Георги ПЕТРОВ
Много се притесни нашата общественост напоследък. Страшна хала се била задала срещу нас. Французите се готвили да изменят някакъв свой закон и според проекта за изменение на този закон децата вече нямало да имат майка и баща, а родител 1 и родител 2.
У нас това беше възприето като – изконният ни морал гори, ставайте на люта битка, джендърите настъпват, ще опорочат децата ни. Защото и родител 1, и родител 2 ще могат да бъдат от един пол. Легализират извратености и ги изпращат да разбиват нашата, запазила високите си достойнства, нравственост.
Веднага беше намерена и подходящата илюстрация, която да засили опасенията. Медиите биха тревога – джендъри са нападнали детска градина в Бургас. Разлютен наш съгражданин написа в мрежата, че ако такива гадове се появят в детската градина на неговото дете, това ще е последното им появяване на този свят.
Да, но се появи и кореспондентката на БТВ от Париж Десислава Минчева и каза бликаща от енергия и неовладян оптимизъм, и то от студиотото на тази телевизия в София, че французите се притеснявали от това родител 1 и родител 2, но не защото това е джендър машинация, а защото не е ясно как ще бъде определяно кой е родител 1 и кой родител 2, и дали това подреждане не дискриминира единият от родителите. Иначе еднополовите бракове те си ги били узаконили още през 2013 година.
Пазил ме Господ, да си помислите, че благоговея пред въпросния френски закон, но това си е тяхна – френска работа. Те си създават законите, те да си ги изпълняват. Нашите закони – нашите… Как се казваха онези, дето почти никой (само 8 % им вярват) у нас не им вярва? А, законодатели. Та, нашите законодатели коват нашите закони, хубави или лоши. И ако се научим да ги спазваме тези закони, така стриктно, както французите ги спазват, много е възможно и на нашата улица да поизгрее малко слънце.
Тогава защо един френски проектозакон, който според кореспондетката на БТВ най-вероятно няма да стане закон, разбуни духовете у нас. Защото в него има пикантерия. Напомня а така уплашилата ни Истанбулска конвенция. Която изтълкувахме като нашествие на содомити. Такива сме, така я прочетохме. Нито сме по-горни, нито сме по-долни от французите. Имаме си право на свое виждане за живота, но да се върнем на сегашните си разсъждения. Прочел си съобщението за него в мрежата, чул си по телевизора и можеш да минеш за духовит в кафенето. Отваряш вратата му и питаш населилото го вече постоянно присъствие – дойдоха ли вече обратните и при нас?
И започва едно истерично надприказване на тази тема. Защото всички са гледали по телевизора първоизточника на надприказването, но всеки си мисли, че само той е научил новината или пък, че само той е разбрал тази новина в дълбочина. Приказване, надприказване, с часове, като се повтаря все едно и също нещо.
Ха, познайте сега кой има полза от тази врява в медийното и общественото пространство?Момент само, спомнете си, ако обичате и онзи герой от „Чичовци“ на Иван Вазов, който обича да повтаря скоропоговорката си: “Земята храни дъба. Дъбът храни желъда. Желъдът храни свинята. Свинята храни нас. Ние храним агарянеца. Той пък ще нахрани червеите.“
Пикантериите са нужни, за да привличат медиите колкото може повече читатели, слушатели и зрители. За да може да продават реклами на колкото може по-широка публика. Защото медиите се издържат от рекламата, хубаво – лошо, това е положението.
Търговията храни рекламата. Рекламата храни медиите. Медиите хранят измислячите на пикантерии, за да им донасят публика, на която да продават реклами, за да ги има, за да се издържат. А пък лавините от реками хранят опростачването ни, а то пък храни възможностите на рекламните манипулатори да си играят с нас като с дресирани маймуни. И в крайна сметка, ние маймуните крайни потребители, храним всички по тази верига, като хем потребяваме рекламираните стоки и услуги, хем често плащаме за рекламите повече, отколкото за производството на тези стоки и услуги.
Така е било и така ще бъде. Една турска поговорка твърди, че „Гемия без въжа и търговия без лъжа, няма.“ Трябва да е измислена тази поговорка в далечното време, когато нещата са се назовавали с истинските им имена.
Не, че тревогата на родителите и от истинските, и от измислените опасности за децата им от настъплението на необичайните за нас призиви за толерантност към сексуално различните, е неоснователна, но дали истеризирането на проблема би довел до неговото решаване или дори ограничаване?
