Публикуваме отново интервюто, което Чико даде пред ПловдивПрес преди малко повече от година – на 19 март 2018 г. В него най-голямата легенда на Ботив Пд и на българския футбол разказа неизвестни досега моменти от живота и кариерата си. И призна, че няма пари да издаде автобиографията си, което беше сред последните му желания приживе.
Поклон пред Големия футболист!
Динко Дерменджиев е легенда №1 в богатата история на Ботев. Чико има рекордните 447 мача с екипа на „канарчетата“, вкарал е 193 гола, а с националната фланелка е участвал на 3 Мондиала – в Чили, Англия и Мексико. Треньорската му кариера също е впечатляваща – бил е наставник на Ботев, Локо, Левски, Шумен и още куп тимове. Под негово ръководство Ботев вдига Купата на България през 1981 година. За него все още агитката на „жълто-черните“ пее песни, когато се появи на улицата трудно преминава над 100 метра, без да бъде спрян за автограф или раздумка от фен. Дерменджиев следи изкъсо представянето на Ботев, често посещава и тренировките на тима. В час е с всичко случващо се на Коматево, а мнението му винаги е интересно. Ето защо Plovdiv-Press покани Чико за интервю, а той прие да гостува в нашия офис.
Г-н Дерменджиев, на 76 години сте, а рядко пропускате мач, а и пътувате до Коматево за тренировки на Ботев. Откъде намирате сили?
– Футболът ми е в кръвта. Това е начинът ми на живот. Всичко е футбол. Имаше един хубав български филм с актьора Иван Иванов – „Всичко е любов“. При мен всичко е футбол. Така че не ми тежи, а напротив, аз без футбол не мога.
– Какво Ви е мнението за състоянието на „канарчетата“?
– В последните 1-2 години, откакто Николай Киров пое Ботев, виждам подобрение. Имам надежда, че старата слава ще се върне. Сигурно думите ми са малко силни, но аз наистина ги мисля.
– Защо в Коматево отчетливо се забелязва отлив на публика?
– Нормално е. На хората им е трудно чисто времево да ходят до Коматево, да търсят места за паркиране и т.н. Да не говорим, че този квартал не е домът на Ботев, всички знаем, че стадион „Христо Ботев“ е нашият дом.
– Кой от настоящите играчи Ви право най-добро впечатление и обратното – кой не става за Ботев?
– В момента отборът е балансиран. Играта ми харесва. Тошко Неделев е талантлив, има развитие, макар че не е постоянен. Има няколко поста, които издишат. Много от играчите правят неразчетени грешки и елементарни неща не им се отдават. Днешният футбол обаче е доминиран от парите. Така че е в реда на нещата в Ботев да има проблеми на някои постове.
– Търсят ли Ви за съвети?
– С Николай Киров поддържам контакти. Още преди спечелването на Купата и Суперкупата имах среща с играчите в залата за пресконференции. Беше интересно и вълнуващо и за тях и за мен. Прожектира се филм с мои мачове в национала. Подарих на футболистите сувенири, раздадох автографи. Капитанът Лъчезар Балтанов, след това е споделил с момчетата, че аз нямам стигане. По мое мнение близкото бъдеще на Ботев е добро, защото играчите милеят за клуба, виждам го в очите им.
– Полуфиналните битки със Славия за Купата бяха преместени за месец Април. Какви са шансовете на Ботев, в проценти да се класира на втори пореден финал?
– Ще бъде интригувашо. Леко предимство е за Славия, че е домакин във втория мач. „Белите“ винаги са труден противник за нас, но все пак мисля, че Ботев ще продължи към финала. Просто имаме повече футболни аргументи, а и Славия показва, че не се намира в оптимално състояние.
– Има ли нещо в богатата Ви кариера, за което да съжалявате?
– Съжалявам само за това, че не вкарах над 200 гола в А група. Преосмисляйки нещата – можех да отбележа поне още 100-ина попадения. Колкото съм вкартал, двойно повече съм пропуснал от удоби ситуации. По онова време обаче не се мислеше за рекорди, за цифри.
