Quantcast
Новини Пловдив » Градът » Не забравяй, Пловдив! От забележителностите на Данов хълм остана само Часовниковата кула
Важно Градът Култура Митовете на Пловдив Не забравяй Общество Община

Не забравяй, Пловдив! От забележителностите на Данов хълм остана само Часовниковата кула

sahattepe7, plovdiv-press.bg

Владимир БАЛЧЕВ стартира в Plovdiv-press.bg авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която ще разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки.


За тепетата на Пловдив са запазени много предания и легенди. Върху античните монети са гравирани изображения на храмове по върховете на хълмовете и внушителни статуи на Херакъл и Аполон. Само за Данов хълм, известен още като Сахат тепе, няма нищо. Като забележителност се сочи единствено старата часовникова кула, строена някъде към края на XV и началото на XVI в., първите сведения за която са от началото на XVII в. Описвайки Пловдив през 1665 г., пътешественикът Паул Тафернер недоумява как може да има такова нещо „в тази обширна варварска държава”. Защото по това време и в Европа било събитие да се види подобен механичен часовник.

Трябва да се уточни, че това не е първият градски часовник на Пловдив. Такъв е имало още през 161 г. от новата ера. През 1924 г. било направено неочаквано откритие. Когато известният аптекар Нешо Чипев започнал да гради ново здание на ул. „Княз Александър I” (точно до паметника на Мильо), работниците попаднали на големи мраморни блокове с изящни орнаменти. Оказало се, че на това място е бил главният вход на античния стадион. Няколко метра по-нагоре се показали основите на красиво мраморно здание. Постройката била кръгла и заобиколена от стройни колони. Докато работниците разчиствали старините, попаднали на буен извор с кристално чиста питейна вода. Пръв започнал проучването на находката историкът Козмас Миртилос Апостолидис, който отсякъл – тук е бил най-старият обществен часовник на града. Механизмите му се движели от водата на извора, а комплексът се допълвал от слънчев часовник.

Разгадал тайната на съоръжението, Апостолидис стигнал до извода, че Сахат тепе е получило името си още преди повече от 1800 години. Тепето било известно като Хълм на часовника, а когато османлиите превзели Пловдив, просто превели названието на собствения си език.

Друга забележителност на Данов хълм в античността било крепостното отбранително съоръжение при върха над днешната телевизионна кула. Изобразено е на монета от времето на император Марк Аврелий (161 – 180 г.). Тук завършвала външната крепостна стена. На монетата се виждат три кръгли кули. Оттук крепостната стена се спускала на югоизток и завършвала точно пред Римския стадион, където са и последните стъпки на акведукта, по който градът се снабдявал с вода от Родопите. На стотина метра от кулите имало изцяло запазена сграда от късната античност, която през XVIII – ХIХ в. се използвала за съхраняване на взривни материали. Наричали я барутхане.

Забележителност от по-късно време е конакът на Марко бей, който се намирал на юг от къщата с кариатидите, непокътната и днес на ул. „Христо Г. Данов”. Там по времето на Източна Румелия се намирала Дирекцията на просвещението, а в началото на ХХ в. се помещавала Търговска гимназия „Евлогий Георгиев”. През 1902 г. под южния склон на Данов хълм била изграден домът на Гимнастическо дружество „Тракийски юнак”, който известно време бил своеобразен културен център на Пловдив.

През 1933 г. е построен бюфетът на Данов хълм. От него останаха само въздишките, защото го събориха през 1967 г., уж за да се построи нещо невиждано и нечувано. И наистина проектите за нов ресторант нито се виждат, нито се чува нещо за тях.

Оттук-нататък започва разказът за разрушението. Най-ранните сведения са за началото на ХIХ в., когато са разбити за строителен материал разклоненията на хълма, едното от които достигало чак до фонтана пред общината. Друго разклонение имало пред сградата на сегашния район Централен. През 1882 г. то е използвано като подиум за оркестър. Тук военната музика свирела за посетителите на Дондуковата градина (сегашния парк при Природонаучния музей).

В началото на ХХ в. започнало настъплението на каменните кариери, които нанесли сериозни поражения на Сахат тепе. Къртело се навсякъде – и в подножията, и по склоновете, и кажи-речи до върха на скалите.

