Новини Пловдив Прес » България » Политика » Дълбокото гърло в обувката на Мараджиев
Важно Коментари Мнения Политика Регион Стамболийски

Дълбокото гърло в обувката на Мараджиев

Георги Мараджиев
Георги Мараджиев
  • И не четете партийни и общински пропагандни вестници и брошури, водят до рязко затъпяване

Спас КУЗОВ, Plovdiv-press.bg

За широката публика „Дълбокото гърло“ е нискобюджно порно от 70-те. За хората, учили журналистика, това словосъчетание е сигнал за аферата Уотъргейт, превърнала се в символ на задкулисието и мръсните номера в политиката.

Зам.-директорът на ФБР Марк Фелт информирал журналистите от в. “Вашингтон пост“ Боб Удуърд и Карл Бърнстейн, че в кампанията за преизбиране на Никсън хора от Белия дом са шпионирали Демократическата партия в офисите й в комплекса Уотъргейт във Вашингтон. Двамата кръщават информатора си „Дълбокото гърло“ (ама че чувсто за хумор) и публикуват разследването на скандала през 1972 г., а две години по-късно Никсън подава оставка.  Преди да си отиде от този свят, самият Марк Фелт разкри, че той е информаторът, след като повече 30 лета това беше сред най-пазените тайни в САЩ.

Кой знае защо ми изникна тази история, когато и двете пиарки на все още новия областен лидер на ГЕРБ г-н Георги Мараджиев ни се обадиха, за да ни предупредят, че шефът им смята да ни съди. Затова, че сме изнесли нелицеприятни факти от едно обикновено събрание на партийната организация в Куклен.

Всъщност това не беше съвсем обикновено събрание, а сбирка, на която Мараджиев на два пъти погази принципите (поне на документи) на партията, която той ръководи в Пловдивско. Първо се появи и еднолично спусна ново ръководство на ГЕРБ в общината, а после „връчи“ партийните книжки на „зелената“ кметица Мария Белчева и почти целия й чиновнически апарат. Партийно номадство и всеядност е само част от същността на този „трансфер“.

Това нямаше как да не предизвика смут и възмущение у голяма част от редовите гербери, които ни сигнализираха какво става в читалището, включително с репортажни снимки и цял набор от реплики, част от които си спестихме от уважение към читателите. (Повече от ясно е защо тези хора се притесняват да излязат с имената си.)

В резултат вместо регулярното съобщение, изпратено от централата на ГЕРБ, пуснахме един обогатен текст, като включихме и част от въпросния преслист. С единствената цел да се доближим максимално до истината за случилото се на въпросното събрание.

Какво обаче беше изумлението ни в редакцията, когато получихме заплахите, че „Г-н Мараджиев е събрал четирима юристи“, за да умува как да заведе срещу ПловдивПрес съдебен иск.

И още: „Не сте взели другата гледна точка“. Как да не сме я взели, като половината от дописката е от въпросния преслист?!

Но в случая по-важно е друго. Откога у нас партйните водачи решиха, че да разкриеш вътрешнопартийни проблеми, е съставомерно? Това на обикновен език се нарича НАТИСК и СПЛАШВАНЕ. Пък нека премиерът Бойко Борисов да говори, че нямало цензура, каквото и да значи това.

Вероятно окрилен от успехите в партийното и общинското строителство, г-н Мараджиев се е помислил за недосегаем – дори когато върши големи щуротиии. И от силата на управленската си позиция се опитва да внуши, че сме излъгали, но фактите са други. Разпространен от пресцентъра му преслист всъщност може резонно да попадне в графата „фалшива новина“. Ако не беше толкова скучно списан, то спокойно можеше да носи рубрика „ГЕРБ в Куклен пее и танцува с радост за новото ръководство“, спуснато от Владетеля.

Бележка: По-опасни от фалшивите новини са фалшивите новини на властта.

Един съвет: Не четете партийните и общински вестници и бюлетини, те са по-опасни и от индийските сериали – водят до рязко оглупяване на народонаселението. Колко прав е бил Николо: „Лековерието е плод на невежеството, затова невежеството трябва да бъде насърчавано.“

Ако се абстрахираме от нервното събрание в Куклен, то досега Героги Мараджиев градеше образ на богат, влиятелен и популярен кмет, който дарява заплатата си за благотворителност. Но всички тези добродетели мигом отиват в канализацията, когато дойде моментът на самозабравата.

Обикновено самозабравянето иде тогава, когато личността поеме повече функции от собствения си капацитет. Това неминуемо води до късане на връзката с реалността, следва емоционален срив, гласи народната философия.

