Днес православната църква чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Той е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25 март.
Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата.
За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.
Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае за бъдещия си партньор.
В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“, „плашат“ овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата.
На обредната трапеза присъстват риба (изпечена или сварена), шарена пита, лучник.
Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
Зареждане ...
