангели небесни. Разсъдлив човек трудно би поврярвал, че това е така.
Бивши висши полицаи, без да могат да скрият радостта си, че им се е отдала най-после възможност да говорят свободно за обикновено скриваното в занаята им, казаха по телевизорите, че е обичайно да се изобличават полицаите рекетьори, които в един момент са решили, че няма повече да отделят от спечеленото за стоящите над тях в йерархията. Който има уши, добре е чул.
Освен това, почти никога рекетьорите и рекетираните не се отнасят един към друг, както вълкът към агнето. Те са като хиените и лешоядите, просто делят мършата. Но един от друг научават за наличието й и местонахождението й..
Един собственик на столично заведение, които си плаща на полицаи, за да го закрилят или поне предупреждават навреме за проверките на многобройните служби, може да печели многократно повече от собственика на строго придържащия се в изискванията на законите ресторантьор. Първият може да продава безбандеролен алкохол, да удря в грамажа, да не издава касови бонове и много още сравнително честни хватки за забогатяване да прилага.
На този човек полицаите рекетьори му идват като ангели небесни. А и той на тях. Но така дописката става скучна.
Никак не е случайно, че г-жа Елена Йончева, която аз мисля, че заслужава уважение като изключителен професионалист журналист, сега в ролята си на парламентарно острие на левицата, след като изложи разследванията за нередни действия от г-н Банов в качеството му на някогашен заместник-министър, намекна, че така действат от ГЕРБ.
Според мен тук е пикантерията, за която беше споменато по-горе.
Пак на своя отговорност тълкувам, че намекът цели да подтикне повечето хорица да си помислят – Банов опрощава 700 хиляди лева на частна фирма,
за да се сети тя да върне половината от опростеното, като дарение в партийната каса. Не че това е немислимо и невързможно, но за да бъде наказано, трябва да бъде доказано, а това е много трудно. Лично на мен ми е трудно и да си представя и г-н Боил Банов в ролята на бушон.
Забелязали сте, сигурен съм, че по този начин са се насложили и затвърдили задушаващите всякакъв оптимизъм обществени усещания, че корупцията е основната движеща сила в нашето общество и държава. И тези усещания вече са официално институционализирани. И във вътрешен, и в международен план.
Във вътрешен – скорошната реч на г-н президната ни Румен Радев послучай завършването на втората година от президентския му мандат. В международен план – отчайващото ни класиране в новото годишно изследване на усещането за корупция в 180 държави на „Трансперънси Интернешънъл“.
И на всичкото отгоре сръбският опозицонен политик Борко Стефанович ни съобщи, че в неговата родина една от обичаните схеми за купуване на гласове при избори се нарича „Български влак“.
Щом и братята сърби се броят за по-малко корумпирани от нас…
Хубаво е наистина публично да се говори за кривиците в обществото и държавата ни. И за причинените от управниците, и за причинените от управляваните кривици. И за кусурите на политиците, и за кусурите на народа, който те напират да водят. Добре, говори се и то много, и то от от високи трибуни. Да, разбрахме, че живеем в корумпирано общество, но има ли някаква надежда някога да заживеем в некорумпирано такова? Засега на този въпрос могат да отговорят положително само религиозните водачи – Бог е всемогъщ, вярвайте му и се надявайте да ви освободи от корупцията!
И г-н президентът ни Румен Радев се опита да вмъкне в речта си оптимистична нотка, като заяви, че ще формира Съвет за стратегическо развитие на България.
В който възнамерявал да привлече изявени интелектуалци, експерти, учени, уважавани граждани, които да посочат изхода от общественото ни задръстване. Заяви и че би подкрепил нов политически проект, който докаже, че ще преследва подобни жизнено важни за държавата и обществото ни цели.
Най-лесният начин да се провери до каква степен изреченото от управника е разбрано от управляваните е да се заслушаш какво говорят по темата хората около теб. Гражданите около мен мислят, че на г-н президента ни ще му бъде трудно да привлече в такъв съвет сериозните учени, експерти и интелектуалци, защото те са сред най-отвратените от политиката. В този съвет ще се вмъкнат вечните най-добре имитиращи загриженост за бъдещето на нацията и държавата псевдоинтелектуалци.
Моите хора мислят още, че до месеци тези имитатори ще изтикат от въпросния съвет случайно попадналите в него умни, кадърни и достойни хора.
Убедени са също, че при първия сигнал, че този съвет се превръща в политически проект, очертаващ си пътечка към властта, сред членовете му непременно ще си намерят място самоотвержените борци за относителните правди на всяка от политическите конюнктури, която са преживели, господа като Тома Биков, Антон Тодоров, Спас Гърневски, Лъчезар Иванов, Яне Янев, Александър Симов…Това, че повечето от тях сега не одобряват действията на г-н президента ни, е само малка подробност от трасето на политическото изкачване.
И все пак, между политиката и правото трябва да има санитарен кордон.
В знаменитото си слово пред абсолвентите във Великотърновския университет покойният вече голям наш юрист Кристиян Таков казва, че в нашето време аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване.
В това негово слово след тъжната констатация се прокрадва и нотката оптимизъм, която ще цитирам: “Забязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее.“ Това е констатацията. Светлото е в призива му към абсолвентите е: “Не се гнусете да участвате в упралението. То е ваш дълг, необходима тегоба.“
Зареждане ...