И призивите за толерантност, не са нечия приумица или празна измилица. Родени са от житейска необходимост. Сексуално различните ги е имало и ще ги има. За тях се говори още във Вехтия завет, а и в по-ранни източници. А истинският руски княз, роден в България, обиколил света и останал искрен българофил, княз Никита Лобанов Ростовски често повтаря, че думата във френския език, с която се назовава изпълняващия мъжката роля в мъжката гей двойка, е занесена във Франция още в онези векове от българите богомили. Да се вдига паническа тревога в 21 век, за нещо познато на човечеството още от зарите на цивилизацията, не може да не е спекулативно.
Не може да не ви е направило впечатление и това, че през изтичащите вече първи две десетилетия на 21 век страшно избуя като индустрия порнографията. И чрез новите технологии тя стана част от ежедневието на децата ни още от най-ранната им възраст. Тя може, а най-вероятно и го прави, да деформира възприятията им за света и междучовешките отношения, много по-опасно изкривено, отколкото това могат да направят усилията на джендър активистите. Които от друга страна си имат и извънредно мощен свой порно еквивалент.
Само не казвайте, че това не ви е известно, защото никога не сте надниквали в порносайт. Порното е като грипните вируси, не чакат ти да ги търсиш, сами си идват при тебе и те разоляват.
И при всичко това възниква въпросът, защо няма обществени движения срещу порнографията, увреждаща или поне застрашаваща и физическото и психическото здраве на подрастващите? Мене ако питате, защото порнографията е най-мощният рекламоносител. Освен, че е суперпечеливша индустрия.
От всичко, което съм чел и слушал по темата, най-нормалният начин да предпазиш детенцето си от опасността да започне да гледа на мечтите си за успехи в живота през призмата на порнографската напаст, е като се опиташ още от най-ранната му подходяща възраст, да му обясниш, че това го има, но то не е нормалното. Нормалното е нещото, в резултат на което той ли тя са се родили и ще се раждат в бъдеще милиони като тях. И защо това, порнографското, го има, трябва да се опитва човек да обяснява на детето си.
Трудно е да се пребориш с индустрията на печалбата, но никой не ти дава право да се отказваш да опитваш, защото никой не може да те замени в това ти човешко задължение. Най-малкото медиите и държавата! А то не е и само това.
Трудна ще ти е задачата, млади родителю, ако детенцето ти се е родило с отворени очички и още от съвсем малко иска да разбере какво причинява всичко случващо се. Представи си, че то е спряло детското си внимание на медийните съобщения, че във Варна група лекари са трупали мръсни пари, като са произвеждали срещу обилно заплащане мними инвалиди. Които пък , здрави-прави, изсмукват социалните фондове и по този начин лишават истински нуждаещите се инвалди от обществена подкрепа. И те попита защо го правят? Как ще му обясниш, че човешката алчност не може да бъде озаптена дори и от най-хуманното образование и от практикуването на най-хуманната професия.
Ако пък детенцето ти с отворени очички е прочело, че американски учени са установили експериментало, че препечената филийка хляб е по-вредна за човешкото здраве от най-мръсния въздух на най-натовареното с автомобилно движение кръстовище в най-големия град и те попита вярно ли е това, какво ще му отговориш? Отговори му на моя отговорност, че това е измислена тревога, предназначена да поддържа страховете на хората, на които искаш да продадеш реклама.
Едва ли е наистина възможно, но ако случайно детенцето ти те попита и защо българската опозиция напусна парламента, твърдо му кажи, че за малките деца е изключително вредно да пият, да пушат и да гледат телевизионни предавания от парламента. Това със сигурност силно уврежда детските организми.
Иначе, между нас казано, не случайно народът ни е създал поговорката „Сърдит просяк – празна му торбата“. Защо я цитирам ли? Защото по същество тези, които се наричат народни представители, също като някогашните просяци, вървят от къща на къща, от човек на човек, сега вече не пеш и с торба на рамо, а с помощта на новите технологии и просят доверие. С което да ни представляват във властта официално! Те по същество просят, за да си пълнят торбата, но сега, май дяволът ги накарал да се правят на сърдити. Все едно е на нас или на друата половина от просяците се сърдят, за да вдигат предизборна врява в общественото пространство, сърдитият просяк винаги си остава с празна торба.
Още от СЪБОТЕН ЦИКЪЛ
Съботен цикъл: Бай Шефкет от настоящето и високотехнологичната вещица от миналото
Имитативно златни, имитативно модерни
Урок по политическа зоология: В очакване на хипопотам в мола
Притеснително признавам, ще съчувствам на г-н Банов
Зареждане ...
