Новини от Пловдив Прес » Важно » Урок по политическа зоология: В очакване на хипопотам в мола
Важно Коментари Мнения Съботен цикъл

Урок по политическа зоология: В очакване на хипопотам в мола

В очакване на хипопотама.Колаж: ПловдивПрес
VisVitalis

Доайенът на пловдивските журналисти Георги ПЕТРОВ стартира авторска коментарна рубрика СЪБОТЕН ЦИКЪЛ в Plovdiv-press.bg. Всяка събота той ще прави разбор на събитията, заслужаващи вниманието на читателите. Днес Георги ПЕТРОВ изнася Урок по политическа зоология в контекста на медийния шум в държавата и отвъд нея от последните дни.

Георги Петров


Интересното през тази седмица беше, че най-читавите от т.нар. журналистическо войнство се надсмяха над себе си заради стигналия до истерия медиен интерес към голямата змия, решила да се разходи из залите, таваните и потайностите на мола.

Така де, новина си е. Човек сред големи змии из джунглите на Амазонка сме виждали по Нешанъл Джиографик, но голяма змия сред човеци, отдаващи се на терапевтичен шопинг, за първи път виждаме. Не само човекът си ухапа кучето, както е илюстрирана дефиницията за новина в професионалната ни христоматия, но дори и вече ухапаното куче било дало изявление, че е решено да съди човека за причинени му физически страдания и професионално унижение.

Но според слухове още се колебаело кучето – г-н Марин Марковски ли, или някой почти толкова кадърен, но малко по-евтин адвокат да наеме. Все пак за първи път му било.

Иронията и най-вече самоиронията е хубаво нещо в човешките ни взаимоотношения. Опитваме се, като се шегуваме със самите себе си, да се предпазваме от слабостите си, но може ли тя да ни спаси от природните и обществени изкривявания, натрупани през вековете от нашите човешки грешки?

Ние, човеците, защото се увеличаваме по брой страшно много и страшно бързо, превзехме местообиталищата на дивите животни. Като израз на гузна съвест или просто за забавление, сега се опитваме да накараме диви животни да живеят в наша човешка среда и по нашето, къде човешко, къде нечовешко, разбиране за съвместно съжителство.

Сериозните специалисти твърдят, че на животните им е противно, дори им е гнусно да живеят според нашите човешки прищевки и превземки. Но това не пречи много от псевдоприродолюбителите да обличат кученцата си в грейки и да обявяват домашните си хлебарки за декоративни.

И да решават, че триметрова змия се чувства комфортно в стъклен терариум.

Но терариумите отдавна вече ги има. Има вече дори и законови регулации за създаването и ползването им. Змиите, както и всички останали животни, са изгубили битката с цивилизацията. А ако отново погледнем на темата от медийната си гледна точка, можем да очакваме следващата, равностойна по професионално вълнение, случка да бъде хипопотам, избягал от затвора си в зоологическата градина и тръгнал да се разхожда между гримирани и парфюмирани дами и господа. И на слона и синия кит може да им дойде времето, но засега нека да е хипопотамът, за да има градация в очакванията ни.

Другото интересно в случая, който уж иронизираме, пък не можем да се откъснем от него, е че собственикът на питона е постъпил непрофесионално, когато е създал условия на голямата змия да избяга от терариума и е проявил особено старание и самоотверженост при издирването и залавянето й.

Трудовият георизъм обикновено идва да компенсира професионалната неподготвеност, се казваше някога в масово четения у нас съветски хумор.

Нека се върнем на неотшумяващото събтие на миналта седмица. Ако сте забелязали, почти безспорният министър с качества в днешното ни правителство г-н Томислав Дончев нарече възпалилият общественото ни внимание телефонен разговор на министър Банов израз на някакво мъжкарство.

Какво може да бъде най-елементарното тълкувание на това определение? Не сте длъжни да се съгласявате с моето. Г-н министърът Банов търси договореност с фирмата изпълнител, защото тя може да му е от полза. На него като министър и на държавния ни интерес при очакваните развития на обстоятелствата. Появиха се информации, че на фирмата изпълнител са изплатени още неизвършени дейности. Изплатени са, защото крайният срок е набилижил и парите, невложени в строителство, ще трябва да бъдат върнати на Европа.

За държавен служител, особено пък за министър, е самоубийствено да го признае публично, но при състоянието на нашето правораздаване е безсмислено държавата да съди фирма, с която е в делови взаимоотношения за неустойки. Фирмата може „да инвестира“ в насочването на съдебния процес в своя полза, почти неконтролируемо. Докато министърът, представляващ държавата, трябва да е или луд, или пиян, за да направи такова нещо.

Повече от сигурно е, че едно такова дело за неустойки ще продължи с години. Почти сигурно е, че ще го спечели фирмата, която може да си позволи най-квалифицираните, опитни и влиятелни защитници. Както е станало вече на първа инстация. И така държавата, не само, че няма да си получи неустойките, но ще трябва и да плати разноските по проточилото се дело.

