Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Не забравяй! Три поколения пловдивчани водят битка за спасяването на Стария град
Важно Градът Култура Не забравяй Пловдив 2019

Не забравяй! Три поколения пловдивчани водят битка за спасяването на Стария град

Така изглеждал Пловдив през август 1875 г.
  • 50 години след Освобождението управниците проумели, че пловдивското трихълмие е едно национално богатство

Владимир БАЛЧЕВ, Не забравяй, Пловдив!

Потоците от туристи по улиците на Стария град днес са обичайна гледка. Отчетите показват как с всяка изминала година броят на посетителите непрекъснато се увеличава. Хиляди фотоапарати, кинокамери и мобилни телефони запечатват красивите кътчета по Трихълмието. Снимки за спомен, които след това се разнасят по всички краища на света.

Да! Днес говорим за гордост, радваме се, че има какво да покажем. Само че по стар обичай пак забравяме нещо.

Ние забравяме, но историята не забравя. Тя напомня, че днес Старият град можеше да го няма, че шепа ентусиасти воюват години наред, за да спасят забележителните сгради по Трихълмието.

Историята припомня и тъжния факт, че на управниците са нужни цели 50 години, за да проумеят очевадната истина – Старият град е едно национално богатство, което трябва да се съхрани за идващите поколения.

Преди това смятали старите къщи за ненужни съборетини, които трябва да се изгребат и на тяхно място да се изградят хигиенични здания. През 1925 г. съборили всички къщи по живописната ул. „Константин Стоилов“ от Джумая джамия до Тунела.

През лятото на 1929 г. цар Борис III подписал указ за отчуждаване на 24 възрожденски постройки западно от храма „Св. Константин и Елена“. На тяхно място трябвало да се изгради Учителски институт с прогимназия

Една трета от тези оцелели на магия сгради днес са признати за паметници на културата. Няколко години по-късно били разчистени 10 декара по върховете на Таксим тепе и Джамбаз тепе, за да се построи днешната сграда на АМТИИ. Тонове бетон затиснали развалините на старинните постройки, за които разказват европейските пътеписи от XVI и XVII в.

Промяната настъпва с назначаването на Божидар Здравков за кмет на Пловдив. По негово време е приет правилник за строителството в Старият град, започва да се говори за реставрация, обмислят се варианти за спасяване на значими архитектурни ансамбли. Благодарение на Здравков оцелява къщата на Куюмджиоглу (сградата на сегашния Етнографски музей) и в нея се урежда Пловдивския общински музей. Според плановете на тютюнотърговеца Антонио Коларо, точно до старата крепостна порта Хисар Капия трябвало да се построи голяма тютюнева фабрика.

Историята припомня и делото на архитект Христо Пеев, спасителят на Стария град. Благодарение на него започват първите реставрации. Без подготвени специалисти, без качествени строителни материали, без достатъчно средства. Води се истинска надпревара с времето. Бакаловата къща е спасена буквално преди да рухне окончателно. Къщата Ламартин е подпряна с греди в последния момент. Когато започва реставрацията на къща „Стамболян“, северната част на сградата вече е пропаднала. В същото състояние е и къща „Георгиади“.

През 1969 г. е завършено възстановяването на къща „Недкович“, с което се отваря поредната нова страница от историята на Стария град – създава се Управление „Старинен Пловдив“, което трябва да координира всички дейности върху територията на резервата. Новата структура е настанена в жилищната пристройка към къща „Недкович“. Неин първи директор е Атанас Кръстев, известен още като Начо Културата.

Това става на 1 април 1969 г., т.е. точно преди 50 години.

Точно 20 години по-рано е започнала първата реставрация в резервата, водена от архитект Христо Пеев. За тези 20 години били възстановени знаковите архитектурни ансамбли, реставрирани или укрепени най-застрашените сгради.

Не забравяй, Пловдив!

Архитект Христо Пеев, спасителят на Стария град.
Атанас Кръстев, първият директор на Управление „Старинен Пловдив”, 1969 г.
Застрашената от саморазрушаване къща на Ламартин, през 1953 г. е подпряна с греди, за да не падне.

Така изглеждала къща „Георгиади” преди началото на реставрацията през 1957 г.
Кметът на Париж Рене Фуке пред сградата на Пловдивската община, преди да поеме заедно с кмета Божидар Здравков към Трихълмието, 1933 г.
Сградата на Втора девическа гимназия (днес на АМТИИ), заради която са разрушени няколко знакови възрожденски къщи.
Според указа на българския цар от 1929 г. цялата северна част на ул. „Кирил Нектариев” трябвало да бъде разрушена, заедно с галерията на Златю Бояджиев, Музейната аптека „Хипократ”, Скобелевата къща, Мевлевихането и сградите при храм „Св. Константин и Елена”.

Не забравай, Пловдив!

Не забравяй! Пловдив стана духовната столица на България, още докато беше в Румелия

Не забравяй, Пловдив! Кой е бележитият пловдивчанин Вълко Шопов и защо Алеко го хвали

Не забравяй, Пловдив! Ура за ген. Столипин, крещели пловдивчани на 3 март

Не забравяй, Пловдив! Пепиниерата и Княжеската градина

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще отидете ли на море в Гърция?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...