Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Реализмът ни отдавна вече не е социалистически, но си е реализъм
Важно Мнения Съботен цикъл

Реализмът ни отдавна вече не е социалистически, но си е реализъм

Идеологическата подготовка днес куца, това е реализмът
  • Или как се хвали властта с достъпни за нея средства в днешен вариант

 

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Наскоро в едно свое интервю големият ни музикант, джазмен със световна известност, Милчо Левиев цитира също големият ни музикант Любомир Пипков. Който в годините, когато творчеството, в това число и в областта на музиката, е трябвало да бъде строго подчинено на властващата идеология, е споделял с колегите си: “Открих, г-да другари, дефиницията на социалистическия реализъм. Това е възхвала на властта с достъпни за нея средства.“

Дали това е така и сега за музиката и другите изящни изкуства на други е съдено да кажат. Но, че в областта на медиите основният начин за съществуване е „възхвала на властта с достъпни за нея средства“, е трудно оспоримо. Колкото и властите, и централаната и местната, да се оплакват, че вместо да разказват за успехите й, те ги критикуват. От сутрин до вечер! Горките те, на какво викат критика!

Властта по времето на социалистическия реализъм държеше здраво и тоягата и моркова в отношенията си и с журналистиката, и с хората на литературата и изкуството. Нещо повече, привилегироваше изобилно един определен по нейни критерии ограничен елит от тези т.нар. творци. Който елит по партийна повеля стискаше в железния си идеологически юмрук изявите на колегите си.

Сега нещата не стоят така, но това не прави „възхвалата на властта с достъпни за нея средства“ ненужна отживелица. Напротив! Само че сега медиите се навеждат на властите по още по-тежка принуда – за да съществуват.

И ако имат някакви основания жалбите на властите, че добрите им дела, постигнати с „къртовския“ им труд, не намират в медиите възхвалата, която им се иска, то тези основания се основават единствено на огромните усилия на некадърния да постигне нещо, което кадърният постига с лекота. Медиите не ги хвалят с търсения от тях апломб, не защото не искат, а защото съвсем ще станат за смях сред публиката си.

На мухата й се иска да бъде представяна като слон и не се интересува на какви резили би се изложил наемащият се да я представи така хиперболично. Никой не може да ви задължи да се съгласявате с тези разсъждения, но можете да се радвате на свободата такива да бъдат публично изразявани. По времето на социалстическия реализъм не можеше. Не са минали съвсем напразно последните 30 години. Само че, за добро или за лошо, сега нито държавата, нито общината хранят официално и законно медиите, което донякъде обяснява сизифовите им старания да уголемяват мухата.

Радост велика настана под тепетата. Пловдив се събужда като футболен град, какъвто беше някога. Двата ни най-големи футболни клуба са на финал за Купата на България, а Пловдив няма подходящ стадион за такъв финал. И скоро няма да има.

Да говорим за футболен град без модерен садион е все едно да говорим за море без вода. Не е съвсем тъпо това сравнение, в бившия Съветски съюз има таково море, което е вече се е превърнало в отровна пустиня – Аралско море.

Как да хвалиш местната власт за постигнатото от нея в областта на младежките дейности и спортното строителство, колкото и екзистенциално необходимо за медиите да ти е това? Иначе, честита радост на феновете на Локо!

Хилядолетният ни, ама красив та красив в нашите хвалби, град е редовен участник в челото на класациите за градове с най-мръсен въздух. Най-познатият ни начин да се борим със замръсяването на въздуха беше ползването на електрически градски транспорт. В нашия град той тихомълком изчезна отдавна. Хвалим местната власт, че сполучливо даде градския транспорт в частни ръце, а обичащите красивия ни град частни превозвачи закупиха модерни нови автобуси.

И снабдиха тези автобуси с модрени устройства за електронно таксуване. Само че тези устройства от години излъчват един и същи електронен сигнал: “Устройството не работи.“ Защо не работи? Електронното устройство мълчи. Шефовете на превозваческите фирми мълчат. Общинската администрация мълчи. И медиите чинопочитателно мълчат, след като в началото съобщаваха за намеренията да се въведе система за електронно управление на градския транспорт с пърхащи заглавия.