– Истина ли е, че докато сте бил активен футболист сте спазвали железен режим и чак след това сте запалили първата си цигара и отпили първа чашка?
– Когато бях на 19 години ме взеха в националния отбор, което си беше голям успех – все пак малко преди това играех като вратар. В моята кариера не съм копирал никого. Аз изградих железен режим и го спазвах. След важна победа ходихме да се черпим, но аз не пиех за разлика от мои колеги. Сашо Костов и Христо Илиев-Патрата – те си попийваха. Една вечер те ме напиха в Пловдив в Народния театър – беше ми за сефте. Поръчахме си жабешки бутчета и ги поливахме с червено вино. След няколко часа не можех да стана от стола. Истината е, че докато бях активен футболист спазвах режим и не съм си позволявал волности. Около 50-ата ми година почнах да пуша и да пийвам. Чак тогава открих тези неща.
– Какво се случва с автобиографията Ви, която от няколко години се пише, но все още не е издадена?
– Тя всъщност е готова. Причината да не е издадена е само финансова. Иска ми се на моя рожден ден на 2 юни да е на пазара, но ще видим. Петър Анастасов я подготви и редактира. Илюстрирана е с много снимков материал, което оскъпява книгата. За 2500 бройки, искат по 10 лева. Сами си правете сметката. Дано се намерят по-богати хора или фенове и да спомогнат автобиографията ми да бъде издадена.
– Не е тайна, че не се долюбвате с легендата на другия пловдивски гранд Локомотив – Христо Бонев. Бихте ли седнали с него един до друг да гледате градско дерби?
– Не е вярно, че не се долюбваме. Уважаваме се, чуваме се по телефона, макар рядко. Най-близък съм с друга „черно-бяла“ легенда – Гочо Василев, а от по-младите с Чушката, който ми беше помощник, когато бях треньор на Локомотив.
– Вярно, че имаше и такъв период – какво си спомняте от него?
– Спасих Локомотив от изпадане. Станах треньор, защото ме покани покойният вече Николай Попов – Мартеницата. Но след като ги оставих в групата – не се разбрахме по финансоиви въпроси и се наложи да напусна Лаута. Още повече, че по това време местните избори в Пловдив спечели Спас Гърневски. Той е от Локо и Левски. Искаше начело на Локомотив да бъде локомотивец.
– Били сте треньор и на Левски…
– Същото беше и в Левски с Лафчис – за дузина мачове нямах загуба, а само 1-2 равни. Поисках му 2 милиона лева или 80 000 долара за 3 години договор. Това бе онова време си беше революция, дотогава треньорите работиха за доста малко пари.
– Как прекарвате свободното си време?
– Миналата година на рождения ми ден играх партия шах с най-талантливата ни млада шахматистка. Направихме 2 партии – едно реми и една загуба. Почти всеки ден играя шах, това ми е любимо занимание. С приятели се събираме в градската градина и си приказваме. В един клуб за бридж „Берьозка“ се събираме и играем.
– Какво се случва с вашите синове, единият дори игра за Ботев…
– Големият – Цветозар е от 15 г. в САЩ. Връщал се е в България само 1 път през този период. Внукът ми е на 17 години – той по-често идва у нас. Другият ми син – Димитър е интелектуалец. Работи в компютърна фирма, завършил е история и география.
– След 3 месеца предстои Мондиал в Русия. Какво очаквате да се случи по терените в Русия?
– Играл съм на световно ниво и знам, че винаги изниква моментът, в който изненадващо някой тим изпъква. Може би Египет с Мохамед Салах ще стигне доста напред. Очаквам доста изненади, но лошото е отсъствието на Италия. Белгия има състав, който е възможно да триумфира. Надявам се, че те ще са отборът, който ще стигне до последния мач. Имат наистина отлични футболисти, които играят заедно от няколко години – време е за сторят нещо голямо.