Новини Пловдив Прес » Важно » Красимир Кумчев: За час сланата ни „изяде“ 400 хил. лева и 70% от черешите
Агро Бизнес Важно Интервю Мнения

Красимир Кумчев: За час сланата ни „изяде“ 400 хил. лева и 70% от черешите

Красимир Кумчев
  • Сега напролет се молим само на Господ да ни пази от измръзване, а лете от градушките
  • Селското стопанство в Европейския съюз е пред катастрофа, едва 6% са фермерите под 35 години
  • Само държавна Земеделска застрахователна компания може да спаси сектора от природните катаклизми
  • Бъдещето оръжие на света ще са храната и водата. Който ги владее, той ще е силен

Красимир Кумчев е сред най-големите агробизнесмени у нас. Обработва над 700 дка земи в района на пловдивското село Трилистник и в Гелеменово край Пазарджик, от които 450 трайни и 250 зеленчукови култури.

Кумчев е агроном с дългогодишен стаж в управлението на аграрни стопанства. Той е сред най-търсените консултанти за отглеждане на овощни култури и е безспорен специалист по ябълките. Автор е на много иновации в земеделието и на редица нормативни документи, които регулират сектора. Негова запазена марка са рисуваните от слънце ябълки. Носител е на приза „Фермер на Тракия“. Роден е през 1955 г. в село Искра, Пловдивско.

Преди дни Красимир Кумчев показа страховити снимки от черешовите градини, където слана попари голяма част от тазгодишната реколта. Какви са загубите и кой защитава фермерите от природните катаклизми, какво е бъдещето на аграрния сектур у нас?Кумчев отговаря пред ПловдивПрес.

Интервю на Спас КУЗОВ


– Г-н Кумчев, бихте тревога, че сланата попари черешите. Какви са пораженията?

– Топлата зима провокира костилковите овошки да се развият по-рано тази година във фаза бял бутон и цъфтеж, а точно тази фаза е най-уязвима на осланяване. Температурата на 29 март към 4-5 часа сутринта падна до минус 4 градуса и въпреки че имаме система за надкоронно дъждуване, много от цветовете измръзнаха. За да е по-разбираемо, ще обясня, че тази система образува лед, който като обвивка трябва да предпази плода, както снежната пелена пази житните от измръзване.

– Няма ли други начини за предпазване?

– Някои колеги пробват препарати, които би трябвало да подобрят студоустойчивостта на културите, но и при тях ефектът е почти нулев. Говорих със земеделския производител Иван Романов от Раковски, не са му помогнали. По първоначална оценка щетите ни са около 70%. Повече от седмица всяка сутрин температурите падаха под нулата и щетите растат. Не са така фатално ниски както на 29 март, но търпим загуби на цветовете.

– Не си ли застраховате реколтата?

– При всички бизнеси в България има няколко общовалидни проблема – липса на квалифицирана работна ръка, труден достъп до финансов ресурс. В агробизнеса обаче има още един фактор, наречен „Природа“, а върху природата ние, хората, няма как да въздействаме. От 7-8 години водя битка в тази посока, дори съм автор на наредба и схема за държавна помощ при застраховане. За съжаление застрахователните компании налагат правила, които вредят на земеделците. Примерно застраховка срещу слана може да се направи само за периода след 20 април. Но в България сланите падат до 25-и, най-късно до 1 май. Реално плащаме за щета срещу осланяване за седмица, най-много 10 дни. В последните години обаче се наблюдават климатични промени в Европа и тези срокове трябва да бъдат коригирани. Застрахователите обаче са консервативни системи, при тях правилата са замръзнали на Втората световна война и не желаят да се съобразят с новите реалности. А именно промените в климата. Моята лична битка в тази насока предвижда две стъпки: Първата е да се запази сегашната ситуация, който желае, да се застрахова от 20 април. Втората стъпка обаче е по-важната – да обхване времето от 1 до 20 април, когато растежът е във фаза „цветен бутон“ и начало на масов цъфтеж на костилковите, както е тази година. Няма да крия, че при тази стъпка рискът за застрахователите е по-голям, затова и премията ще е по-висока. Измислил съм обаче как да стане това и да е приемливо и за двете страни. Застрахователите да съберат данни от всички метеорологични служби в страната и да отчетат честотата на осланяването по региони. И на тази база да си направят съответния анализ и да кажат примерно: Утрояваме премията. Ние сега плащаме 30 лева на декар, ако изберете опцията от 1 април, то премията скача на 90 лева. Всеки фермер ще има право да избира как иска да се застрахова. Предлагаме го напълно добронамерено. Но застрахователите са консервативни и не желаят засега въобще да разговарят по тази тема.

– Тоест сега от 1 до 20 април разчитате единствено на Господ и природата да са милостиви?

– Абсолютно. Онзи ден, след мое участие в национална тв, отправиха запитване до земеделското министерство как да се реши този проблем с липсата на застраховката. Отговорът беше нещо от рода на „Оправяйте се сами“. Тоест от министерството са отговорили, че не могат да се месят в делата на частни дружества.