През 1909 г. алчен предприемач наредил на работниците да сложат динамит, вместо барут. Камъни от по няколко килограма паднали чак при днешния фонтан на площад „Ст. Стамболов”. Вдигнали се протести, но взривовете не спирали. Едва през 1930 г. общината решила да превърне Дановия хълм в парк.

Оформянето на парка обаче станало начало на нови безумия. Най-напред била разрушена античната сграда, която служела за съхранение на барута. След това били разчистени останките от крепостните кули. Поводът е публикация във в. „Борба” от 4 септември 1930 г. Анонимен гражданин се оплаква, че „човек дори ще си строши краката в зъберите на разрушената крепост на върха”. През 40-те години на миналия век е разрушен конакът на Марко бей.

Друга забележителност на Данов хълм, която рядко се споменава, е тютюневата фабрика на Димитър Ставридис. Тя е изградена още през 90-те години на ХIХ в. Впоследствие Димитър Ставридис работи в съдружие с Димитър Мардас. След смъртта на Ставридис през 1901 г. неговата половина и самата фирма „Орел“ се купува от Карло Вакаро. В края на 1916 г. предприятието било закупено от тютюнотърговеца Петър Дяков, който получил възможност да разполага с най-доброто, което може да се намери в България по това време. Натрупал самочувствие, Петър Дяков погледнал и към столицата. В този момент дошла катастрофата – загубил всичко за една нощ. Събитието е описано от пловдивския вестник „Юг“ в броя от 8 февруари 1922 г.

Новинарите пишат, че след пожара сградата представлявала печална гледка. Повече от 200 работници се изкачили на Сахаттепе, спирали потресени пред днешната галерия „Дяков“. Изгорял всичкият тютюн, унищожени били машините и помещенията. Щетите били за колосалната по онова време сума от 10 милиона лева.

Журналистите намекват, че пожарът не бил случаен, тъй като предната нощ изгоряла Търговско-индустриалната банка, без в нея да е влизал човек повече от 30 часа.

Уж започнахме да говорим за зебележителностите на хълма, а се получи списък на разрушението. Защото забележителни неща са тези неща, които можеш да видиш с очите си и да ги пипнеш с ръцете си. Другото е думи и въздишки…

Не забравяй, Пловдив!

Останки от крепостна кула при върха на Данов хълм, към 1880 г. Народна библиотека „Кирил и Методий” – София.

 

Поглед към Данов хълм (Сахат тепе). Долу е турският чифлик, в който към края на ХIХ в. е настанена Пловдивската пожарна команда. Вижда се и пътят, който пресичал тепето и отвеждал към Джумаята. Пощенска картичка.
Покривът на барутхането. Под земята е постройка от късната античност, където се съхраняват взривните материали в Пловдив, 1875 г.

 

Конакът на Марко бей, в който е настанена Търговската гимназия „Евлогий Георгиев. Пощенска картичка от 1903 г.

Снимка на книгоиздателя Христо Г. Данов с граждани и ученици от Клисура пред скалите на Данов хълм, 1905 г. По повод на юбилея тепето получава името Данов хълм. Държавен архив – Пловдив.

В средата горе е фабриката на Ставридис по времето когато неин собственик е Петър Дяков. Държавен архив – Пловдив.

Горе е опожарената фабрика на Петър Дяков. Пощенска картичка от 1922 г.

Часовниковата кула на Сахат тепе и голите скали на хълма. Върху монета от времето на император Марк Аврелий там е обозначено наличието на гора. Пощенска картичка от 1911 г.
Спомен за бюфета на Сахат тепе, построен през 1933 г.

Не забравяй, Пловдив!

Не забравяй! Три поколения пловдивчани водят битка за спасяването на Стария град

Не забравяй! Пловдив стана духовната столица на България, още докато беше в Румелия

Не забравяй, Пловдив! Кой е бележитият пловдивчанин Вълко Шопов и защо Алеко го хвали

Не забравяй, Пловдив! Пепиниерата и Княжеската градина

Не забравяй, Пловдив! Ура за ген. Столипин, крещели пловдивчани на 3 март

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...