Преди повече от три години Мараджиев нахлу в местната власт с бляскавия си мерцедес и атрактивните си нововъведения. Накичи общинските сгради с табели „Няма „не знам“, „Няма „не мога“ и други мотивационни мантри, целящи да покажат нов стил на управление и респект у чиновническия апарат.

Като начало добре, коментираха хората, и зачакаха как бизнесменът Мараджиев ще приложи визионерските си умения в управлението на общината. Вместо обаче със задачи, които да покажат сериозни политики и намерения за развитие, той се захвана с кварталните градинки и усърдно рязане на ленти на всяка нова поставена тук-там плочка.

Не че грижата за кварталните градинки е лошо нещо, но това е сред задълженията на всяка управа, както е сред задълженията й да се грижи за чистотата, тротоарите, детските градини, пенсионерските клубове. Затова че кметът ходи на работа, не е нужно населението да му ръкопляска всяка сутрин, когато се появи в общината. За това е избран.

Населението не ръкопляска, но пък плеяда от угодливи медии сипят апломб за невижданите постижения на кмета. Когато близкото ти обкръжение не умее да те сваля на земята, нормално е да литнеш из облаците. А оттам трудно се вижда какво става долу.

Тези, които са долу и встрани от свитата на Мараджиев, виждат, че местната управа няма никакъв хоризонт за развитие на малката, но разположена на стратегическо място община. И че настоящият кмет не вижда по-далеч от емблемата на мерцедеса си и първата страница на общинския цветен вестник.

Впрочем грешим, веднъж кметът прояви визия и показа, че може да мисли делово и в перспектива, когато обяви плановете си да вземе под общинска опека двореца „Кричим“. Затова се опитахме да го подкрепим в инициативата. Дадохме му трибуна, описахме иначе добре пресметнатите планове за превръщане на царската рециденция в „перлата на региона“.

Но пък тогава се видя, че му липсва кураж да прокарва идеите си пред централната власт, защото само няколко месеца по-късно атрактивният комплекс, който можеше да се превърне в „златната кокошка“ на Стамболийски, бе предаден от правителството за стопанисване на …Горското в Благоевград. Нерде Ямбол-нерде Стамбол.

Когато си на такъв пост би трябвало отвреме-навреме да показваш характер, и то пред „началниците“ по веригата. След странното решение на кабинета не последва дори вопъл от страна на кмета Мараджиев.

Същото е и отношението му към най-големия длъжник пред населението на Стамболийски – целулозния завод, който периодично бълва пушеци и смрад из града и региона. Чудно е как „Кметът на годината“ досега нито веднъж не е изразил публично недоволство от фирма „Монди“, нито е поискал достойна компенсация за десетилетията вреди, нанасяни от индустриалния гигант върху здравето на хората. За сравнение КЦМ също нанася щети в района на Куклен, но отношенията са отрегулирани – новият площад е платен с годишната субсидия от комбината. Повтаряме „годишна субсидия“, данък вредни, дето се казва, плаща КЦМ на Куклен.

А къде е „вредният данък“ на „Монди“ в хазната на Стамболийски? По тази тема Мараджиев всеки ден трябва надава вой до небесата, ако го е грижа за децата на общината. Но отново срещаме крещящото мълчание на кмета и екипа му, удобно приспан в комфорта на собственото си самохвалство в няколко странички във Фейсбук.

Политиката на фойерверките и салонните тоалети вече дава резултат. В Куклен структурата на ГЕРБ е разцепена и обогатена с цяла кохорта „партийни номади“, начело с кметицата Мария Белчева.

От няколко месеца Георги Мараджиев е областен лидер на ГЕРБ и амбициозно обяви пред партийния началник Цветан Цветанов, че ще се бори за 9 кметски места в Пловдивско. Но вместо да заложи на дълги позиции, той бързо влезе в остра конфронтация с партийните структури.

Привикнал с платената журналистическа любов и безкритичното отношение в близкото си обкръжение, Мараджиев остана изненадан, че не може да решава проблемите с тропане по масата и ултиматуми на четири очи. Защото едно е да се караш на общинския чиновник от позицията на De Principatibus, друго е да размахваш пръст на партийния актив. Изобщо партийното строителство е тънка работа и не е за хора с изострено чувство за собствена непогрешимост и липса на демократична култура. Острата реакция на Мараджиев относно скандала в Куклен е опасен симптом – тотално бъркане на Европейския със Съветския съюз, но някой трябва да му припомни думите на Солженицин: Господа, аз идвам от едно място, където не се прави разлика между Добро и Зло.

Коментари

Коментари

VisVitalis
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Парк или Ритейл парк да има върху 20 дка в Западен зад новата църква?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!