Този отговор ме провокира да подхвана нова битка.

Предлагам да се създаде Земеделска застрахователна компания със 100% държавно участие. Има аналог в подобни начинания и това е Българската банка за развитие,

чиято цел е да подпомага малкия и средния бизнес.

– Как виждате реализирането на тази идея?

– Целта на Земеделската застрахователна компания (ЗЗК) ще е да подсигурява спокойствието на земеделските производители. Има много варианти как да се структурира, включително и на кооперативен принцип, като земеделците плащат някакъв членски внос. Но най-важното е държавата да приеме идеята и да покаже, че подкрепя нас, фермерите, които произвеждаме храната на България. След като същата тази държава ни обяснява, че не може да се меси в делата на частни застрахователи, редно е да се съгласи да създаде ЗЗК. Ето аз, фермерът Красимир Кумчев предлагам създаване на тази компания със сто процента държавно участие.

Без да се хваля, смятам, че това е една великолепна идея, и се надявам управляващите да я разберат. Готов съм да помагам как да стане това.

Тогава ще стане интересно, защото всички застрахователни компании имат отдели за селскостопанско застраховане, а при появата на новия играч на пазара те ще бъдат принудени да се съобразят с новите моменти, като промяна на климата и адаптиране към новите модели на застраховане. Ако не се съобразят, тези отдели ще им носят само загуби.

Другият важен момент в бъдещата работа на ЗЗК е проблемът с градушките. Сега абсолютно всички застрахователни компании отчитат количествени щети. Примерно минава градушка, те идват да оценят щетите и почват да броят колко плодове има на дървото и колко са на земята. Но тези, които са на дървото също са наранени, от тях не става нищо. Те ни пращат да ги продаваме за преработка, но това е възможно само ако са узрели. А често градушката удря още зелените плодове, които нямат нито необходимото количество захар, нито нищо. Ако плодът е дребен и зелен, кой ще го купи?

Но дори и да го предадем за преработка, то разликата в цената, примерно на ябълките, които са за прясна консумация, и тези за консервната промишленост е 10 пъти.

Тоест ние търпим огромни загуби, но това не се отчита от застрахователните компании. Те твърдят, че застраховат само икономически щети. Добре, да продадеш продукцията си на десет пъти по ниска цена не е ли икономическа щета? Колко пъти съм ги викал: Елате, аз ще ви събера очуканата от градушка продукция, а вия си е продайте, да видим кокло ще спечелите. Но не идват. Така че, за мен идеята за Земеделска застрахователна компания би решила тотално проблемите на фермерите у нас.

– По света има ли налог за такава държавна застрахователна компания?

 – Аз познавам добре американската застрахователна система. Бях в Калифорния, гледах, изчетох куп документи и мисля, че я разбирам, затова я приветствам. Там няма субсидии както е в Европа. Там се застрахова доход. Примерно аз си застраховам дохода на фермата за 1 млн. лева. За да докажа това, аз трябва да представя данъчни декларации поне 5 години назад, от които поне една година доходът ми да е бил 1 млн. лева. С това се постига двоен ефект – първо, застраховаш си доходите, и второ, ликвидира се сивият сектор, защото всички доходи излизат на светло. Застрахователната премия за земеделците в САЩ върви в рамките на 10%. Ако искам застраховка 1 млн. долара, трябва да платя 100 хил.

– И къде е държавата в случая?

 – Оттук насетне става интересно. От тези 100 хил. долара премия държавата поема 60%. Фермерът вади 40 хиляди, а държавата – 60 хиляди. Така изцяло отпада системата за субсидии. Накрая на годината, ако си застраховал за 1 млн., а си достигнал доходи 850 хиляди, то остатъка от 150 хил. ти ги изплаща застрахователят. При тази система всеки е заинтересован да си осветли доходите и да се застрахова. Освен това всеки е заинтересован да покаже колкото може повече доходи, за да сключи застраховка за по-голяма сума. Системата стимулира активните хора. Като се завърти колелото, там губи само този, който не се застрахова. Правя уточнението, че застраховката е по желание. Държавата ти дава право на избор – или застраховаш, или не застраховаш, но нямаш гаранции никакви. А ние тук нямаме избор и са ни оставили сега да се молим само на Господ.

 – Сега, като Господ не беше благосклонен, какви щети понесохте от сланата?

 – Общо от тук и от стопанството ни в Гелеменово, Пазарджишко, щетите ги изчислявам на около 400 хил. лева. Ако си представим тази сума под формата на къщи на село, които струват около 15 хил. лева. Разделяме 400 хил. на 15 хил. и се получава 26,6. Представете си да мине буря през едно малко градче като Перущица и да събори 26-27 къщи. Тогава ще се струпат десетки медии, ще има и международен тв обмен за огромните щети. Докато при нас тези щети някак си остават невидими за обществото. Вместо това отсега някои „доброжелатели“ почнаха да коментират „фермерите вече ни подготвят за по-високите цени“. Боже мой, на нас сърцата ни са свити от това, което ни връхлетя, дни и нощи не спим и въобще не ни е до това, което ще се случи след два-три месеца, защото реколтата вече е отишла. Няколко души вече ме питат ще се вдигат ли цените на черешите, аз отказвам да говоря за това, защото моите череши 70% ги „изяде“ сланата. Като човек, който вече над 40 години се занимава със земеделие, искам да кажа, че каквато и цена да сложиш, тя не може да компенсира загубите от нисък добив. Но хора, които не разбират бранша, сега само това им е в главата. Те няма как да ни разберат как сме стояли до 5 часа сутринта, как сме гледали термометъра всяка минута, какво ни е свивало фермерските души.