Сякаш сме се договорили всички да мълчим за тази, изпаднала в тежка летаргия система за електронно управление на градския транспрот. Това мълчание е “възхвала на властта с достъпни за нея средства“, ако искате се съгласявайте с мен.

А властта, която и да е тя, никога не се задоволява с постигнатото в областта на собствената си защита от критиките и най-вече от обективните и основателни критики. С измислените е по-лесно да се справиш. По тази причина властниците от време оно казват, че обективните критики са измислени. Или, че не са обективни, защото са политически мотивирани. Даже за тях измислени и политически мотивирани е едно и също нещо. Само че в повечето случаи далаверата цъфва в най-голямата си грозота, точно когато далавераджиите са най-сигурни, че номерът им е минал успешно.

И медиините разкрития (на чужда и на българска с финансиране от дарния медия) за имотните далавери на първите хора в управляващата партия бяха политически мотивирани в първите оправдания на политическите далавераджии. Да, но да оспориш фактите се иска много повече акъл от този, с който чрез позицията си във властта си отхапал от бюджета, осигуряващ социалните функции на държавата, здравето и образованието на българите.

Но не се хабете да ги съжалявате тези. Те сега власт нямат, но пък имат имоти. Е, можеше още нещичко да прибавят към имането си, но нали всяко начало има край. Или както казва Ерих Кестнер: “Всяко начало има край, само саламът има два края.“ Но тя май за управляващите е табу, защото г-н Борсов има кръвно и не яде колбаси. Каза го по повод на суджук гейт. И в обкръжението му цитирането на Кестнер не ще да е в рамките на добрия тон.

А г-н Искрен Веселинов, депутат от ВМРО, подготвял закон, който да предвижда затвор за политици, които клеветят или обиждат свой политически опонент. Стана ми мъчно за медиите.

Политиците се изобличават един друг за скверните си дела (за положителни не им остава време) в медиите. Колкото е трудно на юристите да дефинират точно що е то клевета и обида, толкова е трудно на журналистите, да се предпазят от гадния навик на политиците да прехвърлят вината за непремерените си приказки на отразяващите ги в медиите.

Да дам пример. В кръчмата един редовен пияница казва на друг редовен пияница – абе, тия пак щели да вдигат цените на ракията и цигарите. Ба си майката, ще умрат жената и децата от глад, ударил се по главата другият.

Политиците ще се съдят един-други за клевети и обиди. Ба си майката, ще напълнят затворите с журналисти!

Чухте ли? Доган поискал прошка от всички, които е изгонил от ДПС или са напуснали партията му, недоволни и обидени от пашалъка на лидера си. Бил го правил, за да очисти партията си и тя да даде светъл път на младите хора в нея и около нея. То при мюсюлманите може да е доста по различно, но казано по нашему, Дяволът е решил да пости, щял да се причастява.

За турския посланик, който репетирано „изтърва“ не съвсем дипломатичното си предложение да учим турски език, за да привличаме повече турски инвестици у нас, няма да говорим. Изпълнил си е номера човекът. Но дори възпитаните в сдържаност германци ще си кажат за нашия президент – абе тоя президент как ще президентства над цяла държава, като не може да удържа нормата в къщата си. Благоверната му Десито Радева се изрепчи на „Луфтханза“. Отменила тя, негодницата авиокомпания, полет и попречила на нашата президентска дама да присъства на мероприятие на българи в чужбина. За което Десито напопържа Луфтханзата.

Да си попържа тя, колкото си иска, но да не беше свързана с държавния ни глава. Така излиза, че държавата ни попържа Луфтханза. Да извинява Десито, но на височкото място, където се е озовала, май се изисква да мислиш, преди да говориш.

То и г-н президентът ни побърза да се похвали, че германският президент му обещал да му съдейства, щото заводът на Фолксваген да се строи у нас, но шефовете на Фолксваген съобщиха, че ще помислят още. Ей, тия да не са се засегнали от Десито? То реализмът отдавна вече не е социалистически, но реализъм си е, думите на маестрото не са още за изхвърляне.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...