За интелигентния бизнес и трудовите навици у младите (говори доц. Никола Добрев, КЦМ )

Основателят на КЦМ доц. Никола Добрев направи впечатляващо изказване по време на срещата За Бизнеса на Пловдив, организирана миналия ден от Тракия икономическа зона и от Limacon.

Пловдив е индустриалното сърце на България, това е безспорен факт. От години Пловдивският регион върви в една посока и тя е да стане център на една интелигентна икономика. Не просто високотехнологична, а интелигентна икономика, която включва в себе си високи технологии, умно управление, култура. Това е голям успех за нашия регион.

За високите технологии

Аз винаги съм се изненадвал от това, че и образовани хора под „високи технологии“, разбират това да работиш с компютър и да създаваш някакъв програмен продукт. Но в края на краищата в основата на икономиката стои друго – реалните продукти като метали, текстил, храна. Те трябва да се изработят и високите технологии помагат.

Изхождайки от позицията на нашия отрасъл, който вече успешно надграждаме повече от 25 години, ние прилагаме високите технологии като започваме от камъка, от него произвеждаме метал с шест деветки чистота, за да може да се приложи в компютъра като чип и след това да се завърне като софтуерен продукт.

Всичко това е един сериозен процес, затова смятам, че високите технологии не са само компютрите. Затова винаги се радвам, когато един програмен продукт намери своето приложение във фундаменталните процеси. Световвната индустрия се развива точно в тази посока,

Пловдив също върви в тази посока. Затова говорим не просто за високотехнологична индустрия, а за интелигентна индустрия.

И пак подчертавам, че и в най-високотехнологичния процес, най-важният фактор е човекът. Ако човекът не го измисли и не го управлява, сам по себе си и най-умният продукт не представлява нищо.

За бизнеса и администрацията

Бизнесът няма подкрепа от администрацията. Много от решенията, разрешенията, дейностите, които зависят от чиновниците, се бавят с месеци, години. А в това време конкуренцията не чака и два дни. От това страда бизнесът – бавни административни решения. Често тези решения зависят от чиновник, който по технически интелект и на малкото кутре не може да се върже на един наш инженер. Но в същото време този анонимен администратор властва над бизнеса, над идеите за инвестиции в един много важен момент от развитието.

За бизнеса, младите и трудовите навици

Друг важен момент е нашето отношение към младите попълнения в производството. На всеки млад човек, който дойде при нас от училище или от студентската скамейка, ние обясняваме, че статусът му във фирмата ще се изгражда като къща – етаж по етаж. Не може като дойде и за започне от покрива и да стига върховете. Първо трябва да се изгради основата.

Друго, което не успяхве досега да овладеем досега – младите хора трудно свикват на трудов режим. Да стане сутрин и да дойде на работа. Да се труди 4 часа, обяд и още 4 часа. Ние като мениджъри трябва да работим много, за да изградим у тях тези трудови навици.

Друго – младите са отвикнали от работното облекло. При нас управляваме сложни технически процеси, примерно една пещ, която развива температура до 1300 градуса, се ръководи от компютърния пулт, но в някои ситуаци и се налага нещата да се оправят ръчно. Затова обличаме хората в едни много хубави, но специални дрехи. Разбира се на такива работни места не може с Шанел и Армани. Приемаме на работа едно момче и му показваме специалните дрехи – тежки, малко космонавтски, а той като ги видя: Не, аз с такова нещо няма да работя?! Как, ти няма на среща да ходиш с тази дреха, ще работиш!

Трябва повече да се работи с психиката на тези млади хора. Да знаят, че като хора на техниката, на интелекта, да заобичат фирмата, в която работят, да знаят, че като понатрупат няколко години стаж, тогава и заплатата ще расте и статуса им във фирмата, и социалният пакет ще расте.

Затова сега го отчитаме като пропуск, който трябва да преодоляваме – повече работа за трудова адаптация.