Бликащите от политическите и медийните черно-бели коментари внушения са, че г-н министърът е предложил на фирмата начин тя да се спаси от неустойките, за да се облагодетелства лично той или пък издигналата го на високата позиция партия са възможни, но пък и много е вероятно те да са неоснователни.

Никак не е изключено да става дума за донатъкмяване на управлението, прието да се нарича между управниците мъжкарство. Където има дефицит на упрвленска квалификация или пък управлението страда поради несъгласуваност между ведомствата, или пък поради някакъв друг недоимък в сложната система на управлението, на ход идва т.нар. Мъжкарство. Това е куражът на длъжностното лице да понаруши изискванията на закона, но да свърши работата, която му е възложена. Примерно да спаси европейските пари и обектът да бъде завършен, макар и след срока и само що годе в приличен вид.

Още по-неприятни, да не кажем по-силната дума противни, са проявите на мъжкаство в политиката.

Тук то е повече решимост да погазиш морала, отколкото закона, за да изпълниш възложената ти задача. От хигиенни съображения няма да спомена името, но…

Лицето, което прочете от парламентарната трибуна Декларацията на управляващите в Деня на жертвите на комунизма е оставило литеатурни или псевдолитературни следи, от които и днес е видно, че в предишното политическо време се е възторгвало от същия този комунизъм.

Най-вероятно и тогава същото това лице е пренебрегвало нормите на морала, за да свърши работа. Става дума за работата, която само си е възложило да изпълни, за да бъде отличено от политическата конюнктура, за да бъде издигнато над обикновените.

Не е нужно да се заблуждаваме, такива универсални политически трудолюбци са нужни във всяко време на демагогията. Тя пък е основната съставка на всяка политика.

Не, че някога нефтът на Венецуела ще потече към нашата родина, но ако сме народ, а не това, което беше казал, че сме Дядо Славейков, ще потърсим отговорност и на президента, и на правителството.

Ние сме ги избрали, за да ни управлват мъдро и съгласувано, а не да ни излагат пред света. По-лошо от излагане е това, че президентът ни, не толкова подкрепя Мадуро, колкото настоява за ненамеса във вътрешните работи на Венецуела, а правителството твърдо застава зад лицето с не толкова изявени полови и политически изпъкналости, но посочено от САЩ и ЕС. Докато не постигнат компромиса между себе си, основополгащото нещо в управлението, те са длъжни да не обявяват позицията на държавата ни. И едната и другата страна не заслужава гласовете ни в следващи избори.

Да, но вместо това пак дойде ред на донатъкмяването. Излезе на екрана г-н Тома Биков и уж от свое име, но без отдавна вече да може да крие, че говори от името на владетеля, заяви, че г-н президентът ни от неподготвеност или от някаква своя обвързаност подкопава авторитета на държавата ни.

Дори и не заслужава да се спори, че това г-н Биков, не толкова го мисли искрено, колкото иска така да се схване от масата. Кое е това ли? Че държавата това е владетелят му!

И смешно и тъжно е, че пет века след Николо Макиавели някой се напъва да повтаря номерата му, но ето на случва се. Нали си спомняте, че Макиавели написва „Владетелят“ и го посвещава на властващия Лоренцо Медичи, когото Макиавели, на висша служба в предишното политическо време, е отричал, за да му покаже сега, че знае как се управлява и че заслужава той, новият владетел, отново да го назначи на висок пост в двора.

Известно е, че Николо Макиавели не успява да осъществи амбицията си, но оставя „Владетелят“ и си заслужава почестите като родоначалник на политологията. Г-н Биков е още млад и от него може да се очаква принос в демагогията.

Започнахме с животинките и стигнахме до вечния Макиевелизъм. Може и да не е случайно. Самият автор на „Владетелят“ е написал: “На владетеля е необходимо да владее добре похватите на звяра. Той трябва да вземе пример от лисицата и лъва, защото лъвът е беззащитен срещу примката, а лисицата е беззащитна срещу вълците.“

Така е казал класикът, а ние, хората на 21 век, ако не друго, поне си мислим, че имаме свободата да си подреждаме нашата си политическа фауна в предначертания от него преди 500 години пъзел. Както ни повеляват пристрастията и доколкото ни позволява умът.

И доколкото ще ни позволява, разбира се, т. нар. Закон за защита на личните данни. Който, очевидно, ще преодолее със старанията на политическите трудолюбци президентското вето и с усилията на правораздавателните тоги ще пази политическата далавера от свободното слово. Доколкото може да го има у нас. И докато очакваме хипопотам в мола.

Още статии от автора

Притеснително признавам, ще съчувствам на г-н Банов

Имитативно златни, имитативно модерни

Коментари

Коментари

VisVitalis
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Альоша или Левски на Бунарджика?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!