Quantcast
Новини Пловдив » Важно » К2 – смъртоносният красавец в короната на 8-хилядниците
Важно Маршрути Посоки

К2 – смъртоносният красавец в короната на 8-хилядниците

k2-bulgari, sandu-beshev, plovdiv-press.bg
Българи на К2
  • 8611 м – втори по височина в света и най-труден от 14-те надоблачни гиганта

 

Доц. Сандю БЕШЕВ, летописецът на българския алпинизъм, наскоро издаде книгата си „България на грачка от Хималйската корона“.  Безспорният изследовател на алпинизма у нас и по света, започва поредица в Plovdiv-press.bg, в която ще разкаже на най-високите върхове в света.


На 31 юли 2014 г. Боян Петров изкачи втория по височина, но най-труден от всичките 14 осемхилядници К2 (8611 м), където развява българското знаме. Това бе 12-тия осемхилядник, на който стъпва български крак, и за да събере пълната колекция на 14-те надоблачни гиганта на България й оставаше само един – Шиша Пангма (8027 м).
Успехът на Боян е изключителен, дори смело бих казал – уникален, и той бе оценен по достойнство както от специалистите, така и от любителите на планината и алпинизма. Повлияни от общото опиянение, мнозина автори, а те не бяха никак малко, отбелязаха К2 като хималайски връх. А всъщност К-2, който е втори по височина в света, е първенец на втората по височина планинска система Каракорум, която пък е най-младата планинска система на планетата. Образувана по време на голяма катастрофа, станала преди 65 милиона години. Поради това планината все още не е дооформила своите върхове – една от причините поради което те са все още под влияние на природните сили.

K2 е работно обозначение на върха, дадено му още през 1856 г., при което К означава, че върхът се намира в планинската система Каракорум, а 2 означава, че е измерен втори поред от безименните върхове, които току-що е открила експедицията на англичанина Монтгомери

Може би поради факта, че върхът се оказва втори по височина, това название, става толкова популярно, че засенчва дори местното му име Чогори, което на езика на племето балти означава голяма планина. В страните, говорещи английски език, върхът е популярен и като „Кей-ту“, а китайското му име е Когир.
К-2 се извисява в планинската група Балторо в Каракорум. В непосредствена близост до него са и останалите 3 осемхилядника на Каракорум – Хидън пик (8068 м), познат още като Гашербрум I и Скрития връх, тъй като от далече не се вижда, Броуд пик (8047 м) и Гашербрум II (8035 м). Разположен в централната част на Каракорум, К2 се явява най-далеч на северозапад от останалите осемхилядници на планетата и на близо 1500 км от океана, поради което влиянието на мусоните тук е значително по-слабо. Това обаче не означава, че пътят към върха е по-лек. Точно обратното. Метеорологичната обстановка в района е изключително сложна – бързи и неочаквани промени, ураганни ветрове и обилни снеговалежи. На К2 не само метеорологичните условия са сложни. Елегантната фигура на върха изправя като преграда пред алпинистите не само скални, но и снежно-ледени препятствия, които не рядко са били непреодолими и за най-дръзновените алпинисти.

Върхът представлява една съвършена пирамида, каквато всяко дете рисува във въображението си за понятието връх. Четири стръмни ребра – североизточно, югоизточно, южно и северо-западно, се спускат почти отвесно, за да затворят помежду си страховитите му стени – северна, източна, югоизточна и югозападна.

Когато през 1966 г. най-авторитетното алпийско списание – „Алпинизмус“, помоли най-известните капацитети в областта на алпинизма, географията, топографията и журналистите, пишещи по въпросите на планините и алпинизма, да назоват най-красивия връх на света с почти еднакъв брой точки, в кратката поредица се наредиха – К2 за Каракорум, Невадо Алпамайо за Андите, Матерхорн за Алпите, Фиц Рой за Патагония, Ама Даблам за Хималаитте.

Пръв от своите достойни съперници осемхилядниците, К-2 приема предизвикателството на дръзновените алпинисти и още през 1892 г. англичанинът Уйлям- Мартин Конуей, заедно с още 5-ма смелчаци спира в подножието му, за да изследва възможностите за успех. После още 6 експедиции – 3 американски, 2 италиански и 1 международна, отстъпват пред гордата пирамида на върха.

Италианците са водеща сила в алпинизма, но по стечение на обстоятелствата французите ги изпревариха с Анапурна (1950 г.), англичаните с Еверест (1953 г.), а германците и австрийците – с Нанга Парбат. На италианците остана възможността да спечелят срещу най-красивия и трудeн осемхилядник К2. Към голямата цел проф. Ардито Дезио повежда 11 от най-добрите алпинисти, с които в момента разполага Италия, и след 70 дни (от които 40 в бушуваща снежна буря) на 31 юли 1954 г. Акиле Компаньоне и Лино Лачедели са на върха. Ръководителят на експедицията обаче не бърза да назове имената на покорителите. „Успехът е дело на всички – ще напише по-късно проф. Дезио – и не е справедливо да се кичат със слава само двамата алпинисти, които са довършили делото на другарите си.“ Участникът в експедицията Чирило Флориани пък добавя: „Ако всеки италианец знаеше истинската история на нашата борба, никога не би пожелал да узнае имената на двамата, които изкачиха върха.“

Двадесет и три години след това никой не прави опит за изкачването на върха. Предългото му спокойствие нарушават японците, които през 1977 г. отново достигат връхната му точка.

