Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът, известен като Лазаровден, се отбелязва винаги в съботата на шестата седмица от Великия пост осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 28 април) и с него започва подготовката за Страстната седмица. Денят е наричан още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Месията възкресил покойника. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи и станало причина те да повярват в Месията.
Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.
На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.