 – Как сте с кадрите, има ли работници?

 – Сезонният характер на работата ни създава доста трудности. Когато сме извън сезона, има колкото искаш, но зададе ли се кампания, ние, фермерите, започваме да се надцакваме кой да даде повече, за да докара хора на полето. Страшна работа става.

 – Атрактивно ли е земеделието за младите хора? Ето, вие сте го превърнали в пример за успешен семеен бизнес?

 – Не е атрактивно и това е голям проблем не само за България, а и за целия Европейски съюз. И това е, защото хората нямат стимул да се върнат и да работят на село.

Чудя се, Господ ни е дал плодородна земя и слънце – уникални природни дадености, което никъде другаде по света ги няма. Най-важното за развитие на земеделието го имаме. Другото важно условие са технологиите. Тях обаче човек може да си ги набави, да си ги купи. Но няма как да внесеш плодоронда земя и слънце в Норвегия. Затова продължавам да се чудя на българските политици, че не искат да разберат – най-голямото ни богатство е плодородната земя. Секторът се срива с бързи темпове, вече 85% от продовете и зеленчуците ни са внос. Това е все едно в Иран или Кувейт 85 на сто от вътрешното им потребление на горива да е внос. Това е абсурд, до който достигнахме от сбърканата аграрна политика на Европейския съюз и още по-сбърканата у нас. Според данни на Евростат едва 6% от фермерите в ЕС са на възраст до 35 години. Това е катастрофа. Това означава, че след време няма кой да произвежда храната ни, защото фермерите застаряват. Разни модни бизнеси минават и заминават, но всички се храним и винаги, докато има живи хора, те ще ядат. Но ще има ли кой да произвежда храната? Парадокс е – младите нямат интерес към този сектор, и те нямат интерес, защото няма условия. Земеделието е специфичен занаят, учи се с натрупване. Ето аз от три години съм възложил управлението на нашето стопанство на синовете ми. Това вече е устойчиво развитие, а не някой случайно се захванал, една лоша година и го събаря, защото не знае какво да прави.

 – Има ли рецепта за връщане на хората към селото? Процесът като че ли е необратим.

 – Аз и за този проблем съм предложил решение. От десетина години го говоря. Няма български гражданин, който да няма имот на село. Отишъл е преди години в града, но вече не успява да се реализира добре. По-добре е да се върне на село и да започне дребно земеделие, с което да се прехранва, а ако остане част от продукцията да я продава. За това не са нужни кой знае колко инвестиции. Земята я имаш, къщата я имаш, трябва само да се захванеш с работа. Но и за тази работа държавата трябва да помисли как да привлече вниманието на хората – накакви стимули, програми, за да стане аткрактивно и това да се превърне в тенденция. Но както вече казах, политиката на ЕС и България по отношение на сектора е тотално сгрешена. Пресен пример – тази година в българското земеделие ще се влеят 3 млрд. лева. Това е огромен паричен ресурс, който отива у шепа хора. Ако тези хора, които биха се върнали на село, за да произвеждат храна, знаеха, че ще получат някакви стимули, то те щяха трайно да заложат на земеделието. Но когато парите са само за малцина избраници, то няма как това да стане. И не е само това, а вече утвърдени фермери, натрупали история в бранша, които са вече 15-20 години в агробизнеса вече мислят да изкореняват дръвчета и да се насочват към други дейности, които ще им носят по-сигурна и бърза печалба.

Абсурдното е, че в световен мащаб нуждата от храна расте главоломно и това няма как да не се отрази и у нас. Когато обаче настъпи този момент, ние няма да сме подготвени, защото няма да има мотивирани фермери. Моят приятел академик Атанас Атанасов казва, че бъдещето оръжие на света ще са храната и водата. Който ги владее, той ще е силен.

Красимир Кумчев в открития си офис в овошните градини до Трилистник
Черешите цъфтят, но 70% от плодчетата са почернели
Черничкото в средата на цветчето няма да се превърне в череша.
Кумчев и синовете му гледат около 250 дка зеленчукови култури.

Още по темата

Фермерът Красимир Кумчев с гневен коментар, след като слана попари овошките

Коментари

Коментари

VisVitalis
Хотел-ресторант Одеон VisVitalis

Категории

Харесайте ни в Facebook

Facebook Pagelike Widget

Времето

Анкети

Парк или Ритейл парк да има върху 20 дка в Западен зад новата църква?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...
Close
error: Правата запазени!