В следващите години присъствието на най-силните алпинисти в света става все по-често, но до успех се добират твърде малко алпинисти и нито един шерп, което красноречиво говори за ролята на шерпите в глемите експедиции.

Към настоящия момент само К2 не се е предал на алпинистите при зимни условия. Последният неуспешен опит, от полска група, в която участва и украинецът Денис Уробко, се отказа от понататашни опити. Урубко дълго размишлява в подножието на върха и решава „ще се върне обратно и то сам”. Ще направи още един опит. Да ама не и той също завършва без успех. Отчаяните им опити бяха направени в сезон 2016-2017 г.
Първото дамско изкачване на най-трудния от осемхилядните върхове е направено на 23 юни 1986 г. от полякинята Ванда Руткевич, а час по-късно до върха достига и французойката Лилиан Барар. На слизане от върха обаче тя и съпругът й Морис Барар изчезват безследно. Това и още

редица трагични случаи поставят К-2 на второ място по смъртност след Анапурна и това провокира Райнхолд Меснер да заяви: „На К2 всеки четвърти алпинист намира смъртта си.”

На българските алпинисти К2 не е непознат, защото след Лхоце (1981 г.) и Еверест (1984 г.) върхът стана наша цел. Изпратената разузнавателна група от двама алпинисти обаче донесе реалността – нито организационно, нито финансово българските алпинисти са готови за този толкова именит връх. За да не останат напразни усилията на организаторите (БФА) и алпинистите целта бе насочена към Анапурна – есента на 1989 година, която завърши с изкачването на върха от 3-ма души, но и с 2 жертви.

Дванадесет години след това българските алпинисти отново насочиха усилията си към К2. Държавата обаче вече не финансираше такива прояви и усилията на БАК си останаха само с разузнавателната експедиция „Броуд пик – 2001“ и частичният успех на този „нисък“ осемхилядник.

Най-сериозният опит за изкачването на К-2 през 2005 г.направиха четирима смелчаци – Дойчин Боянов, Боян Петров (с перущински корен), Иван Темелков и д-р Любомир Младенов. Изключително сложните атмосферни условия обаче допуснаха Дойчин и Боян само до 8150 метра и утехата, че през 2005 г. от всичките алпинисти, тръгнали в битка за върха само те двамата излязоха над 8-те хиляди метра. Пет години по-късно българският маратонец Петър Унджиев, афиширал се като алпинист, направи отчаян опит за изкачването на К2, но опитът му завърши само до 6200 метра и то трагично.

Годините вървят, много наши алпинисти постигнаха значителни успехи в различни планини на света на други високи и трудни върхове. Един алпинист обаче не спира да сънува и мечтае за най-трудния връх, за К2. И това е зоологът от Природонаучния музей Боян Петров. Точно когато бе готов за поредната битка нещастен случай по улиците на София обаче отложи тръгването му. При пътно транспортен инцидент той чупи крак. Боян преглътва фаталната случка, слагат му пирон в счупения крак, но въпреки това той не сваля от плановете си голямата си мечта. Тренира упорито. Готви се всестранно. Към заболяването му от диабет преди години идва и това.

Боян не се предава. За 2014 година той планува смела и много трудна задача. Ще изкачи този връх, който години не му дава покой. Кангчендзьонга и Броуд пик ще използва за аклиматизация и ако успее ще запише нова страница в историята на българския алпинизъм. Стартът е повече от успешен. Третият по височина и втори по трудност от 14-те гиганти Кангчендзьонга е превзет. Изкачен е дванадесетия български осемхилядник. Малка почивка. Завръщане у дома. И отново далеч на изток. Броуд пик е съсед на К-2, а Боян има да си разчиства сметките с този връх. След Кангчендзьонга успява и на Броуд. За К2 Боян остава сам. Не, трудно е да се каже сам, защото Боян вече е име в световния алпинизъм. Всеки би желал за партньор алпинист като него и в оставащите още само няколко дни в компанията на четирима поляци и един италианец на 28 юли започва атаката на К2. Тя ще се осъществи в алпийски стил – без предварително изградени междинни лагери, без допълнителен кислород и придружаващ го шерп. За 12 часа стегнатият екип достига лагер II (6700 м). Тук някой от шерпите, меко казано, си присвоява ледокопа на Боян. Ами сега? „Обиколих палатките и намерих един „музеен експонат“ (ледокоп). Взех го назаем“- с усмивка казва после Боян. Със стар, тежък и неудобен ледокоп и обикновена колоездачна каска с дупки той тръгва нагоре. Чуства се отлично.

Движението му спори и въпреки, че тръгва с няколко часа по-късно от поляците в района на „Гърлото на бутилката” Боян ги настига и излиза напред, за да достигне първи върха и то точно на 31 юли или 60 години от онази знаменателна дата, когато на върха стъпват първите алпинисти – италианците Акиле Компаньони и Лино Лачидели

В този ден италианците празнуват 60-годишен юбилей, а ние записваме нова страница в историята на българския алпинизъм. Изкачен е най-трудният осемхилядник и от български алпинист. Осъществено от Боян е трето изкачване на осемхиляден връх в една календарна година и то за по-малко от 100 дни. Хет-трик и в алпинизма, а не само във футбола. Боян се завърна не като герой, а направо герой. Та колко са алпинистите направили „хет-трик“. Не, не съм пристрастен към успеха на алпиниста, спелеолога, зоолога и научния работник към БАН, но плакета, който той получи тогава от временния министър на спорта ми се струва твърде малък за това, което той направи.

 

Хеттрик и в алпинизма

Боян Петров е първият българин с хеттрик в алпинизма
Боян Петров е първият българин с хеттрик в алпинизма

От 1982 г. това понятие започва да се среща и в алпинизма и най-вече в хималаизма, което означава, че даден алпинист е изкачил 3 върха с височина над осемте хиляди метра в една година. Тогава алпинист № 1 на всички времена Райнхолд Меснер изкачва три осемхилядника – вр. Кангчендзьонга (8586 м), на 6 май, Гашербрум ІІ (8035 м), на 24 юли и Броуд пик (8047 м), на 2 август. Година по-късно двама швейцарски алпинисти Марсел Рюди и Ерар Лоретан повтарят успеха на Меснер като изкачват трите „ниски осемхилядника“ на Каракорум – на 15, 23 и 30 юни, или само за 15 дни те стъпват на Гашербрум ІІ, Хидън пик и Броуд пик.

Рюди отива още по-далеч като в началото на пролетния сезон на 1984 г. се изкачва на още два осемхилядника – на 3 април стъпва на Нанга Парбат (8125 м), а на 30 април на Манаслу (8163 м), или в разстояние само на 12 месеца изкачва 5 осемхилядника… От 22 до 24 октомври Лоретан пък прибавя трите върха на Анапурна като прави траверс – Главен, Централен и Източен. Отличният полски алпинист Йежи Кукучка не остава по назад, защото на 21 януари 1985 г. прави първо зимно изкачване на вр. Дхуалагири (8167 м), на 15 февруари осъществява първо зимно и на вр. Чо Ойю (8201 м), а на 13 юли изкачва и вр. Нанга Парбат (8125 м).

И ето, че тази година до подобен успех стигна и български алпинист и това е 41-годишният зоолог, пещерняк и алпинист Боян Петров. Ето и неговите върхове – 22 май Кангчендзьонга (8586 м), първо българско, 23 юли Броуд пик (8047 м) и на 31 юли точно в деня на 60-годишния юбилей от първото изкачване на К2 (8611 м), първо българско. Така Боян сведе българските осемхилядници на 13 или, за да се увенчае и България с пълната колекция на 14-те най-високи върхове на планетата ни остават още само един – Шиша Пангма (8027м).

Когато те поздрави Меснер

След успеха на Боян поздравления към него отправиха много знаменитости в алпинизма. Естествено най-напред поставяме видеопоздравлението на легендата в алпинизма Райнхолд Меснер, който пръв от всички алпинисти събра пълната колекция на 14-те наоблачни гиганта. „Вероятно това е най-голямото постижение на българския алпинизъм“, се казва в посланието на великия алпинист. Специални поздравления към българина отправя и журналиста от италианския вестник „Газета де ло спорт“ Сандро Фелини, човекът, който преди години доведе световноизвестния алпинист Райнхолд Меснер в България. Към поздравленията се присъединява и най-добрият алпинист в момента на Италия Симоне Моро, който специално споменава изкачването на вр. Кангчендзьонга, считаки го дори за по-труден и от К2. „Познавам много добре и трите върха и затова си давам сметка за високата стойност на това, което направи българският алпинист Боян Петров“.

Още по темата

Джомолунгма – Богиня, майка на земята, Еверест (поредица на доц. Сандю Бешев)

Пловдивчанката Петя Колчева е сред българите, качили покрива на света

Тайните на 8-хилядниците – поредица на доц. Сандю Бешев

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Категории

Времето

До кога ще изкара новият кабинет?

Покажи резултатите

Начална дата: 17.12.2021 @ 10:52 | Крайна дата: 17.01.2022 @ 12:00

Зареждане ... Зареждане ...